30-годишната Василена Шлишкова от кюстендилското село Багренци обедини над 200 спортисти от цяла България за благотворителни каузи

Василена Шлишкова е на 30 години. Родена в село Багренци, Кюстендилско. Занимава се с рекламна дейност. Участва активно в благотворителни каузи за набиране на средства за нуждаещи се хора, като в кампаниите й се включват стотици спортисти, артисти, певци и културни дейци, включително от Югозапада.

Откога се занимаваш с благотворителни каузи и какво те провокира да помагаш на хора в нужда?
Занимавам се с благотворителност от 4 години. Когато правя добро, се чувствам пълноценна, идва ми отвътре, съпричастна съм с всяка една болка на страдащите хора. Много съм чувствителна, изживявам по свой си начин всяко нещо. Когато виждам в очите на близките тъга, които с последни сили се обръщат към мен с надежда, това ме мотивира и давам максимално от себе си, за да помогна. Някои от близките на болните възрастни и деца ми казват, че съм като техен душевен лекар. Винаги им казвам да вярват в Бог – той е велик, всичко е в неговите ръце! Да отворят сърцата си и да се обърнат с молба и да не губят вярата в доброто. Той дава изпитания на силните и смелите. Преди всичко сме хора и трябва да си помагаме, защото няма застраховани. Прави добро, за да ти се върне.
Сама ли организираш дарителски кампании, или имаш поддръжници?
Организирам ги сама, с помощта на всички спортисти, които имат желание да се включат. Без тяхната помощ и подкрепа нямаше да се справя. Тук е моментът да благодаря на всеки един от тях, те са хора с големи сърца. Няма да ги изброявам, защото са много, от всички спортни категории. Предоставят техни вещи, като например футболни фланелки с автограф, ММА и боксови ръкавици, трика, медали, баскетболни и волейболни потници и още много други. Сумата за даден артикул я определям аз. Качвам в личния си профил във Фейсбук, отбелязвам спортиста, за да има по-голям интерес към артикула, и хората се включват активно. Всеки помага, кой с каквото може. Не всеки има финансовата възможност, за мен е достатъчно да споделят публикацията, за да достигне до максимално повече хора. В моя град, когато разбера, че има благотворителна кампания, винаги гледам да се включа и да бъда максимално полезна на нуждаещите се.
В какви дарителски кампании си участвала досега?
Включвала съм се в кампанията на детенцето Оги, което имаше проблем със слуха. Тогава сумата се събра за по-малко от месец. Включиха се с апел за помощ много артисти, изпълнители, спортисти. Те правеха видеопризиви в помощ на детенцето. Видеата са качени в личния ми профил. Участвала съм и в кампанията на Огнян Александров, който имаше рак на черния дроб и жлъчката последен стадий… За жалост той почина… Много тежко го изживях… Тогава ми дойде идеята да се занимавам активно и да моля спортистите да се включват с техни вещи. След това в кампанията за детенцето Цветин направих всичко възможно, за да събера цялата сума. Средствата бяха събрани за няма и месец. След това помагах на Тони, който има рак на меките тъкани. След това започнах да помагам на други хора от други градове. Включих се в кампанията на една прекрасна млада майка и учителка – Дени от град Роман, която за съжаление почина от онкологично заболяване… Помолиха ме да участвам и в кампанията на едно детенце – Богомил, което имаше рак на малкия мозък – детето е от същия град. За няколко месеца се събра цялата сума. След това помогнах на Катрин от град Перник, която имаше множествена склероза, оставаха около 30 хиляди лева да се съберат – един актьор реши да помогне, като внесе остатъка. Той пожела пълна анонимност, за което му благодаря и никога няма да забравя жеста му.
Как приключи набирането на средства за Криси?
Сега аз и спортистите активно помагаме на младото момиче Криси, което има множествена склероза, също така сме се заели да помогнем и максимално на Стойчо от Благоевград. Момчето, което има атрофия на мускулите. Ще дадем всичко от себе си, за да помогнем максимално всички заедно. Защото съединението прави силата. Набирането на средства за Криси продължава. Остават още 12 хиляди лева.
Колко спортисти от Югозападна България се включиха и какви вещи дариха?
– Над 200 спортисти от цяла България се включиха – те участват активно във всяка една моя кауза. От Югозапада също има много, сред тях е европейският шампион от Дупница Кирил Милов – последно той даде трикото си, очаквам да се включи до дни и в каузата на Стойчо от Благоевград. Футболистите Кирил Десподов, Радослав Василев и Петър Занев също дадоха фланелки с автографи. Европейският ни шампион по биатлон от Банско Благой Тодев дари фланелка, подписана от футболистите на „Лудогорец”. Абди Абдиков даде вратарския си екип, Радослав Кирилов, Иван Макриев и Руслан Иванов дадоха фланелки, Каролина Грозданова, треньорката по борба, също даде фланелки, олимпийската шампионка по борба от Петрич Евелина Николова също даде фланелка от олимпийските игри в Токио с неин автограф. Футболистите на „Пирин” /Гоце Делчев/, „Пирин” /Благоевград/, „Вихрен” /Сандански/ също се включват активно.
Как се свързваш с тях?
Чрез социалните мрежи пиша на профилите им и те откликват, без много да се замислят. С музикалните изпълнители пък ме свързва продуцентът от Благоевград Петър Ангелов, за което му благодаря от сърце.
Имаше ли колебания сред някои от тях да участват?
Нито един спортист не се поколеба да се включи, помагат с каквото могат от началото на кампанията до нейния край.
Как се провежда самият търг на спортните им артикули?
Сумата на артикулите я определям аз, в зависимост от това какъв е артикулът. Ако е футболна фланелка без автограф – 150-200 лв., ако е с автограф стига до 500 лева. Спортните трика – 150-200 лв. Баскетболните и волейболни потници – 150-200 лв. Медали – 200- 600 лв., в зависимост на кого е медалът.
Имало ли е случаи спортисти да откупят вещи на техни колеги?
Случвало се е много пъти Димитър Евтимов – футболистът на ЦСКА да закупи фланелката на Петър Занев. Случаите са много, някои искат анонимност. С всички спортисти се работи с лекота. Те са страхотни, нямам думи да опиша какво чувствам към тях. Тук е моментът да им благодаря за всичко, на всеки един от тях, до момента са над 200 спортисти, включват се нови, и нови. Без тяхната помощ нямаше да го има всичко това сега. Те дават надежда на много хора. Гордея се, че съм българка и че познавам такива знаменити и сърцати личности. Чувството е неописуемо – да се докоснеш до медал, фланелка, трико… Като знаеш кой е притежателят й… С какъв труд и лишения е спечелен даден медал… Благодаря на Господ, че имам възможността да се докосна до такива неща и че давам надежда на болните хора и дечица да се излекуват. Пожелавам на всички много здраве. Здрав ли си, имаш всичко. Децата са нашето бъдеще, надежда. Щастлива съм, когато знам, че малко или много съм помогнала на болно детенце или човек.

Чий спортен аксесоар се е продал на най-висока цена?
Най-скъпо продаденият артикул е медалът на Цветелина Маринова, тя е световна вицемедалистка по джудо, който бе продаден за сумата от хиляда лева. След това фланелката на Тервел Пулев за 750 лева. Фланелката на ФК „Левски”, разписана от целия клуб, които се включват активно във всяка една моя кауза, бе продадена за 700 лева. Няма да изброявам повече, за да не пропусна и обидя някого.
Отварят ли повече сърцата си хората по празниците?
Пожелавам бързо възстановяване на Стойчо от Благоевград, да не забравяме, че на Коледа стават чудеса. Дано по-бързо се възстанови и бъде при своето семейство, което го чака с нетърпение да се прибере. През уикенда ММА екипът на Здравко Димитров бе продаден на анонимен дарител за сумата от 150 лева. Средствата бяха дарени в помощ на Стойчо. Сумата от 100 лв. за панталонки на футболиста Мартин Кавдански също отидоха за Стойчо, както и сумата от продажбата на книгата на футболистката Симона Петкова с автограф от нея. След включването ми в каузата за Стойчо десетки спортисти се свързаха с мен, за да предоставят свои артикули за благотворителния търг.
Мили хора, ако имате финансовата възможност да помогнете – направете го, не се колебайте. Дори и два лева да са – капка по капка става вир. Нека направим коледно чудо за това момче и семейството му. Заслужават го хората, знам как се чувстват неговите близки…

Искам да благодаря и на екипа на вестник „Струма”, че ми обърнаха такова внимание – страхотни сте. Желая весели празници на всички. Запазете доброто в себе си и не спирайте да помагате.