27-г. благоевградчанка С. Топурска създаде от Париж група във Фейсбук, свързва онлайн български ученици с обучителни трудности с учители, които предлагат безвъзмездна помощ, за две седмици събра над 700 членове

Савина Топурска е на 27 години, от Благоевград. Завършила е IX ОУ „П. К. Яворов“ в родния си град и Националното училище за изящни изкуства в София. От 8 години живее и учи във Франция, като в момента следва втората си магистратура по фотография и съвременно изкуство в Париж. Сега, в разгара на пандемията с корановируса и въведеното извънредно положение, Савина, затворена в парижката си квартира, дава беплатни уроци по френски език на български деца. Преди около 2 седмици тя създаде и групата „Педагогическа солидарност/Covid-19” във Фейсбук. Нейната цел е да свързва ученици с обучителни трудности с учители, които доброволно предлагат безвъзмеждна помощ за справяне с учебния материaл по различни предмети. Наред с това благоевградчанката с голямо сърце стартира и кампания за осигуряване на мобилни устройства – телефони, таблети, лаптопи и достъп до интернет на нуждаещи се ученици, за да могат и те да се включат в учебния процес, провеждащ се в момента в електронна среда от разстояние.

Савина, защо реши да даваш онлайн уроци, да създадеш група, да стартираш кампания и изобщо да помагаш безвъзмездно за образованието на децата?

– Моята цел винаги е била да съм един вид мост между България и Франция и в сегашната ситуация реших да помогна за образованието на децата. Като студент и аз изпитвам сходни затруднения, както всички учащи – трудна връзка с преподавателите, трудна организация, неясноти какво и как ще се случи. Осъзнах, че има и други като мен, а най-чувствителни към ситуацията са по-малките – тоест учениците. Затова в началото реших да предложа моята помощ с уроци по френски език. Просто си казах: имам свободно време, защо да не помогна, да бъда полезна.

– И започна да преподаваш френски.

– Да, преподавам дистанционно на 6 български деца. Три от тях са начинаещи и изявиха желание да започнат обучение по френски език с мен. Другите три изучават френски в училище и аз всъщност им помагам с писането на домашните или си говорим, за да упражняват езика. В един момент желаещите станаха много, но аз нямах възможност да поемам повече деца. Затова реших да търся и други хора, които да помагат. Така създадох групата „Педагогическа солидарност/Covid-19”, която има за цел да свързва ученици, нуждаещи се от помощ по определен предмет, с учители или хора, на които това им е специалност или професия. Без значение дали са информатици, математици или психолози… идеята е, ако могат да бъдат полезни и да помогнат, аз да ги свързвам с деца и техните родители.

– Прави ми впечатление, че групата се разраства много бързо, в нея се включват учители, университетски преподаватели, има и бивши и настоящи директори на училища.

Действително групата много бързо доби популярност. Много мои близки и познати проявиха желание да помагат и в момента има над 700 членове. Постепенно установих , че всъщност това не е най-големият проблем в момента за образованието, а това, че много деца не могат да учат поради технически причини – дали липса на компютър, телефон, таблет, или защото нямат достъп до интернет, електричество.

Тук е моментът да кажа, че моята инициатива получи официално подкрепа и от Регионалното управление на образованието в Благоевград. Разговарях с г-н Ивайло Златанов /б.р. началника на РУО/ и той изрази готовност да съдейства и да помогне с всичко, предостави ми и официална справка.

– Какво показват цифрите?

– Че за цялата Благоевградска област има около 3000 деца, които не се обучават в електронна среда, тоест ограничени са от участие в онлайн обучението поради технически проблеми. 1681 деца нямат устройства – компютър, таблет, телефон, а 1345 са лишени от достъп до интернет.

– Как може да се помогне на тези деца?

– Хората могат да помогнат, първо, присъединявайки се към групата /където да окажат или да се възползват от предлагана такава/, и второ – дарявайки стара техника. Всеки има вкъщи по един стар телефон или вид техника /компютър, таблет, лаптоп/, който не ползват, но все още функционира и върши работа. Целта е децата да могат да се свържат чрез видеоразговор с учителите и да се провеждат занятията.

– Виждам, че в групата вече има хора, които са готови да дарят средства за обезпечаване на интернет на ученици.

– Точно така. Очакваме да ни бъде посочена и банкова сметка, на която да бъдат правени паричните преводи за интернет или за закупуване на техника. Хора, които искат да дарят средства кеш, могат да направят това директно в Регионалното управление на образованието – Благоевград. Всички дарители ще получат свидетелство, което се завежда в книга, тоест официален документ за направеното дарение. Всеки ще може след това да разбере и къде са отишли и за какво са изразходвани предоставените от него средства.

– Ти правиш всичко безкористно и от добро сърце. Не е ли цялостната организация, координация… много трудоемка и отнемаща време?

– Изисква доста време, контакти и комуникация. Има много въпроси, хора които не са доверчиви, но това е нещо съвсем нормално. Всичко това наистина го правя на добра воля, най-вече защото и аз съм учаща и идвам от този град – Благоевград. Искам да помогна и това е единственият начин да го направят оттук.

– Извън тази тема все пак да попитам ти как си?

– В отлична форма съм, тази инициатива ми носи много енергия. Всичко това, като чувам хората на кой как съм помогнала, дали с урок или с внимание, е много зареждащо за мен и наистина се радвам, че нещата се случват. Много бих искала да изкажа своите благодарности към всички, които оказаха помощ или направиха дарение по някакъв начин. Това е много важно, защото аз не съм сама и всичко го правя заедно с хората.

– Ти самата изолирана ли си, как живееш?

– Да, изолирана съм както всички хора. Живея си в квартирата, излизам по веднъж в седмицата да пазарувам, и това е. Тук мерките са доста стриктни. Започват да дават резултати и от няколко дни се наблюдава намаление на смъртните случаи, което е обнадеждаващо.

Като цяло много сфери във Франция бяха доста засегнати – заради стачките против пенсионната реформа през месец декември учебният процес в много университети бе нарушен и всъщност целият януари от 5.12. не сме имали лекции. След това дойде вирусът, който тотално прекъсна всички занимания и излизания

– А обучаваш ли се дистанционно?

– Да, но при нас е малко по-различно, все пак сме магистри. По-самостоятелни сме, отколкото учениците. Продължавам своята дипломна работа, заобиколена съм от книги, подготвям и бъдещи артистични проекти.

– Мъчно ли ти е за България и Благоевград?

– По-скоро съм концентрирана върху това какво мога да направя и как да помогна. Разбира се, че нося България и Благоевград в сърцето си. Тук съм родена, тук съм се изградила като човек, и това е причината да се заема с всичко това. Винаги ще имам връщане към България и винаги ще се опитвам това да бъде по допринасящ начин, да бъда полезна.

– Плануваш ли да си дойдеш в Благоевград, след като нещата се нормализират?

– Аз си идвам доста често, поне 2-3 пъти в годината. Сега реших да остана тук по време на кризата. Живот и здраве, ще се прибера лятото, след като всичко отмине.

– Би ли се върнала за постоянно тук, да се реализираш в България?

– Смятам, че ще бъда по-полезна на другите и на себе си оставайки тук, правейки, както казах и преди, малко моста между България и Франция.

– Да те върна пак на организираната от теб кампания, има ли нещо важно, което съм пропуснала да те питам?

– Може би да уточним, че хората, които искат да направят дарение, могат да се свържат с мен чрез Фейсбук, профилът ми е Savina Ivaylova Topurska, могат да ме търсят, да ме питат…

– Да се консултират с теб…

– Да, и ако някой, например от Петрич, иска да дари компютър за училище в Петрич, по-добре направо да го закара в учебното заведение, отколкото до РУО – Благоевград и след това те отново да го връщат в Петрич. Така че, ако има хора, които желаят да помогнат за точно определено място, могат директно да се обръщат към самото училище

– А ти един вид ще си координатор.

– Точно така. Аз съм връзката между институцията и хората, за да бъдем полезни на децата.

– Как би искала да завършим този разговор?

– Ако сега, в условия на криза, трябва да отправя послание, то е да осъзнаем, да си научим уроците – да станем по-добри един към друг, да бъдем съпричастни. Да проявим емпатия и солидарност, защото вирусът е нещо сериозно и не е повод за фантазии или за скеч.

– Благодаря ти за интервюто, пожелавам ти здраве и да има повече хора като теб, отдадени на каузата да помагат на другите.