На 26-и април се навършиха 31 години от аварията в атомната централа в Чернобил. На тази дата през 1986-а година по време на планов експеримент става грешка, която предизвиква експлозия в един от блоковете. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, които преминават над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия. Трудно е да се каже колко точно са преките и косвените жертви на трагедията. Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. У нас аварията е премълчана.
След ядрената катастрофа в Чернобил са замърсени 42% от територията на Европа (без Русия, Украйна, Беларус, които са по-силно засегнати). Европа е получила 37% от изхвърлянията от аварията. Това посочва доклад Torch, който е неофициален и е изготвен от учени“. Това заяви за „Събуди се“ Петко Ковачев от партия „Зелените“.
Той допълни, че тези учени твърдят, че като последица са се увеличили случаите на рак на щитовидната жлеза, левкемия, сърдечно-съдови заболявания.
„Според някои изследвания, Чернобил въпреки голямата радиация в почвата и в растенията, животните се развиват бурно и не се наблюдават тежки изменения при тях“, уточни професор Иво Кременски, бивш национален консултант по генетика.
Синът на бившия премиер и активист на БКП Андрей Луканов – Карло Луканов, си спомни дните след аварията в „Чернобил“. Според него не е имало внос на плодове и зеленчуци за „ВИП партийците“. Както и не е имало укриване на истината заради аварията. В годината на аварията Карло Луканов заминава да учи в Москва. Като студент си спомня, че на всички входове към руската столица е имало патрули с гайгерови броячи, които са проверявали потока от коли към Москва.
„България е една от страните, която няма национална програма за диагностика и профилактика на генетичните заболявания. Ние имаме възможност да изследваме всички бременни и новородени, но за съжаление само 25 000 от бъдещите майки идват да се прегледат. Трябва ни национална програма, регулаторен орган. Не е въпрос на пари, въпрос на организация е“, заяви проф. Иво Кременски.
