4-ма любители планинари от Разлог си спретнаха незабравимо хималайско приключение с крайна цел базов лагер Еверест, намиращ се на 5364 м н.в. Ландшафтният архитект Юлиана Шумарова, Георги Петров, който работи в рибарник, детската учителка Румяна Зарева и адвокат Мария Прешелкова си подариха емоцията в най-спокойното и сухо време от годината, а „черешката на тортата“ четиримата приятели единодушно нарекоха гледката на изгряващото слънце зад Еверест, която наблюдаваха от връх Кала Патар /5560 м н.в./.
За невероятното им приключение за „Струма“ разказа Юлиана Шумарова:
„Любовта към планината тече във вените ми повече от 20 години. За това време няма връх, който да не съм посетила с моите приятели планинари в нашата мила родина, особено в Пирин, където се намира и родният ми град Разлог. Естествена следваща стъпка беше нещо по-различно, нещо непознато и далечно, а именно Великите Хималаи. Планирането започна от октомври 2023 г., а приключението беше от 20 март до 4 април 2024 г. Тръгнахме чрез софийска фирма и благодарение на отличната им организация си подарихме 10 вълнуващи дни в Хималаите, които никога, никога няма да забравим. Приключението ни започна с малко самолетче от Катманду до Лукла, където се смята, че е едно от най- опасните летища в света. 7 дни продължи изкачването до базовия лагер пеша, като постепенно се набираше височина до достигането на заветната цел. Минахме през множество шерпски селца, висящи мостове, накичени с традиционни будистки молитвени знамена, над реката Дудкоши, както и през най- известния – мостът на Хилари. Преминахме през градчето Намче Базар, което се смята за портала към Еверест. По пътя си срещнахме множество стада с коне, крави, зупки, а над 4000 м надморска височина – якове, които са основният транспорт на храна и стоки към високопланинските селца и към изграждащия се базов лагер Еверест, очакващ новите алпинисти за върха. Преминахме и през мемориала на загиналите алпинисти, сред които и на Христо Проданов, завинаги останали в планината.
Изкачването ни можем да го определим като безпроблемно, ако не се брои разреденият въздух над 5000 м, който неизменно докарва сериозно главоболие, гадене, но без това не може. До снега не стигнахме – той е над 6000 метра надморска височина, а на места картината беше дори пасторална, защото минахме край картофените ниви на местните, които са на 4000 м височина. Имаше и няколко по-екстремни момента – например туристка преди нас бе избрала опцията да се качи с кон, защото се предлага и такава услуга, но конят се подхлъзна и я прати в едно дере. Като цяло обаче емоцията, която изживяхме, ще ни държи дълго време. Толкова сме заредени с нея, че в момента дори не мислим къде ще е следващата ни дестинация“.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
