Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019

35 години из горите с пушка в ръка! Ловецът Й. Георгиев от Струмяни: На сметката ми има 110 прасета, борил съм се с ранен вълк, пъхнах му дърво в устата…

Вече 35 години Йордан Георгиев от Струмяни ходи въоръжен с ловна пушка из горите на Пирин и Малешевска планина. Роден е през 1954 година в останалото отдавна без население село Будилци, но живее в Струмяни. Завършил е Селскостопанския техникум в Садово, Пловдивско. Трудовата си кариера започва като закупчик и бригадир на животновъдна бригада в АПК “Огражден” в село Илинденци. От 2006 година е специалист по ловните и стопанските дейности на ЛС “Голак” в община Струмяни.

  • Йордане, какво е да си специалист по ловностопански дейности?
  • Да поясня. В трудови правоотношения съм с Ловно сдружение “Голак” в Струмяни. В работно време съм наполовина в две длъжности – специалист по ловностопански дейности и ловен надзирател, което означава контрол и законност по лова във всичките му форми, както и по неговата организация. Нещата обаче са така обвързани, че, дето има една приказка, съм момче за всичко по отношение на лова.
  • И откога така?
  • Ами вече 13 години. Всъщност съм пионер на тази работа за ЛС “Голак”, тъй като съм от учредяването му през 2006 година, когато ловците от района на община Струмяни решиха да се отделят от ЛРС “Сокол” в Сандански. Прие се, че така организацията ще е по-добра, а успехите много повече.
  • И това случи ли се?
  • Така смятам.
  • През всичките тези 13 години някой не се ли нагледа на службата ти?
  • Не съм усетил нещо подобно. То пък и на кого ли му е притрябвала тази служба, отговорностите й са много, задълженията също. Не си началник, а подчинен на всеки. На мен обаче това не ми тежи, отдавна съм изучил цялата ловна азбука. Моя грижа е водене на документацията, финансовите взаимоотношения с разни институции, а и дружинките и членовете им, връзката с горските власти по издаване на разрешителни за горските излети, борбата с бракониерството, подхранване и лекуване на дивеча, организацията по засяване на дивечови ниви… Явно се справям, щом ме търпят вече толкова години. Да не излезе като изхвалване, но нашето ловно сдружение сега е сред богатите, а при учредяването му през 2006 година финансово бяхме нула. През годините осъществихме някои дейности, които донесоха пари, та можем да си позволяваме сега и да харчим за търсене на още по-добри възможности за развиването на ловните дейности. Доста постъпления имаме от организиране на курсове за нови ловци и от други райони.
  • Подкрепа имаш ли?
  • О, да! При нас нещата не се решават, както беше в един филм, “и сам воинът е воин”. Та нали и името ни е “сдружение”, а това значи, че работим в единност, в задружност. Неотлъчно до мен е председателят Румен Георгиев. И той е като мен вече 13 години на председателския пост.
    Финансово вече сме стабилни, а това ни дава възможност да правим и повече разходи, включително за изграждане на ловна база. Всичките ни дружинки вече си имат ловни хижи, а и всяка група разполага със свои заслони. Заделяме доста средства за подхранване на прасета и друг дивеч с концентрирани фуражи, сеем дивечови ниви, поддържаме солища и калища. Редовно извършваме и ваксинациите на прасетата против чума и други заболявания, правим ремонти, поддържаме пътища.
  • Какъв ти беше изминалият ловен сезон?
  • На мен се падна честта да улуча най-големия глиган за сезона. На тегло беше към 180 кг, а глигите му – 24,5 см, и достойни за ловно изложение. Пазя ги в ранчото си в Горна Крушица заедно с препарирани глави на глиган, сърна, вълк и други животни.
  • Правил ли си аритметика досега с какъв принос си сред струмянските ловци?
  • В абсолютна точност – не. Преди 5 години си понапънах мозъка и почнах да броя. Стигнах докъм 100 диви прасета и взех да се обърквам, та да ги закотвим на 110. Това обаче е откакто съм редовен ловец и извън ЛС “Голак”. Много повече по брой ще излязат отстреляните зайци, лисици.. на тях е трудно да им се прави сметка, а някога из Малешевска планина дивите прасета бяха по-малко, но изобилстваше от друг дивеч.
  • И как стана ловец?
  • Ами то още от времето на робството много от живеещите из планината са ставали ловци. Така е било и в нашето село Будилци. Не е забравена традицията и след Освобождението през Балканската война. Ловец в Будилци станал и баща ми Стоян. И не само е гърмял, но и е уцелвал. Като излизахме заедно из ридовете на Малешевска планина и виждахме побягнал заек или диво прасе, го наблюдавах как премрежва от удоволствие очи. С любов се отнасяше и към лова, и към природата. Това успя да вкара, дето се казва, и в моята кръв. Но аз трудно станах ловец. Мерак имах, но в ония години ловци направо ставаха само някои големци, а аз си бях обикновен човек. Такива като мен можеха да станат, но само чрез замяна с друг ловец, и то да е най-близък роднина. Такъв се оказа тате. Не му се оставяше пушката, но син съм му и от любов към мене се отказа, и взех, че го наследих.
  • С пушката на баща ти ли започна?
  • Да, тя повече не му трябваше. Това беше една “Збрьовка”. Още стои заключена у дома. Започнах с татевата пушка и имах слуки, но преминах на полуавтомат ЕМЦ-12, руска марка, и вече с нищо не го заменям.
  • Само ловът ли беше причината да се включиш в ловното братство?
  • О, не! Казах вече, че съм от Будилци. То е като бисер планината – поляни, долове, ридища – природна приказка. Из тази омая минаха детството и юношеството ми. Природата стана нещо като част от същността ми, а и такова образование си взех – селскостопанско. Обичах да съм из природата, а сега май още повече. Ловът стана нещо като допълнение към тази обич. Но напоследък времето ми не стига за всичко – ловните излети, мероприятията при засяване на дивечови ниви, подхранванията на дивеча… А има и нещо още по-важно, и то е, че близо до Горна Крушица си имам ранчо. Истински природен рай, защото в ранчото ми са кучетата.
  • Извинявай, има има ловци без нито едно куче, за какво са ти?
  • Кучетата са Бисер, Роки, Петко, Рекс, Марти и Жана и са все специалисти по откриване на прасета и друг дивеч. Обучавам ги. Край ранчото си направих малък гатер с 2-3 диви прасета в него и ги пускам да ги откриват, та да им е по-лесно, когато са на излет. Имам и друга фауна – 20 кози на ясла, кокошки. Земеделието ми в ранчото се състои от декар и половина лозе и половин декар овошки и зеленчукова градина. Живея в Струмяни, но най-добре съм си, когато съм в ранчото, а това става почти всяка вечер и в почивните дни, когато не съм на ловен излет.
    Ранчото ми е нещо като акумулатор. Зарежда ме с енергия, чувствам се с труда си полезен, че помагам и на семейния бюджет. От лозето си правим винце, ракийка, че в селска къща, както е и в Струмяни, не може без тях. Така си добивам зеленчуци и плодове, яренца, мляко, яйчица… и всичко е натурално, чисто, не е менте.
  • Помниш ли първата си слука?
  • Стана още в първата ми година на редовен ловец. Беше 1985 г. На излет отговорникът ни тогава Николай Николов ме постави на пусия и ми вика: “Няма да мърдаш оттука, докато не улучиш”. И улучих. То бяха поздравления, хвалби, а аз – целият изпълнен с гордост, че съм навлязъл практически в ловната наука.
  • Имаш ли интересни ловни случки?
  • И слуки, и случки. На излет сме в Малешевска планина. Излиза ми глиган. Стрелям и го ранявам. Много е стръмно, където съм, а той, макар и ранен, връхлита към мен. Тогава имах куче, казваше се Гунди. До беля не се стигна, но само защото кучето му се нахвърли, захапа му задния крак и на метър от мене го завлече по стръмното.
    По-любопитна случка имах с голям вълк. Беше 1990 година. Излиза ми на мушка и стрелям. Ранявам го. Това е край Горна Крушица. Вълкът ранен, аз стъпвам на някаква изсъхнала клонка, тя се счупва и падам право при вълка. Не знам как, но съм събрал сили, пък тогава си бях и млад, а и силен, хвърлих се върху него, хванах го за ушите, успях да хвана едно малко дръвце и му го натиках в устата. Дотичаха другари, взехме го и жив го закарахме в Микрево. Цяло село се извървя да го гледа, а някои и с ненавист, че лично той сигурно доста пакости на фермери е направил.
  • Бил си закупчик и бригадир в някогашното АПК “Огражден”. Грешка ли беше ликвидирането на това земеделие и животновъдство?
  • Според мен може да се търси и такова определение. Разруши се нещо, което беше окрупнено. Раздроби се земята, унищожиха се стадата и сега се мъчим да окрупняваме. Та аз, като животновъден бригадир в Илинденци, имах няколко стада с овце и приплоди, а сега рядко в някой двор ще се види овчица. Ами какво стана със складовете, с овчарниците, оборите, сеновалите” Разруха като след най-жестока война. Но не ми се говори за тези неща. Нов живот е сега, лош или харен, наш си е, ние си го правим. Дано все пак и го оправим”
  • Доволен ли си от досегашния си живот?
  • Доволен? Мога да кажа – да! Но знаеш, човешкото око е лакомо и иска все още и още. Така и на мен ми се е искало и ми се иска и нещо повече. И това още повече е да съм сред природата, ловните ни успехи да са още повече, а семейството ми да е все в добро здраве и бит.
    БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *