Топ теми

47-г. първокурсник по право в ЮЗУ Ст. Точев, който събори общинска наредба, дискриминираща го като земеделски производител на чесън и праскови, съди още АПИ за дупка до с. Кулата и Агенция „Митници“ за незаконен софтуер

47-годишният Стойчо Точев от петричкото с. Кулата успя да влезе в информационния поток миналата седмица с това, че не само бутна решение на Общинския съвет в Петрич от 2017 г., но и успя да издейства финансова санкция в размер на 250 лв. на общината. Тя бе наложена от Комисията за защита от дискриминацията заради същата тази заповед, от която Стойчо се почувствал дискриминиран. Допълнителна екзотика внесе фактът, че той е студент – първокурсник по право в Югозападния университет, при това задочна форма на обучение, а на всичкото отгоре още не е стъпвал в университета.

 – Стойчо, жалбата в Комисията за защита от дискриминацията първата ли ти е?

 – А, не. Имам още жалби и срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Митници“.

 – Тях пък за какво ги съдиш?

 – АПИ, понеже си изпотроших автомобила в една дупка до бензиностанцията на с. Кулата. Колата ми е ниска, спортна и пропадането в дупката й се отрази много зле. Искът ми срещу тях е за 30 000 лв. Подадох го през март 2017 г., когато още нямах идея, че ще уча право, а първото заседание по това дело ми е насрочено за октомври тази година.

 – А Агенция „Митници“ с какво те разгневи?

 – Тях ги съдя за незаконен софтуер. Става въпрос за винетките. Ние, които живеем в с. Кулата, би трябвало да сме освободени от тях, когато излизаме от селото по посока Гърция, но до края на миналата година аз платих 70 винетки по 23 лева. От Агенция „Митници“ ми твърдят, че правилно съм плащал, понеже КПП – Кулата е в землището на селото, но не и в самото населено място. Подадох жалба срещу софтуера в прокуратурата в Петрич, но оттам ми отговориха, че няма нарушение от страна на служители на агенцията. Ами аз се жаля не от служителите, а от софтуера! Затова сега смятам да заведа гражданско дело и да си върна парите, защото принудителното купуване на тези 70 винетки ми струва над 1500 лв. Сега вече винетки не трябва да купуваме, но ТОЛ служителите се заяждат нещо с нас, та където и да бръкнеш в тази наша държава, все на гнило попадаш.

 – А как се стигна до жалбата ти в Комисията за защита от дискриминация?

– Ами аз лично съм потърпевш, защото съм земеделски производител – имам 80 дка с праскови и чесън.

 – Припомни от какво точно се оплака.

– От това, че на борсата в Кърналово съгласно Наредбата за администриране на местните данъци и такси, гласувана от ОбС Петрич през 2017 г., аз като производител трябва да плащам 3 лв. за вход, а прекупвачите и търговците – само по 50 стотинки.

 – Защо не обжалва наредбата първо в общината?

– Направих го, но получих отговор, че тия 3 лв. били за такса паркинг, макар че и на табелката до борсата, и на касовия бон пишеше изрично „такса вход“. След жалбата ми в общината единственият резултат беше, че махнаха табелката и основанието за плащане от касовия бон, с което пак нарушиха закона, защото сега въобще не знам за какво плащам. Липсата на това уточнение е нарушение на поне още 2 закона – за защита на потребителите и данъчния закон, поради което възнамерявам да сезирам за това и двете институции. Като междувременно се надявам кметът да се усети за тоталната некомпетентност на Общинската администрация и в частност на юристите.

 – Искаш да кажеш, че още продаваш на откритата борса в Кърналово?

 – А, не, след онзи конкретен случай, заради който реших да се жаля в комисията, не съм стъпвал. Започнах да работя директно с търговците и по телефона. Няма смисъл човек да става в 3.00 сутринта, да пътува до Кърналово, да си плати 3-те лева и да не знае ще намери ли вътре празна маса или не.

 – Какъв беше конкретният случай, който те провокира?

 – Една сутрин влязох в борсата и се настаних на една маса, но около 6.00 сутринта пристигна колега, които имаше месечен абонамент за същата маса, и аз трябваше да си тръгна.

 – Няма ли някъде табелка в района на борсата кои маси за заети и кои  –

– не?

 – Абе то контейнери за боклук няма, ти за информационна табелка питаш. Няма такова нещо. Има 2 кофи, които се препълват още в първите няколко минути, защото там се изхвърлят изгнилите плодове и зеленчуци, и после защо било мръсно наоколо… Как няма да е? То всъщност производителите бяхме натикани в необлагородената част на борсата в Кърналово, където нямаше дори асфалтова площадка и при дъжд и ние, и клиентите газехме в калта, а плодовете и зеленчуците се скапваха. Чух, че наскоро общината бетонирала борсата и вчера /б. р. в неделя/ ходих да видя това чудо, но видях бетон само в частта, по която обикалят търговците, мястото за паркиране все така е потънало в кал и боклуци.

 – Какво точно пише в решението на Комисията за защита от дискриминацията? –

 – Че това производителите да плащат по 3 лв., а прекупвачите и търговците само по 50 ст., е нелоялна практика, която противоречи на принципа на равнопоставеността.

 – Ти запозна ли общината с този акт?

– Предполагам, че е получен служебно, тоест комисията им го е изпратила, но има 14-дневен срок, в който общината може да го обжалва във Върховния административен съд. Според мен шансовете ВАС да не потвърди решението са нулеви, но знае ли човек… Не знам дали общината ще обжалва, но за всеки случай след един месец ще се поинтересувам.

 – Какво следва, след като решението на комисията влезе в сила?

 – Ами общинарите трябва да си пренапишат наредбата за местните данъци и такси.

 – Това означава ли, че от 2017 г. насам всички събрани такси вход за производителите за борсата са незаконни и хората могат да си ги поискат обратно?

 – Предполагам, но се съмнявам да го направят. Някакъв необясним страх витае сред хората. Сигурно се опасяват, че ще ги изгонят от борсата и няма вече да им дават маси вътре. За мен е необяснимо, но този страх е видим. Затова и сам започнах да водя борбата срещу митническия софтуер, дупките по пътищата, тази несправедлива наредба… Знам, че щеше да бъде по-добре да сме много, да пуснем един колективен иск, по-тежко щеше да е някак, но не можеш да накараш човек насила да си сложи подписа под нещо такова, след като се опасява, че ще пострада още повече.

 – Ти сам ли си беше адвокат пред комисията?

 – Не, не можах да отида до София и се наложи да наема тамошен адвокат, за да ме представлява. Знам, че е ходил два пъти в комисията. Трябва да почета малко, за да видя дали комисията или община Петрич ще ми покрият разходите за адвокатски услуги, защото хич не са малки.

– 80 дка ми звучат ужасно много за дребен земеделски производител, за какъвто се представяш?

 – Всъщност аз съм най-големият производител на стар чесън в региона – правя по около 30-40 тона годишно, имам и 23 дка праскови, от които изкарвам по 50 тона плод, но има и много по-едри земеделски производители от мен. Сега чувам, че има идея земеделците да не се облагат с ДДС, а данъкът да се плаща от търговците, но за мен това е предизборно говорене. А и аз по ДДС не съм регистриран, това ще касае по-скоро производителите на зърно. Та това много ми мирише на Пунта Мара, както би казал премиерът

 – Все пак как се обработват 80 дка?

 – Трудно и с много техника. Занимавам се с отглеждане на чесън от 18-годишен. По-рано семейството помагаше, но сега родителите ми остаряха и не мога да ги изкарам на полето – татко е вече на 83 г., грехота е. Проблемът е, че няма и хора, които да работят. Понякога в сезона на беритбата карам от Петрич накоя и друга баба, защото младите напуснаха страната и за работа останаха само хората от третата възраст. Тъжна картинка сме, но щом сме преценили, че ще останем, трябва да се справим някак.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *