Решителната Иванка Димитрова носи много дини под една мишница. На първо място тя помага на баща си и брат си в управлението на семейна ферма „Димитрови“ в кресненското село Горна Брезница. Животните са общо 150 овце и кози – кръстоски на местни автохтонни породи, които се отглеждат свободно пасищно в подножието на Малешевска планина 9 месеца в годината. Едновременно с това младата дама е представител на животновъдите в Общинския съвет на Кресна, администратор на НОКА за район Благоевград и председател на Сдружението на земеделците и животновъдите „Кресна 2019“.
За радост трите години, прекарани в Мадрид, не са й били достатъчни, за да забрави родния край. Ваня се завръща на село, планирайки да превърне семейното стопанство в модерна ферма, с животни под селекция и затворен цикъл на производство. Какво още вълнува 34-годишната фермерка, разберете от самата нея.
– Как са разпределени ролите в семейното стопанство?
– Аз се занимавам основно с документалната част, но участвам и в предаване на млякото, чистене на пасищата, събиране на храна за животните. Баща ми и брат ми отговарят за пашата на стадото, а аз се включвам във всичко останало, свързано с живота във фермата.
– Вие сте млад фермер. Имате ли желание да кандидатствате за подпомагане по целевата подмярка 6.1?
– Много скептично съм настроена като цяло за каквито и да е програми, може би заради липсата на достатъчно информация. За момента не бих кандидатствала.
– С какви трудностите се сблъсквате във Вашата работа?
– За съжаление от години малките и средни стопанства са на заден план. Поне такива са ми наблюденията. Няма ясни правила как да се разпределят пасищата, нужни са законодателни промени в тази насока, за да се преборим с виртуалните животни. Трудностите са много – високите цени на фуражите, липсата на работна ръка, безстопанствените животни. Мога да изброявам още и още. Истината е, че който обича животните, винаги ще ги има, през каквото и да се налага да мине.
– Въпреки проблемите в сектора какво Ви мотивира да продължавате напред?
– Спокойствието на село. Във фермата се натоварвам физически, но си почивам психически. Физически е много тежко, защото има период, в който трябва да съчетаваш доене, събиране на храна и др. Работната ръка я няма никаква и се справяме изцяло сами.
– Кое женско качество Ви помага в работата?
– Притежавам организация и упоритост. Баща ми и брат ми гледат животните не за да изкарват пари, а защото това им е начин на живот. Имам дъщеря на 17 години, но тя проявяваше интерес към животните само докато беше малка. Сега я карам да учи езици, защото за съжаление не виждам бъдеще за младите хора в нашата страна.
– Какво си пожелавате на прага на новата година?
– Надявам се да продължаваме всички вкъщи да сме здрави, за да може и занапред да правим това, което обичаме, да се борим с институциите и да преодоляваме трудностите, защото при нас всеки ден е предизвикателство.
