Командата разполагала с 2-3 дървени бурета с вместимост от 200 л на двуколки, теглени от един кон, и една ръчна помпа с двураменен лост на четири колела, теглена от два коня. Летяла за гасене на пожари до Банско
Руският майор Орлински, освободил Дупница преди 145 г., създава и първата пожарна команда в града. Първите пожарникари в Дупница са 45 руски войници от 4–ти хусарски Мариуполски полк, воден от майор Иван Орлински.
Това разказа Георги Ильов от клуба на пожарникарите от резерва, който от 25 години събира реликви и има най-голямата колекция в България с над 100 макета на противопожарни автомобили и противопожарни съоръжения, представящи историята и развитието на противопожарното дело в Дупница от Освобождението до днес. Със съдействието на свои колеги – пожарникари от Бобов дол и Рилски манастир, Ильов е успял да открие и запази ценни противопожарни реликви, които могат да бъдат видени на изложбата, която беше открита в Спортната зала в Дупница.
– Г-н Ильов, откога се готвите за осъществяването на тази изложба?
– Може да се каже от 25 години. Още като пожарникар ме грабна славната история на дупнишката пожарна команда, която е пряко свързана с Освобождението на Дупница от османско владичество. Горд съм, че съм служил в една от първите в България пожарни команди. Но нека ви запозная с най-възрастния ветеран пожарникар в Дупница и цяла Югозападна България, 90-годишния Теодоси Георгиев Занков. Той е живата история на дупнишката пожарна. Събира информации и случки от нейната история повече от 40 години.
– Командир Занков, разкажете ни за историята на дупнишката пожарна команда?
– Още с влизането си и освобождаването на Дупница от турските поробители към три часа следобед на 2 януари 1878 г. майор Орлински заделя веднага 45 руски войници от корпуса си и с доброволци от Дупница и организира пожарна команда, която да гаси пожарите, запалени от отстъпващите от града турци.
Бързото придвижване на екскадрона на Орлински към Дупница кара турците да бързат с напускането на града и предотвратява пълното му опожаряване и избиването на жителите му.
-Г-н Ильов, чуствате ли се удовлетворен, че успяхте да организирате изложбата?
– Повече от удовлетворен съм! За мен това е изпълнен граждански и професионален дълг. Тази година се навършиха 145 години от Освобождението на Дупница и от съдаването на дупнишката пожарна команда. Това са две големи, бележити събития за историята на нашия град. А официалният указ на младата българска власт идва девет години след създаването на командата и причисляването й към общинската структура. С моя уважаван по-старши колега Теодоси Занков и с помощта на пожарникарите от резерва подготвихме изложба за 145години от създаването на пожарната команда в града.
Колеги пожарникари от Бобов дол и Рилски манастир предоставиха пожарникарски каски и други реликви, представящи историята и развитието на противопожарното дело в Дупница. От община Дупница ни предоставиха място за изложбата – Спортната зала, която е построена на мястото на старата пожарна.
– Г-н Занков, кога официално е призната дупнишката пожарна?
– Официално дупнишката пожарна команда е призната при кметуването на Димитри Казак през 1887г. Тогава е създадена отделна общинска структура „Пожарна команда“, която по-късно е преименувана на „Пожарна охрана“, „Пожарна служба“ и др. Пожарната на Дупница е покривала голям район. Известен е случай, при който пожарната кола на Дупница с две седящи и четири правостоящи места направо е летяла за Банско за гасене на голям пожар. Сградата на дупнишката пожарна команда се е намирала на площада на Дупница. От реката са пълнели вода за пожарните коли. През 1932 г. пожарната команда се модернизира с пожарно известяваща уредба, като на главната улица и в кварталите на дадени стълбове са монтирани кутии с бутони за повикване на пожарната команда при пожар. Това става по инициатива на тогавашния кмет Атанас Лазаров. До 1935 г. инвентарният парк на пожарната команда е представлявал 2-3 дървени бурета с вместимост от 200 л на двуколки, теглени от един кон, и една ръчна помпа с двураменен лост на четири колела, теглена от два коня. При пожар пожарникарите наливали вода в бурета и чрез маркучите водата се подавал на пожара. При направата на водопровода на Дупница са монтирани двойни стоящи кранове, подобни на тези, които са днес по улиците на града.
В годините около 1944 г. само в Книжно-мукавения завод в Бараковое имало 48 пожарникари. Толкова не е имало нито в дупнишката, нито в благоевградската пожарна.
- Какви проучвания имате за миналото на Дупница, свързани с пожари и гасенето им?
- В миналото Дупница в архитектурен строеж е представлявала дървено-паянтови сгради, които лесно се подават на запалване. Основни поминъци на населението в Дупнишко са били земеделието и животновъдството, във всички дворове е имало плевник със складирано сено за добитъка. И в крайните улици на града, чаршийските улици с хановете, кръчмите, плевни обори и др. В съседство с тях са били жилищата за живеене. Това създавало опасни условия за пожари. И по тази причина стихийни пожари на няколко пъти унищожавали по-голяма част от Дупница. Особено страшни са били пожарите през 1866 г. и през 1873 г., за които е писал и цариградският български вестник „Дунав”. Пожарите в Дупнишко си оставали голям проблем на новата власт, която поради липса на средства разчитала само на пожарникари доброволци и на общинските служители, занимаващи се с хигиенизирането на града. С една заплата са вършели две дейности.
Да не забравя да спомена за големия пожар в Дупница, който се е развихрил през 1890 г. около площад „Развесена върба“ и „Мутафчийската чаршия“, до ул. „Мусала“. Гражданството било безсилно да се справи с огъня и да изгаси пожара, покривало къщите с мокри черги, за да ги спасят от огнените езици. За времето си тогава са изгорели два грамадни хана – Кузмановият и Младжовият, много къщи, плевни и обори, в три реда огънят унищожил всички сгради. Две години по-късно в Дупница избухнал голям пожар и в центъра на града, който обхванал градските касапски дюкяни и десетки дървени постройки. През 1902 г. отновов центъра на града се разразява голям пожар, който унищожава големия Гинцарски хан, на мястото на който днес се намира сградата на Община Дупница. Отново жителите на града, ужасени, безпомощно наблюдават дни и нощи вилнеещия пожар. Унищожени са много сгради.
– Г-н Занков, кога дупнишката община успява по-сериозно според теб да надделее над тези големи пожари?
– През 1935 г. общинската власт снабдява Противопожарна защита с противопожарен автомобил с цистерна за три тона вода и автопомпа с голям дебит. През 1935 г. е построена нова, съвременна сграда за противопожарната охрана на Дупница. При излизането на указа за противопожарна охрана през 1958 г. броят на противопожарните служители е значително завишен, увеличена е и техниката, създадени и доброволни отряди, а в по-големите и пожароопасни обекти на града са изградени и противопожарни водоеми, с депа и електропомпи и др. съоръжения. Създава се програма за провеждане на противопожарна подготовка на работниците и служителите от промишлените и селскостопански обекти, с учениците и студентите, с децата от детските градини и др. През 1961 г. бе поставено началото на образцовото движение в борба с пожарите. До 1987 г. в Дупница имахме 52 образцови обекта със званието отличник на МВР, имахме по мое време удостоени 19 служители на противопожарната охрана в Дупница: старшините Георги Гиздов, Петър Димкин, Георги Начев, Йордан Велидоски, Теодоси Занков, Благой Зашев, Стоил Зарев, Райчо Начев, Стоил Гиздов, Здравко Барилски, Кирил Влахов, Валери Дишов, Христо Милушев, Димитър Андонов и офицерите Иван Вучков, Васил Джамбазов, Марин Вълчинов, Иван Пешев и Здравко Бочуков. Шестима огнеборци са наградени със значка за смелост. Това беше историята на пожарната по моето време, 40 години вече съм пенсионер.
ДЕНИ МИЛЕВА
