49-г. М. Златков от Кресна: Заради скъсан менискус спрях да играя още в казармата, но футболът и до днес е животът ми, от 14 години съм от метач до треньор във ФК „Перун“, люпилнята на таланти

Марин Георгиев Златков е роден в Кресна през 1970 година. Основно образование завършва в Кресна, средно в УПК „Юрий Гагарин“ в Петрич. Следват година и половина като радиотелеграфист в казармите на Благоевград, Кресна и Гоце Делчев. Слага и пагони на професионален военен в полка на Кресна като старшина химик.
Семеен е, съпругата му Илияна е социален работник, имат две дъщери – Рени и Марина, ученички. Посветил е живота си на футбола, от 2004 година е поел задълженията на домакин на ФК „Перун“. За клуба Марин Златков е от метач и косач до пръв помощник на треньора на отбора и треньор на детските тимове.Марине, ФК „Перун“ преполови сезон 2018-2019 г., на първо място е в Пиринската „А“ окръжна група. Къде виждаш отбора след края на пролетния дял?

Къде? Ами на върха сме и не смятаме да отстъпваме. Мястото горе е само за един отбор и сме с амбиция не само да не слизаме, но и да атакуваме нататък в квалификациите, така че да се видим наесен в ЮЗ „В“ група, където сме били и би ни прилягало да сме.

Как върви подготовката?

Под пълна пара сме. Треньорът Благовест Ангелов е надъхал всички така, че на никого наум дори не му идва, че нещо друго може да се случи, освен първото място и успех в квалификациите. Постижимо е, а това идва и от подкрепата, която ни оказва община Кресна, кметът Николай Георгиев, намират се и дарители, които покриват част от разходите ни. Влизането ни в ЮЗ „В“ група вече го приемаме и като дълг към кресненския футбол, който е създал и много таланти от национално значение, проявили се и като звезди в елитни отбори.

Какво би се получило, ако такива състезатели от Кресна, които са във футболна активност, се съберат и заиграят за „Перун“?

Ами най-вероятно ще могат да са с място и в националното ни първенство. На никого там няма да е лесно, ако види срещу себе си играчи като футболист номер едно на страната за 2018 година Кирил Десподов, Иван Караджов, Янко Сандански, Борислав Илиев, но да не ги изреждам всички. Нашият „Перун“ много си прилича с „Пирин“ /Благоевград/. И двата тима са люлка на големи футболисти, с прояви къде ли не, а в тимовете, които са ги създали, нещо все не достига.

Помня те и тебе като юноша в „Перун“. Защо напусна?

Да, бях футболист, но футболната ми история не се оказа дълга. Тъкмо влязох в мъжкия тим на „Перун“, и скъсах менискус на левия крак, и той отне от мен футболиста. Изведе ме от терена, но до развод с футбола не се стигна, вече 15 години съм в „Перун“ като човек, който се занимава с домакинските работи, и от метач, поливач, косач, перач отивам в службата и до треньор на детските отбори, като си имам и лиценз, а съм и първият помощник, често и сам водач на мъжкия „Перун“.

Как започна с футбола?

Бях ученик във втори клас в Кресна. Тогава учителят по физкултура Георги Веселинов ни подготвяше и ни караше на участия на провежданите по онова време първенства, известни като „Футболна смяна“. Нашият тим се справяше доста успешно, били сме дори и децата на „Пирин“ /Благоевград/. Като поотраснах и заиграх с юношите, понапреднах и във футбола, като това стана под треньорството на Фроси Тренчев и Янко Въчков. После така се случи, че продължих учението си в Петрич, където завърших УПК „Юрий Гагарин“. Футболни спецове от града забелязаха, че мога и да тичам, а и да играя добре, и ме включиха в отбора старша възраст на „Беласица“. Като завърших, се върнах в Кресна и тогавашният треньор на „Перун“ Владимир Шатев ме включи в мъжкия отбор. Но не ми било съдено да ставам футболист. Аз бях бързак, затичах ли се в дрибъл, спирането ми не оставаше без фаул. Но още бяхме в предсезонна подготовка и дойде белята на лявото ми коляно.

И не можа да се оправиш?

Да. Пък ме взеха и войник. И футболът ми остана като мил спомен. В Петрич сега ми е мило като си спомням за Николай Димитров-Джаич, който стигна и до треньор на „Литекс“, от Кресна в отлични отношения бях с Антон Драчев, Благой Донев, който достигна и до националния младежки отбор.

В казармата не си опитвал да играеш?

Не. И как да опитам, като там ми правиха оперативна интервенция. Аз служих година и половина, а от 18-те месеца 6 ги изкарах в отпуски и по санаториуми. За да вляза в казармата, скрих за скъсания менискус, че нямаше и да ме вземат, а това не биваше да го допусна, че като невлязъл в казармата всеки можеше да си помисли, че ми има нещо.

И как изкара службата?

Ами казах вече, че от 18 месеца само 12 бях войник. Още с влизането попаднах в казармата в Благоевград в школа и като я завърших, станах радиотелеграфист в Танковия батальон в Кресна. Но и тук бе за кратко, командироваха ме в Гоце Делчев, а там вече почти не бях войник. Тогава се вкарваха разните съобщителни жици подземно по тротоарите и се включих в група заедно с пощенски работници и вместо военна униформа носех доков костюм, така че военната ми служба, пооблекчена и с отпуски, и санаториуми, не ми се видя тежка.

И затова ли след уволнението пак сложи пагони на раменете си?

Не съвсем, но все нещо трябваше да се работи. В полка на Кресна станах помощник-командир на взвод за ядрена, химическа и биологична защита /ВЯХБЗ/. И тръгна службата – къде в поделението, къде на лагер в Сливница, Софийско. Но и това било до време.

Защо, какво се случи?

Ами случи се, че се стигна почти до ликвидиране на българската войска. В пълна ликвидация попадна и полкът в Кресна. А този полк някога беше страшилище за Гърция, на него се разчиташе при опазването от нахлуване на вражески сили на НАТО от юг, организация, в която беше и Гърция и в която сега и ние сме. Боже, що техника се разсипа, що имущество, що сгради… Уж нещо сега се пази, но то е колкото някои да взимат заплати.

Не ти предложиха да заминеш в поделение, непопаднало в унищожение?

Имах предложение да отида като химик в Генералния щаб в София, но отказах.

И се закотви в Кресна?

Да. Поработих някоя година като сервитьор в Кресненското ханче. Сервирах манджи, напитки на пътуващи, а и на специално дошли тук, я на някакво честване, или просто така, да се повеселят.

Имаш ли впечатление какво най-много се консумираше тогава?

Да. Ще кажа повече за кресничани. В началото на новия век се пиеше повече твърд алкохол от категорията на ракията и водката и по-малко уиски, че това питие си беше по-скъпо. Модна бе ракията „Сливенска перла“, „Пещерска гроздова“. Някои ползваха и така наречената мешаница облак, със съдържание на мастика и мента. Позабравени бяха от предишните години греяни ракии и коняци, като при коняците бяха предпочитани „Плиска“ и по-малко „Поморие“.

На ханчето до 2004 година?

Да. От 2004 пак старата недолюбена любов – футболът. Назначиха ме от община Кресна на длъжност домакин със задачи поддържане базата на ФК „Перун“, като в работата ми се включваха задачите от метач и косач до треньор.

Стадион „Перун“ с лиценз ли е?

О, да! Стадионът е сред най-добрите в Пиринско и отговаря на стандартите на ЮЗ „В“ група, че с малко пипване дори и за отбор от втория ешалон на родния футбол. Не да се хваля, но се чувствам удовлетворен, че и аз имам своя принос сегашният „Перун“ да разполага с добри условия и за мачове, а и за подготовка. Съди сам – сградата ни е просторна, предоставя офис, стая за съдиите, домакинска стая, съблекалня за гости и домакините, бани с по няколко душа, медицинска стая. Всеки футболист си има свое шкафче и място, осигурена е пералня.
В добро състояние е и теренът. Покрай поддържането му станах и земеделец – знам кога и с какво да се наторява тревата, когато е в буен растеж, я кося през 4 дни. Целият терен се валира редовно. За косенето ползвам косачка „Хонда“. Скъпа е, към 6800 лева. От десетина години я имам, пазя я много, но и тя ми отвръща с взаимност, слуша ме.
Стадионът е угледен и откъм трибуни. Засега разполагаме с 550 седалки, които ни бяха дарени от стадион „Българска армия“ в София.

Някои новости предвиждат ли се?

Ами засега поливането на тревата е с помпа, вземаща вода от напоителния канал „Струма ляв“. Това е съпроводено с влачене на маркучи. С надежда сме, че ще има промени. Вече е внесено предложение където трябва за изграждане на поливна инсталация, която да осъществява поливането чрез компютър. Ще коства над 100 000 лева, но си струва. И друго – ще правим тренировъчно игрище с трева 60/40 за деца.

Понеже стана реч за пари, как се издържа „Перун“?

Моето възнаграждение, електричество, поливна вода и други разходи по поддръжка на базата са от общината. Почти всички други разходи идват от хора с по-щедри сърца. Тук мога да посоча кмета Николай Георгиев, Спас Лазаров, Иван Спасов, Емил Стоянов, но да не ги редя всички, че някои и не искат да им се споменават имената.

С кои треньори си работил досега?

Работил съм с Валентин Станков от Сандански, Красимир Трайков от Благоевград, още с Иво Тренчев, Пламен Мицански от Сандански. С благодарност съм към тях, че са допринесли много за доброто име на „Перун“, а и аз съм прихванал по нещо от техните знания и опит, стигнах до лиценз да водя детските отбори на „Перун“.

От миналото е известно, че от детските отбори на „Перун“ са се пръкнали големи футболисти. Тази традиция запазва ли се?

Ами все по нещо се случва. По моя сметка от мои детски състави сега някъде към 12 момчета се подвизават в „Пирин – 2001“, а и в „Пирин“. Смятам, че футболен хляб има в кресненчетата Любомир Георгиев /вратар/, Иван Атанасов, Венцислав Маламов, Атанас Тодоров /изявява се в Благоевград/, Йордан Костов, който сега отиде в Царско село.

„Перун“ в сезон 2018-2019 в какъв състав се представя?

Старата любов между „Перун“ и „Пирин“ /Благоевград/ се заражда отново. Знаеш, че някога с цел да се влезе по-бързо в „Б“ група „Пирин“ взе лиценза на „Перун“ в ЮЗ „В“ група и в тогавашния му тим се включиха и състезатели от Кресна. Сегашният „Перун“ е, така да се каже, със състезатели наполовина от Кресна, наполовина от Благоевград. Така вървят нещата, че дори и част от подготовката се провежда и в Кресна, и в Благоевград.
От Благоевград при нас са Атанас Топалов, Николай Димитров, Росен Лулейски, Петър Кепов, Роберти Харалампиев, Стефан Златанов, Марио Донев, Асен Христов, Мирослав Тупаров, Пламен Василев. Кресненската половина пък се състои от Благовест Ангелов, Кузма Драчев, Иван Георгиев, Даниел Марков, Траян Димитров, Григор Григоров, Даниел Ангелов, Теодор Вачев.

Марине, от доста години, вече 14, си в „кухнята“ на „Перун“? Било е и по времето, когато „Перун“ е бил в подем и в ЮЗ „В“ група, бил е и в първа окръжна група на Благоевградско, където е и сега, та кресненския футбол само на терена ли го виждаш, или и извън него?

Ще кажа, че по мое разбиране не може да има добър отбор, ако в него не се създаде колектив. Ако в него всички не работят за една цел, в една посока. В това отношение „Перун“ може да е за пример. Тук сред главните неща не е само ритането на топка, но и поддържането на приятелство, на единност. Това приятелство излиза и от терена, отива в живота на всеки. През времето, в което аз съм на кресненската футболна вълна, тук са се създали много приятелства, като към голяма част от тях се причислявам и аз.
Кресничани може да виждат футболистите повече на терена, но ние се виждаме и извън него. И сега, когато бивши футболисти се срещнат, не спират да си припомнят за преживени радости и нерадости. И аз, а и всеки, минал през „Перун“, не забравя тези, с които е другарувал. За пример могат да се посочат с всеотдайността си в играта и повече в сътворяване на приятелство и добър климат в отбора на Николай Георгиев-Фичето от Благоевград, който сега е в Англия, Йордан Грънчаров от Благоевград, с родови корени в Стара Кресна, Атанас Топалов от Благоевград, вратарят Лъчезар Сотиров, стоял на страж под рамката и на „Пирин“, Венци Стоянов, с футболна кариера и във „Вихрен“ /Сандански/, Григор Григоров от Кресна, играл и в Благоевград, Красимир Ангелов от Горна Брезница, Николай Цветков, благоевградчанин от Сливница, Илия Стоянов от Благоевград.

Почивката свърши. Сега какво за „Перун“?

Ами вече лиснахме менчето с вода и започнахме подготовката. Ще я правим повече на стадион „Перун“, но с частта от футболистите от Благоевград може и в Благоевград. В подготовката като мото са ни думите на великия руски пълководец Суворов, който казва: „Повече пот в подготовката – по-малко кръв в боя!“. За нас думите му звучат така: „Повече пот в подготовката – повече победи в мачовете“ и постигане на единствената засега цел – първо място, участие в квалификации и място, което ни приляга – във „В“ група“

Пожелавам ти го, Марине!
БОРИС САНДАНСКИ

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *