Първите две седмици домашна изолация, наложена с обявяване на извънредното положение в страната, принуди болшинството българи да реорганизират ежедневието си и да променят бита си. Малцина са онези, на които животът остана почти непроменен, а забраната за разходки в паркове и градски градини и затварянето на фитнес залите лиши малки и големи и от възможността да спортуват.
Как се справят в новата ситуация избраниците в местния парламент на Благоевград провери с анкета репортер на „Струма“. Въпросите към хора с различна политическа окраска бяха за новата организация на деня им, за какво имат повече време, замениха ли с нещо служебната работа и с какво успяват да наваксат ограничаването на двигателната си активност. Ето отговорите им:
Кирил Ваклинов, съветник от гражданската квота на АБВ, има частен бизнес:
Всеки ден отивам до заведението ми за около половин- един час. Подреждам, почиствам, оправям счетоводни неща, но по-скоро минавам, за да го нагледам и да видя дали всичко е наред. Старая се да спазвам карантината, като си стоя повече вкъщи. Няколко часа на ден съм пред компютъра да се информирам, а от началото на принудителната изолация рязко съм увеличил четенето на книги. Това, което чета в момента, е „Владетелят“ на Макиавели. Цялото семейство сме си у дома и сме си разпределили работните „кабинети“: моят е в хола, детето рабито в неговата стая, сутрин са онлайн уроците, следобед до 3,30-4.00 часа си пише домашните, а съпругата ми (тя е художник) е завзела спалнята, превърнала я е в ателие и там рисува. Тя се занивама и с домакинството, а аз пазарувам. Изолацията не е нещо, с което човек не може да свикне. Най-много ми липсва раздходката, защото аз ходя по 10-12 км на ден минимум. И сега наваксвам в килограмите за сметка на движението. Заблуждавам се, че спортувам вкъщи, с един степер, който симулира движението като при разходка, но не е същото като навън. Обикновено при хубаво време с дъщеря ми късния следобед излизаме навън по баира над стадиона по горските пътеки към с. Дъбрава. Избираме нарочно по-труден маршрут, за да се натоварим физически и да компенсираме обездвижването. В първите дни на карантината по баирите не срещахме с други, после обаче се напълни с цели семейства по пътеките, много хора започнаха да излизат. Не съм видял някой да носи предпазни средства, а то е и трудно за дишане с маска по стръмното, но дистанция стриктно се спазва. Прави ми впечатление дори, че дисциплинирано вървят на метър и половина-два един от друг. Това е положението, надяваме се вълната на заразяване да отмине бързо.
Адвокат Гергана Янчева-Бахчеванова, БСП:
Свикнала съм много да спортувам, от много години редовно упражнявам бързо ходене до Бачиново, но от въвеждане на забраната за разходки в парковете преустанових тази практика. Смених маршрута и сега 3 пъти седмично ходя по странични пътечки, различни от екопътеката, до Кръста, за да не се срещам с много хора. Установявам обаче, че с хората, които преди срещах по алеята до Бачиново, се засичаме вече и по това трасе. Т.е. тези, които са свикнали да се движат, си търсят възможност да продължат да го правят активно. Разликата е, че не ходя всеки ден и наполовина съм съкратила разходките. Впечатлява ме, че всички си носим маски и се разминаваме отдалече, но определено в района няма такова движение, каквото при хубаво време се струпва по алеята и там става манифестация. Забраната на разходките в парковете обезсмисли целта да се избегне струпване на хора, тъй като те се отправиха по алеята, но пък определено се спазва дистанция и при среща познати стоят и си говорят от метър-два разстояние, всеки проявява отговорност. Иначе като цяло адвокатите не работим, няколко пъти ми се наложи да отида до кантората да напиша разни неща, да изпратя други по куриер, но в повечето време съм си у дома и къщувам. Времето, което ми се освободи, използвам, за да обърна внимание на дома си и на семейството. Почти привърших основното чистене преди Великден, обгрижвам повече семейството и имам повече време за себе си – чета и гледам филми. Вечер не пропускам брифинга на ген. Мутафчийски, нито новините и интересните теми в публицистичните предавания, и те не ме натоварват, защото си мисля, че колкото човек е по-добре информиран и е запознат със ситуацията, толкова по-адекватно и отговорно ще се държи. Ето например от днешните предавания научих неща, които не знаеш. Едното – че антибактериалните гелове за ръце не убиват вирусите, за които имало някакви биоцидни и противовирусни гелове. А аз си купувам антибактериалните гелчета, ползвам ги непрекъснато и си мисля, че кой знае каква защита имам в джоба си. Другото, което разбрах от специалист от телевизионния екран, след като поръчах на шивачката ми да ушие маски на мен и за приятелки, е, че предпазните маски трябвало да са от непромокаем материал, по-скоро полиестерен, а не памучен, защото памукът попива. Гледам и слушам всичко, защото не сме попадали в такава ситуация, а човек няма как да знае и да разбира от всичко. По думите на ген. Мутафчийски преди Гергьовден едва ли ще се вдигне извънредната ситуация. Очаквам около Великдан да е пикът и след това бавно да започне да спада броят на заразените, а с това поне част от мерките да се отменят. А от наложените ограничения най-затормозяващи са комуникацията между градовете и работата на институциите. Заради тях никой от колегията не може да ходи на работа и да реализира доходи, затова се надявам поетапно от май да започнат да отпадат най-строгите ограничения, за да не се стигне до наистина жестоки за всички икономически последици.
Рашко Динков, Земеделски съюз „Ал. Стамболийски“, бизнесмен:
Ежедневието ми се промени коренно с въвеждане на извънредното положение. Около себе си имам възрастни хора, които трябва да пазим много. В един двор сме с родителите ми и изцяло спряхме гостуванията, като гледаме да им помагаме с продукти и с всичко, от което имат нужда, за да не се налага те да излизат. Хубавото е, че те самите са дисциплинирани и спазват карантина. Бизнесът ми е строителен и в тази обстановка инвеститорите оттеглят инвестициите си и няма обекти. Пуснал съм хората за моментта в платен отпуск за 2 седмици и чакаме да видим какво ще стане. Част от служителите ми работят от вкъщи, аз също го правя от домашнтия компютър. Имам две малки дечица и в свободното от работа време ги обгрижвам. Голямото е в 1 клас и въпреки че майка им се справя добре, от време на време и аз взимам участие в подготовката на онлайн уроците. Вкъщи нещата с реда и дисциплината не се получават както в занималните, по-трудни са, но се справяме. Слава Богу живея в къща и по двора винаги има работа, с която да компенсирам липсата на нормално физическо натоварване, в същото време мога да се разходя над нас в гората, без да се притеснявам от срещи с много хора, и го правя редовно, като гледам да излизаме цялото семейство заедно.
Кирил Илиев, съветник от групата на ГЕРБ, преподавател във Висше училище по телекомуникации и пощи в София
Детегледачка съм и звероукротител на двете ми дечица. Единият е на 12, другият на 6 г. и са непрекъснато на кълбо, ако няма възрастен около тях (смее се). Основно обгрижвам семейството в момента, но задължително всеки ден работя по няколко часа и гледам да свърша онова, което не успяввам през останалото време на годината: разработвам научни материали и пиша статии и публикации с цел доцентура на следващ етап. По монография все още не работя, защото в момента е важно да набера необходимия брой от 7-8 публикации. Иначе с големия син сме си разпределили времето за работа, той сутрин е на компютъра за онлайн уроците, следобед го превземам аз да нахвърлям няколко страници.
Предстои ми да проведа онлайн изпит със студенти по разработване и управление на проекти, като ползвам създадените платформи за дистанционно обучение. При нас учебният процес не е спирал, просто се провежда под друга форма – изпращаме на студентите материалите за самоподготовка, лекциите са ми предварително разработени, като постоянно ги ъпгрейдвам, и единствената разлика е, че от 2 седмици не сме се виждали. За изпитите полвзаме платформа с визуален контакт, така че няма шанс един да се яви вместо друг. Мислех да го отложа във времето, но като чух, че с още 14 дни се удължава извънредното положение, реших, че по-добре да го проведем, като помолих всички, които нямат техническа възможност за това, да си я осигурят в рамките на 2 седмици. Освен служебните си задължения продължавам да изпълнявам и домашните – аз пазарувам, а съпругата ми (тя на седмици работи в хоум офис и в службата) готви – още не съм й иззел тези функции. Използваме хубавото време за семейни разходки по Баларбаши, където няма много хора, но пък има много бездомни кучета. Вчера излязохме с децата да ги хване вятъра, в поска към кв. „Освобождение“, и цяла глутница се насочи към нас, та набързо ги прибрах в колата. Този проблем стои още от предния мандат и ще трябва да помислим как да се реши. С поддържане на физическата форма си признавам, че нямам никакъв проблем, тъй като метаболизмът ми е отличен още от казармата и не се притеснявам от качване на излишни килограми, но „виновна“ за това е и съпругата ми, която клони към вегетарианството и не готви тежки гозби. Като излизаме навън и сме сред хора, задължително носим маски, домашно производство. Направи ги майка ми с антибактериални кърпи, които май са със сребърни йони, продават се в аптеките за рани. Тя е медицинска сестра в болница ПУЛС и с колегите явно обменят полезна информация, тези маски са за многократна употреба, всяка вечер се перат, сутрин се гладят и без тях не излизаме. Баща ми пък кара линейка в Спешния център и семейството ни е постоянно под медицински контрол и постоянно ъпгрейднати с най-новата информация за това какво се случва в общината, в сферата на медицината. Но пък заради служебните ангажименти на родителите ми пък съм ограничил достъпа на децата до баба и дядо, но постоянно се притеснявам за тях, защото са изложени на риск, а са над 60 г. и са в рисковата група. Но някой и това трябва да прави, на първата линия са и те спазват всички мерки за дезинфекция и безопасност.
Албина Анева, съветник от Политическа партия МИР, адвокат:
Заварваш ме в кантората, защото имам дела, от които не мога да отсъствам. Включително в понеделник в 2 часа следобед трябва да се явя на предявяване по едно много сериозно дело в Главна дирекция на национална полиция за ОПГ (организирана престъпна група) за телефонни измами. Естеството на една част от моите дела не ми дава възможност да си остана вкъщи, повечето са наказателни и изискват моето участие. Това са дела, които не са само в съдебна фаза, а за такива на фазата на полицейско разследване. Точно затова не само се притеснявам, но ме накара да си купя цял стек ръкавици, с които работя, нонстоп ползвам дезинфектанти и в офиса, и у дома, и работя с маска, купих ги от един цех, където ги шият и са за многократна употреба. Отделно мои клиенти ме трогнаха, като ми подариха маски, ушити от тях. Пред вратите и на кантората, и на дома ми съм сложила стелки, които напоявам с препарати за дезинфекция. Всеки ден вкъщи се дезинфекцира основно не само заради коронавируса, но и заради проблема ми с астмата, и няма шанс да допусна запрашаване. Семейството ми е в пълна изолация, съпругът ми излиза само да пазарува, но дъщеря ни повече от 20 дни си е вкъщи и учи, защото й предстои дипломиране в Американския университет. Мъжът ми също води часовете си онлайн, преподавател е в ЮЗУ, и на практика никой в семейството не е престанал да работи, като всеки го прави от своя лаптоп. Денят ми започва с пълна дезинфекция на входа и дома ми. Разбира се, не всеки ден съм в кантората, а само при нужда. Подкрепям протестите на колегите ми адвокати, участвам в подписка, с която искаме министър Горанов да ни се извини за това, че ни нарече маргинали и че сме лишени от всякакви облекчения относно подаване на годишни данъчни декларации, и т.н. Голямата част от моите колеги не са наказателни адвокати като мен, които да се явяват на полицейски производства, те са цивилисти и в момента са без работа, дела в съдилищата няма и не се знае докога. Докато аз имам собствена кантора, има колеги, които плащат високи наеми за кантори, които в момента са затворени, но наемите им текат. Дано по-бързо да премине всичко.
Калоян Ханджийски, съветник от ДСБ, занимава се с частен бизнес
Уча с малката, тя е в първи клас и помагам за домашните. Сега точно сме на математика. С жена ми на смени се занимавами с нея за по 2-3 часа. Трябва да ти кажа, че учителите заслужават златен медал за справянето си в тази изключително нестандартна ситуация, а и за работата им като цяло. Аз не мога да фокусирам интереса на едно дете, а те как го правят с 20 в клас не знам. Мислех да напиша благодарствен пост към нашата учителка, децата са много доволни от нея и тя наистина заслужава златен медал! Ели Календерска се казва и преподава в Седмо училище. Свободното време покрай принудителната изолация уплътнявам на двора. Живеем във фамилна кооперация аз, сестра ми и двама братовчеди. Наскоро си взехме куче и сега затворих 20 кв.м само негово пространство. А големия двор ремонтираме сериозно с нови врати, ограда, на мястото на досегашното малко импровизирано барбекю, което беше подвижно със съйванче, сега правим както си трябва. Правим го заедно всички съкооператори, не че сме се скъсали, просто си намираме работа. Кучето задължително разхождам 1 час, вестници си купувам всяка сутрин, включително и „Струма“, купил съм си няколко книги и чакам да ми дойде настроение за тях. Всяка сутрин раното в 6 часа, за да поддържам форма, ходя до Бачиново пеш на бърз ход, правя 3 обиколки на езерото и се прибирам. На тръгване е още тъмно, по някое време се развиделява и е много красиво! Отнема ми 40-50 минути и напоследък го правим заедно с голямата ми дъщеря, не са ни нужни и маски, защото по това време няма никой. Тя се прибра преди месец от Испания, дойде си точно преди да започне там пандемията и сега се притеснява, че не може да се върне обратно. Аз съм се настроил и ще издържа колкото трябва, аз съм боец и нямам притеснения, в крайна сметка сегашната карантина е необходимо зло. Единствено се противя на това, че са затворени подстъпите към част от селата, защото те на парактика са квартали на Благоевград и смятам, че в общината трябва да се пътува спокойно, защото болшинството, които живеят там, работят в Благоевград. И това ще мине, да се надяваме да се случи бързо и да го забравим.
Андон Тодоров, председател на ОбС
Аз съм си на работа и на практика ежедневието ми не се е променило особено с въвеждане на извънредното положение в страната, защото председателят непрекъснато има ангажименти, които ме държат „на полусъединител“. Може би разликата е в това, че повечето от тях сега се вършат по телефона, за да се избягват личните контакти. Аз съм човек, който умее добре да си разпределя времето, и предполагам затова не намирам особена промяна преди и след обявените ограничения. Дори и в карантина животът си върви, има преписки, които се обработват и придвижват, администрацията работи и си идват предложения, които придвижвам, които изискват организация и решение, а ако се наложи ще организирам провеждането на комисии и на сесии, както тази сега в понеделник. За семейството ми винаги съм имал време и настоящата ситуация не е повлияла по никакъв начин на общите ни занимания. Не съм от хората, които са свикнали да обикалят заведенията, обичам да си стоя вкъщи със семейството и вероятно затова не ми правят особено впечатление наложените забрани за излизане. Може би различното е, че сега по-често учим заедно и с малката, и с голямата, защото за тях ситуацията е различна с онлайн обучението, въпреки че майка им основно е поела и тази отговорност. А когато наистина ми остане половин-един час в деня свободен, запълвам го с фитнес у дома.
Радослав Тасков, съветник от Местна коалиция ЕНП, има собствен бизнес
Заведението го затворихме и не работи, но има задачи които гледам да реша по телефона , тъй като избягвам много-много да излизам. Поне два пъти в деня обаче ми се налага да отида и да проверя нещо конкретно и задължително си слагам маска и ръкавици. В момента, честно казано, работя по нов бизнес проект, който ще реализирам след карантината, и си водя бележки, като си начертавам конкретните стъпки в тяхната последователност, но е още рано да го коментирам публично. Не съм свикнал да се заседявам на едно място и като излизам, замествам спорта с бързо ходене. Определено обаче в семейството сега имаме много повече време да сме заедно и се възползваме да си говорим помежду си. Телевизия се опитваме да не гледаме много, най-често се ограничаваме до обобщаващите брифинги вечер, за да сме наясно със ситуацията, но избягваме всякакви публицистични предавания, в които постоянно се говори за болестта, защото смятам, че това натоварва. Забелязвам, че гледаме повече филми. Между другото малкият си е на училище, 4-и клас е, и жена ми и с това се занимава. Аз се включвам само когато има големи затруднения, но слава Богу не ми се налага често да го правя.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Аууууу