България записа едно от най-успешните си представяния на олимпиада от началото на века на Игрите в Токио от 23 юли до 8 август.
Спечелените три златни, един сребърен и две бронзови отличия отредиха на страната 30-о място в подреждането по медали, най-добро класиране от Сидни 2000. И това беше постигнато с най-малката група състезатели от Берлин 1936 – само 42-ма участващи спортисти.
Последните дни на Игрите в японската столица донесоха най-големите успехи. 21-годишната Ивет Горанова в първото си участие на най-висшия спортен форум прекъсна 13-годишна суша без злато за страната, като триумфира в дисциплината кумите на каратето. Така тя донесе първото злато на олимпиада след гребкинята Румяна Нейкова на скиф в Пекин 2008.
Два дни по-късно Стойка Кръстева взе първо олимпийско злато за страната в женския бокс, а в последния ден от състезателната програма ансамбълът по художествена гимнастика също триумфира за първи път на летни Игри. Така за първи път от Сидни 2000 България завършва с три олимпийски титли.
Традицията в спортната стрелба беше продължена от Антоанета Костадинова. Именно тя взе първия медал в Токио още на 25 юли. Костадинова беше на крачка от златото на 10 метра пистолет, но заради по-слаб последен изстрел във финала българката остана със сребро.
Тя можеше да вземе и още един медал на 25 метра пистолет, но загуби престрелка за бронза и се нареди четвърта.
Най-успешният олимпийски спорт за страната – борбата, пък прибави още две отличия в колекцията си. Тайбе Юсеин и Евелина Николова се окичиха с бронз, а българската борба увеличи актива си на общо 71 отличия от олимпиади – 16 златни, 32 сребърни и 23 бронзови.
Легендата в спортната стрелба Мария Гроздева записа рекордно за български спортист седмо участие на олимпиада. След последния си старт на 25 метра пистолет тя сложи край на над 30-годишната си състезателна кариера с рекордните за български състезател 5 олимпийски отличия – 2 златни и 3 бронзови.
Спринтьорката Ивет Лалова пък стана първата българска лекоатлетка с пет участия на Олимпийски игри, след като бяга в сериите на 200 метра.
Медалите за България можеше да бъдат и повече, но спорно отменен успешен опит на тежкоатлета Христо Христов в изтласкването, който първоначално беше признат, но впоследствие съдиите ревизираха позицията си, го лиши от бронза в двубоя в категория до 91 килограма. Другият щангист Божидар Андреев и борецът Георги Вангелов също бяха много близо до спечелването на отличие.
Много положителни емоции с представянето си донесе и Йосиф Миладинов. Тийнейджърът влезе в историята като първия плувец от България при мъжете с финал на олимпиада. Той завърши осми на 100 метра бътерфлай, но това беше първо участие на представител на страната на олимпийски финал по плуване от 1988 година в Сеул, където Таня Богомилова взема златото на 100 метра бруст, а Антоанета Френкева завършва втора в същата дисциплина и трета на 200 метра бруст.
Олимпиадата в Токио премина при безпрецедентни мерки заради пандемията от коронавирус. Всички състезатели в олимпийското село трябваше да дават всекидневно PCR тестове, а носенето на предпазни маски на лицето беше задължително.
В страната пристигнаха над 43 хиляди души от чужбина, като 29 спортисти от общо участвалите около 11 хиляди пропуснаха Игрите заради положителни проби за Ковид-19 в страната. Общо заразените, ангажирани с Олимпиадата, достигнаха 430, 280 от които местни граждани.
Като част от противоепидемичните протоколи беше забраната за достъп на публика до състезанията. Липсата на фенове без съмнение оказа съществено влияние върху олимпийския дух, като в залите и по другите спортни съоръжения присъстваха ограничен брой спортисти, официални лица, журналисти и служители, ангажирани с организацията на Игрите.
Следващата Олимпиада е след три години във френската столица Париж, а надеждите на всички са, че пандемията дотогава ще бъде овладяна и Игрите ще се завърнат с целия си блясък, с препълнени зали и стадиони, с допълнителна енергия и емоции за фенове и състезатели.
Колко струва златният медал?
Всички големи спортисти мечтаят за олимпийското злато, но не всички са „равни“ от гледна точка на премията, която завоюват заедно с медала. Всяка държава има своя собствена тарифа, с която възнаграждава най-успешните си атлети след Олимпийските игри, а стимулите се различават значително между различните страни. Ако в Италия медалистите може да получат бонус от държавата в размер на 179 000 евро, Япония отделя не повече от 40 000 евро за носителите на най-престижното спортно отличие.
Разминаванията в нивото на премиите са значителни, като две неща правят впечатление: най-богатите държави в света не са задължително най-щедри спрямо олимпийските си шампиони; най-щедрите държави не са задължително най-успешните в олимпийския спорт.
През 2019 г. в България беше приета наредба, с която се описват критериите и условията за награждаване на спортисти и техните треньори. Според нея класирането на първо място на Олимпийски игри носи 250 000 лева на шампионите. Сребърният медал се „оценява“ на 200 000 лв., а третото място носи 150 000 лв. премия. По-ниски парични награди има и за онези български спортисти, които са стигнали поне до 8-о място на Олимпийски игри. Премиите за шампионите на Паралимпийските игри са от 50 000 лв. за златен медал до 25 000 лв. за бронз.
В топ 10 на най-щедрите нации се оказва и Косово. Правителството плаща по 100 000 евро на златните медалисти, 60 000 евро на сребърните медалисти и 40 000 евро на бронзовите медалисти.
В Испания наградата е 94 000 евро. На този фон германските медалисти получават „символични“ възнаграждения от 18 500 евро при шампионска титла. На този фон САЩ отделят сравнително скромни суми за награда на най-добрите си спортисти. Златният медал носи на притежателя си 37 500 долара, среброто – 22 500 долара, а бронзът – 15 000 долара. Само до 3 август американската делегация в Токио вече е спечелила 66 медала – 22 златни, 27 сребърни и 17 бронзови.
Държави като Великобритания, Норвегия и Швеция не плащат никакви допълнителни бонуси на своите медалисти. Това не пречи на атлетите им да се класират на най-високо ниво и да постигат исторически резултати – като норвежкия лекоатлет Карстен Вархолм, който завоюва злато в бягането на 400 м с препятствия и подобри собствения си световен рекорд.
Най-голямата парична сума, която индивидуален спортист може да спечели за златен медал, се дава от Сингапур – 1 млн. сингапурски долара, или 738 000 щатски долара.
Тайван, Индонезия, Хонконг и Бангладеш следват в класацията за най-големи обещания за премии на олимпийски златни медалисти – между 300 000 и 716 000 долара.
В топ 10 на най-щедрите нации се оказва и Косово. Правителството плаща по 100 000 евро на златните медалисти, 60 000 евро на сребърните медалисти и 40 000 евро на бронзовите медиалисти.
Олимпиадата: Успех за японските спортисти, но не и за японския лидер
Сега, когато пада завесата на Олимпийските игри в Токио, отложени и осакатени от коронавируса, японските спортисти могат да ги определят като триумф с най-много спечелени златни медали в историята. За премиера Йошихиде Суга обаче те по-скоро са разочарование и едва ли ще подобрят шансовете му на предстоящите парламентарни избори или ще дадат голяма подкрепа на икономиката.
Церемонията по закриването в неделя се състоя на фона на протест на най-малко сто души около отцепения стадион, който отново остана почти празен. Въпреки това имаше фойерверки, излъчено беше видео с най-добрите моменти от Игрите, а спортистите с националните си флагове в ръка дефилираха в началото на церемонията по закриването, след като японската столица успя да избегне до голяма степен преминаващ тайфун.
Bloomberg обобщава колко безпрецедентен беше тазгодишният спортен спектакъл по редица показатели.
Спортисти
Първоначално Олимпийските игри в Токио бяха определени като Олимпиадата без забавления заради безпрецедентните здравни ограничения, които намалиха свободата на придвижване на спортистите до спортните зали и в Олимпийското село. Те бяха подложени на ежедневни тестове, хранеха се в помещения с отделни места, разделени от пластмасови прегради, и до голяма степен останаха встрани от публиката. Много от тях трябваше да се борят и с тежките летни горещини.
В състезанията няколко малки страни като Сан Марино постигнаха огромен успех. С население от около 34 хил. души тя стана страната с най-малко население, която печели медал, след като Алесандра Перили завоюва бронз в дисциплината „трап“ в спортната стрелба.
Състезателят по вдигане на тежести Хидилин Диас спечели първи златен медал за Филипините, които участват на Олимпийски игри от 1924 г., а норвежецът Карстен Вархолм отпразнува по един от най-забележителните начини победата си на 400 метра с препятствия, като разкъса горнището си след пресичането на финалната линия с рекордно време.
Япония записа най-доброто си представяне на олимпиада с 27 златни медала при второто си домакинстване на игрите.
Контрол на вируса
Суга многократно обеща „сигурни и безопасни“ игри, макар мнозина да се опасяваха, че пристигането на десетки хиляди хора от цял свят ще доведе до бързо разпространение на коронавируса.
Организаторите съобщиха за общо 430 случая на заразени с Covid-19 към 8 август, които са пряко свързани с Олимпийските игри, като посетителите съставляват около една трета от общия брой. Събитието съвпадна с ръст на случаите в страната, които достигнаха най-високото си ниво от началото на пандемията.
Според експерти организирането на Игрите е довело до по-спокойна атмосфера, която може да е направила хората по-нехайни към мерките за контролиране на вируса и така да е допринесло за проблема.
Политика
Малко глобални лидери присъстваха на церемонията по откриването на Олимпиадата, която се проведе почти изцяло без зрители. Така Суга изгуби шанса да полира дипломатическите си умения.
У дома, макар че интересът на обществото към Игрите нарасна наред с рекордния брой медали за Япония, малко вероятно е Суга да извлече полза заради организирането на събитието въпреки общественото противопоставяне.
Най-новото обществено допитване, публикувано два дни след церемонията по откриването, показа, че подкрепата за кабинета на Суга е 34%, най-ниското ниво от встъпването му в длъжност през септември. Макар че опозицията няма достатъчно подкрепа, за да свали неговата Либералнодемократична партия, Суга може да изгуби места на парламентарните избори, които трябва да се проведат до края на ноември.
Икономика
Игрите в Токио трябваше да се превърнат в голям двигател на третата по големина икономика в света, като събитието беше тясно свързано с плановете на правителството преди пандемията да привлича 40 млн. чуждестранни посетители на година. Това доведе до строителен бум в годините преди Олимпиадата, включително с осем нови места за провеждане на състезанията.
Всичко това се промени с настъпването на пандемията, като очакваните приходи от продажби на билети, нощувки в хотели и хранене навън изчезнаха заради затягането на контрола по границите, а организаторите решиха да забранят дори на голяма част от местните зрители да наблюдават състезанията на място.
Икономисти дават различни данни за действителното въздействие върху икономиката, като Юки Масуджима от Bloomberg Economics прогнозира около 1,7 трлн. йени (15,5 млрд. долара), включително вложените средства в инфраструктура за събитията.
Кенджи Канда от Daiwa Institute of Research отбелязва, че има известни надежди Олимпийдата да подкрепи местното търсене след големия брой завоювани златни медали от Япония.
След началото на Игрите приходите от продажби на супермаркетите нараснаха, тъй като хората вероятно са останали у дома, за да наблюдават състезанията и са се поглезили с готови храни, казва Канда.
Пазари
Спечелването на рекорден брой златни медали обичайно е добра новина за инвеститорите – анализи показват, че индексът Nikkei 225 почти винаги расте, когато Япония спечели двуцифрен брой златни отличия.
Този път индексът почти не помръдна по време на Игрите, като остана близо до дъното от началото на годината. Nikkei 225 е сред най-слабо представящите се индекси на развитите пазари тази година.
Новата вълна от Covid случаи вероятно е спряла очаквания ръст. Някои прогнозираха, че ако ситуацията се влоши, очакваният сценарий за възстановяване на икономиката през есента може да не се осъществи. Други твърдят, че заради растящия брой на ваксинираните и ниския брой на починалите при настоящата вълна перспективите от септември нататък са добри на фона на повторното отваряне на икономиката.
Равенство и разнообразие
Япония проведе Игрите под мотото на разнообразието, без да е приела обещавания от дълго време закон, насърчаващ разбирането на проблемите на ЛГБТобщността. Това подразни някои активисти, които смятаха, че събитието е шанс за постигане на напредък. Изборът японската шампионка по тенис Наоми Осака, която е представителка на две раси, да запали Олимпийския огън, предизвика както похвали, така и критики, а Игрите дадоха възможност на медиите да се съсредоточат върху редица проблеми на равенството в Япония и в цял свят.
Златният медалист от Великобритания в скоковете във вода Том Дейли, който е хомосексуален, стана любимец на социалните медии в Япония колкото заради това, че плете на трибуните, толкова и заради спортната си храброст. А новозеландският трансджендър състезател по вдигане на тежести Лорел Хъбард стана причина за множество спорове относно справедливостта и включването. Не е ясно дали това ще доведе до конкретна промяна в положението на слабо представените групи в Япония.
Климат
Организаторите на Токио 2020 заявиха преди Игрите, че събитието ще бъде не само въглеродно неутрално, но и въглеродно отрицателно. Допълнително намаляване на въглеродния отпечатък се очаква заради провеждането на Игрите предимно без публика, като окончателните изчисления ще бъдат направени след събитието.
Анализ, публикуван в списание Nature Sustainability тази година, установи, че устойчивостта на Олимпийските игри е намалявала през годините, като Сочи 2014 и Рио де Жанейро 2016 г. получават най-слаби оценки.
