С миниконцерт на Детска вокална група „Усмивка“ миналата вечер във фоайето на Община Благоевград беше открита традиционната осмомартенска изложба „Жените творци на Благоевград“. Солидната публика, дошла на събитието, аплодира горещо изпълненията на хлапетата, които, макар и второкласници, вече имат и записи на авторски детски песни на ръководителката си Христина Маркова.
Участниците в изложбата представи Таня Лазарова, председател на женското сдружение „Искрици“, което вече 26 години продължава да показва таланта на нежната половина от жителите в общината.
„Много са участничките тази година – 32 с 97 творби. За тази изложба няма значение кой е учил професионално рисуване и кой не, защото за нас са важни посланията. Тук има автори с професионална реализация в различни сфери – бизнес, училище, счетоводители, предприемачи… А колкото са повече творците и творбите, толкова повече са посланията и се надявам в следващите дни повече хора да намерят отговора, който Бог е решил да им изпрати чрез тези картини“, каза Таня Лазарова и призна, че вълнуващото начало на събитието с изпълненията на талантливите деца променило концепцията й и речта, която си била подготвила.
Като напомни, че стартът на изложбата бе даден през 1999 г., тя поздрави участниците и гостите и покани присъстващите автори да излязат на импровизираната сцена.
Вълнението на певицата и детска учителка Христина Маркова бе двойно по-голямо от това на останалите участнички в изложбата, тъй като освен с картини тя „дирижира зад кулисите“ миниконцерта на възпитаниците си от вокална група „Усмивка“. Хлапетата в нея са от първата й група като детски учител и макар че от 2 г. вече ходят на училище, продължават да се занимават с музика и пеене при първата си учителка.
„97 творби тук ми се струват твърде много, предишни години изложбите ни са били с до 50 картини, а сега са почти двойно. Радващо е, че през последните години има много желаещи и се увеличава броят на младите автори, в това число и студентки в ЮЗУ“, коментира 26-ото издание на експозицията Христина Маркова и разказа: „Аз не участвам от учредяването на изложбата, тогава децата ми бяха малки и ангажиментите ми около тях повече, но от 2014 г. съм в постоянния „списък“. Всъщност тогава започнах и да рисувам, и първото ми участие в осмомартенската изложба на жените творци в Благоевград ми даде криле. Скоро след това със сдружение „Искрици“ правихме изложба в Охрид, имаме шевство с местното женско сдружение „Бисера“ и картините ни бяха наредени в една великолепна галерия на брега на езерото. Заради това гостуване в Охрид с покана да си разменим по женски рецепти впоследствие издадох и книгата си „Горноджумайски рецепти“ с гозбите от тефтера на моята баба Катерина, родена тук през 1921г. Името на една от картините ми в настоящата изложба даде съпругът ми – „Спомен от детството“. На нея е къщата, в която той е израснал като дете, това е старата красива сграда срещу Младежкия дом. Интересна е историята на двата ни рода. Родителите на съпруга ми са бежанци от Егейска Македония, също както и родителите на баба ми, при това са от един и същи град – Кукуш, и били родени почти по едно и също време. Оказа се, че дядовците били приятели, и двамата се казвали Никола, затова и малкият ни син носи това име“, разказа любопитна фамилна история певицата и детска учителка Хр. Маркова.
За педагога Людмила Попова участието в съвместна изложба е поредно. „Включвам се за четвърти или пети път в обща изложба, като истинското признание за мен бе участието ми в изложба на художниците от региона след професионално журиране, което не допуска показване на всичко представено. Не съм професионален художник, въпреки че рисуването е част от ежедневието ми. Избрах професията на начален учител, но всяка свободна минута отдавам на изкуството. Може би защото след напрегнатия работен ден имам нужда от усамотение и тишина. То е моето бягство, спасение и начин на живот. Там намирам себе си, защото рисуването е не само изкуство, то е чувство, което идва от сърцето. За мен платното е огледало, в което се оглежда душата ми”, откровена бе Людмила Попова и призна, че трябвало децата й да пораснат и да поемат по своите пътища, за да се върне към младежката си страст по четките и боите.
Екатерина Москова с социален работник в център за възрастни хора с психични проблеми в бобовдолското село Мламолово. Тя е от Благоевград, завършила е „Изобразително изкуство“ и „Стопанско управление“ в ЮЗУ, надградила с магистратура по „Мода и бизнес стратегии“ в Нов български университет и през 2018 г. се насочва към социалната сфера, но не спира да твори. Има зад гърба си участие в доста изложби, няколко от тях самостоятелни, в подкрепа на благотворителни каузи.
„Когато се прибрах от София в Благоевград през 2018 г., Таня Лазарова ме покани да се включа в осмомартенската изложба на сдружение „Искрици“ и оттогава не съм пропускала участие. Радвам се, че участничките се увеличават, струва ми се, че стават по-критични към творбите, които показват, и стават по-добри“, отбеляза Екатерина Москова.
Премиерно бе участието в изложбата за Даниела Максимова, чието професионално поприще е в сферата на частния бизнес и търговията. „Мои приятелки, които рисуват, така ме запалиха, че напоследък не мога да оставя четката“, призна тя и разказа: „Провокацията дойде миналата година след покана на приятелки да се включа в събитието „Рисуване на чаша вино“. Стана ми толкова интересно, че поисках да изляза от „рамката“ и да рисувам, без да копирам модел. Резултатът за 4 месеца са първите ми 4 картини, за които може би много хора ще кажат, че и първокласник ще ги нарисува, но на мен са ми особено скъпи, защото е моето докосване до изкуството. Никога преди не бях рисувала, започнах миналата есен и осъзнах, че рисуването ми дава успокоение. Потапяш се в цветове и изключваш целия околен свят, вглъбяваш се и се наслаждаваш. Обикновено рисувам нощем, докъм 2-3 часа, защото през деня имам работа. Когато приятелката ми Мария Гикинска ми предложи да участвам в тази изложба, честно казано, нямах притеснения да дам първите си картини, но като ги гледам сега сред толкова красиви творби, почвам малко да се притеснявам“, с искрена усмивка призна Даниела Максимова.
„Подстрекателката“ Мария Гикинска пък от 25 г. е маникюристка в Благоевград. Семейството й е от Сандански и преди години имали ресторантьорски бизнес в курортния град, но решили да продадат заведението и да се заселят в областния център на Пиринско.
„Рисуването ми е хоби повече от 35 г. Запали ме едно момиче, което работеше при нас като сервитьорка. Тя учеше изобразително изкуство в ЮЗУ, показа ми как да си опъвам платната, да ги грундирам, основните техники… Така започнах. Картините си излагах в ресторанта и за мен бе много вдъхновяващо и мотивиращо, когато клиенти ги харесваха и купуваха. Продължих да рисувам и като се преместихме в Благоевград, а и професията ми в някаква степен е свързана с рисуване“, разказа Мария Гигинска.
Професионално експозицията представи художникът и председател на благоевградското сдружение на художниците „Македония Арт“ Живко Янев. Той не скри вълнението си при всяка среща с жените творци на Благоевград с признанието: „Всички знаем, че жените са и къщата, и домът, и човекът в семейството, който обгрижва всички останали. Кога им остава време и да творят, и да създават изкуство, не знам и винаги им завиждам и на търпението, и на ентусиазма, с който работят. Те са нашите майки, сестри, съпруги, те възпитават децата ни и когато сами сътворяват красота, възпитават отношение към културата и изкуството и у бъдещото поколение на нашия град“, каза Ж. Янев.
Честта да открие 26-ата осмомартенска изложба на жените творци бе дадена на кмета на Благоевград Методи Байкушев, който подчерта, че се чувства привилегирован от това. „Не мога да кажа друго, освен да ви благодаря. Освен че ни дарявате с живот, че носите цялата любов, която имаме, че сте най-добри професионалисти във всеки екип, сте и творци и създавате красота, която възпитава у нас мироглед, отношение към ближния, отношение към света и наистина творбите ви са мост и израз на общуването между Бога и човека. Пожелавам в иот сърце здраве и творческо дълголетие!“, каза кметът Байкушев.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
