5-те проекта за Лот 3.2 на АМ “Струма”, или Дефилето на смъртта: Кой е разумният вариант?

В понеделник, 11 септември, от 9 ч. в община Симитли, а от 14 ч. – в община Кресна, е насрочено общественото обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда за подобряване на трасето на Лот 3.2 на АМ “Струма” между Крупник и Кресна. На него ще бъдат разгледани 5-те варианта за изграждането на най-сложния участък от магистралата – този през Кресненското дефиле, наричано още Дефилето на смъртта.

В защитените зони, през които ще преминава трасето на АМ “Струма” през Кресненското дефиле, са предвидени редица специализирани съоръжения за опазване на биоразнообразието – като огради за птици и подлези за влечуги и земноводни. Това е записано в доклада за оценка на съвместимостта, публикуван на интернет страницата на Агенция “Пътна инфраструктура”.
И петте варианта на трасето, които ще се разглеждат, преминават през 2 защитени зони – “Кресна-Илинденци” по директивата за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, и “Кресна” – по директивата за опазване на дивите птици.

В защитена зона “Кресна-Илинденци” има редица представителни за района растителни видове като космат дъб, черна елша, планински ясен, източен чинар и др. В нея намират подходящи местообитания значителен брой представители на животинския свят. От безграбначните животни това са: ручеен рак, бисерна мида, тигрова пеперуда, буков сечко, бръмбар рогач и т.н. От влечугите широко представени са леопардов смок, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, а от земноводните едни от най-представителните видове са жълтокоремната бумка и южен гребенест тритон. Срещат се и редица представители на бозайниците като европейски вълк, кафява мечка, видра, пъстър пор и др.

В защитена зона “Кресна” гнездят множество птици, някои от които редки за нашата страна. Характерни са видовете сива чапла, зеленоглава патица, белоглав и египетски лешояд, скален орел, голям и малък креслив орел, орел змияр, белоопашат мишелов, късопръст ястреб, далматински сокол, сокол скитник, речен дъждосвирец, сирийски пъстър кълвач, късопръста чучулига, полска бъбрица, голям маслинов присмехулник и др.

В доклада за съвместимост са описани редица екомерки, които ще бъдат изпълнени при реализацията на проекта за опазване на различните защитени видове. Посочено е, че в защитените зони няма да се поставят осветени билбордове, с което ще се предотврати струпването на насекоми в осветените участъци в близост до пътя и по този начин ще се намали рискът от сблъсък с ловуващите ги прилепи. Освен това на всички мостови съоръжения, които ще бъдат изградени по трасето на отсечката между Крупник и Кресна, от двете страни ще има поставени предпазни огради, високи 3 метра, за да се избегне сблъсъкът с птици. Всеки мост ще има и системи за събиране на повърхностния отток, а отвеждането му ще става след пречистване със специални каломаслоутаители. Предвидено е и изграждането на съоръжения за безпрепятствено пресичане и предотвратяване излизане на пътното платно на земноводни и влечуги.

В доклада е записано още, че строителството на отделни уязвими за птиците отсечки ще започва след приключване на размножителния им период, който е между 1 май и 15 август. Изключение ще се допуска единствено ако в дните непосредствено преди това е извършен орнитологичен мониторинг, доказващ, че в периметър до 300 м от границите на строителната площадка няма гнездящи птици. Всички мостови съоръжения над реки ще се изграждат извън периода на размножаване на рибите, който е между 15 април и 10 юни.
Петте варианта на трасе, които ще се разглеждат са следните:

“ИЗТОЧЕН ВАРИАНТ Г10.50

Източният вариант разделя движението на две самостоятелни и раздалечени едно от друго пътни платна. В посока Гърция трасето преминава по съществуващия път I-1 (Е-79), а за София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле.
Платното в посока София-Кулата ще използва изцяло съществуващия първокласен път I-1 (Е79) до началото на гр. Кресна. Предвижда се рехабилитация и укрепване на път Е-79, с реализация на мерки за опазване на биологичното разнообразие. От съществуващия път дясното платно на автомагистралата се отделя на изток, като се предвижда изграждане на еднопосочен обходен път на гр. Кресна по нов терен, с което интензивният тежкотоварен трафик ще бъде изведен извън града. Обходният път преминава през 4 тунела с дължина 1266 м, 1 виадукт – 316 м, 2 моста с дължина 691 м, 7 надлеза и подлеза с дължина 206 м, както и подпорни и укрепителни стени – 245 м.

Платното от Кулата за София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле. Започва на 100 м след пресичането с жп линията за мина “Ораново”, минава вляво от съществуващия път и се развива успоредно на него, след което тръгва на югоизток, преминава успоредно на река Градевска и между кварталите “Ораново” и “Дълга махала” на гр. Симитли. След това трасето пресича път II-19 Симитли-Гоце Делчев и навлиза в ската. Там ще бъде прокопан тунел с дължина 350 м, а след него ще има виадукт с дължина 200 м. По-нататък трасето се насочва в югоизточна посока, обхожда село Полето, пресича пътя Полето-Брежани и преминава над притока на р. Брежанска. След това продължава през тунел с дължина 1130 м, преминава западно от с. Ракитна, успоредно на пътя Ракитна-Мечкул, пресича го и западно от с. Мечкул върви на юг и източно от с. Стара Кресна. Постепенно трасето се измества в източна посока, преминава на юг и се развива в югозападна посока, близо около съществуващия път за с. Влахи. В края на обходния път двете платна за движение се събират и се изгражда участък с автомагистрален габарит.

В платното за София е предвидено изграждането на 18 виадукта с обща дължина 5087 м, 5 тунела с обща дължина 4200 м, 1 мост – 96 м, 11 надлеза и подлеза, подпорни и укрепителни стени.
При Източния вариант са предвидени напречни връзки между двете платна, като се използват съществуващите пътища и се изграждат нови пътни възли. Предвидени са общо 5 пътни възела – “Симитли”, “Полето”, “Мечкул”, “Стара Кресна” и “Кресна”. Предвижда се и изграждането на пътна връзка със съществуващия път Е-79 в началото на обходния път на гр. Кресна.
Две големи площадки за търговия и отдих е предвидено да има на отсечката. Едната площадка е на обходния път на Кресна в посока Кулата и е с площ 17 декара. Другата е по новото трасе, което ще се изгражда, и е на 2 километра след пътен възел “Кресна”, пътувайки за София. Тя е 19 декара. И двете площадки ще имат директна връзка с град Кресна. Те ще бъдат с електричество, водопроводна и канализациона мрежа, пречиствателни станции за отпадни води. Целта е да бъде осигурено всичко необходимо за осъществяването на търговска дейност и хората от региона да могат да продават продукцията си от мед, мляко и т.н., както го правят и в момента.
Приблизителната дължина на трасето е 24 км.

“ДЪЛЪГ ТУНЕЛЕН ВАРИАНТ”, ТУНЕЛ “КРЕСНА”

Началото на участъка е при пътен възел “Крупник”. Преминава през река Струма и река Резена, като между двете реки е разположен съществуващият пътен възел за Крупник и Черниче. Преди портала на тунела трасето пресича последователно река Струма и жп линията София-Кулата. След изхода на тунела магистралата пресича съществуващ третокласен път и р. Струма с мостово съоръжение. Непосредствено след това е предвидено изграждането на пътен възел “Кресна”.
Тунел “Кресна” е с дължина 15,4 км. Той е с две тръби и с възможност за евакуация във втората тръба през напречни връзки. Дължината на цялото трасе на автомагистралата в този участък, включващо пътна и тунелна част, е около 21 км. Предвидено е освен изграждането на тунел “Кресна” и изграждането на подпорни и укрепителни стени, 3 подлеза, 6 моста, две площадки за отдих и един пътен възел.
Предвидено е тунел “Кресна” да се изгражда по класически тунелен метод с пробивно-взривни работи и стоманобетонова облицовка. Участъците при порталите на тунела ще бъдат изпълнени по открит способ.

“ИЗТОЧЕН ВАРИАНТ Г20, ИЗВЪН КРЕСНЕНСКОТО ДЕФИЛЕ

Този вариант на трасе е по нов терен извън Кресненското дефиле. И двете платна на движение са изнесени в източна посока около селата Брежани, Стара Кресна и Ощава.
Трасето започва около 100 м след пресичане с жп линията за мина “Ораново”, вляво от съществуващия път Е-79, и се развива успоредно на него, след което тръгва на югоизток, успоредно на река Градевска, между кварталите “Ораново” и “Дълга махала” на град Симитли. Пресича път II-19 Симитли-Гоце Делчев на две нива, където е предвидено изграждането на пътен възел за връзка на автомагистралата с град Банско и обратно. След пресичане на II-19 трасето навлиза в ската и се преминава през тунел с дължина 350 м, а след това е по виадукт, дълъг 200 м.
Надлъжните наклони в пътния възел, тунела и виадукта са 4%, след което наклонът е 5% и е предвидена трета лента за спускащите се в посока София, а също така и аварийни изходи. След това трасето поема в югоизточна посока, обхожда с. Полето и пресича пътя Полето-Брежани и р. Резена. После отново се преминава през тунел с дължина 1130 м.

По-нататък трасето върви на юг, западно от с. Ракитна и успоредно на пътя Ракитна-Мечкул, пресича го и преминава западно от с. Мечкул. Продължавайки на юг и източно от с. Стара Кресна, пресича пътя Стара Кресна-Ощава и преминава в тунел. Трасето продължава в южна посока, след което тръгва на югозапад близо около съществуващия път за с. Влахи.
На местата, където пътното трасе преминава в тунел, за всяко платно е предвидена отделна тръба, което, от своя страна, налага раздалечаването им едно от друго с цел осигуряване на необходимото разстояние между тръбите. Пред порталите са проектирани площадки, които са за обслужващата инфраструктура.

Поради по-високите надлъжни наклони, които се намират в началото и края на трасето, с цел подобряване на пропускателната способност и осигуряване на безопасността е предвидена трета лента за бавно движещи се превозни средства в двете посоки.
В този вариант е предвидено изграждането на 5 тунела с обща дължина 4200 м, 18 виадукта с дължина 5087 м, един мост с дължина 96 м, подлези и надлези, както и подпорни и укрепителни стени. При пресичане на съществуващите напречни пътища са предвидени пътни възли, осигуряващи всички посоки на движението.

ВАРИАНТ Г20 – СИН

Този вариант се развива през Кресненското дефиле, при максимално използване на трасето на съществуващия път I-1 (Е-79). Двете платна на автомагистралата са разработени така, че последователно се раздалечават и доближават едно спрямо друго в ситуационно и нивелетно отношение.
Проектното трасе започва южно от пътен възел “Крупник” при км 376+000. В Кресненското дефиле едното платно в основната си част следва съществуващия път Е-79, а другото се развива по нов терен с тунели и съоръжения в западния масив на дефилето. След излизане от Кресненското дефиле преминава източно от гр. Кресна и завършва при пътен възел “Кресна”.
Лявото платно на участъка е в началото на Кресненското дефиле – при км 376+000, след пътен възел “Крупник”. Трасето на лявото платно в основната си част следва съществуващия път, като ползва съществуващите мостове над р. Струма, надлеза при жп линията и тунела. На местата, където трасето напуска съществуващия път Е-79, са предвидени нови мостове и тунели.
Дясното платно се развива вдясно от съществуващия път и е изцяло по нов терен. Следва ситуационно лявото, а в отделни случаи се отдалечава от него. В нивелетно отношение често е на второ, по-високо ниво от лявото, в изкоп или в тунел. Към края двете платна отново са успоредни едно на друго и се развиват заедно до края на участъка, като се раздалечават само при тунелните съоръжения.

Участъкът завършва на около 2,5 км преди гр. Кресна, като се напуска съществуващият път по левия бряг на р. Струма. Трасето преминава над реката няколко пъти, пресича и съществуващия път I-1, и жп линията София-Кулата. Към края на отсечката се предвижда нов тунел, мост над р. Влахинска и обход от североизток и изток на гр. Кресна.
Предвидено е изграждането на общо 3 пътни възела – при Крупник, Ощава и Кресна, както и 2 площадки за отдих. По този вариант на трасе е необходимо да се изградят 13 виадукта с обща дължина 3075 м, 23 тунела с дължина 7345 м, 5 моста, надлези и подлези, подпорни и укрепителни стени. Ще се извършат реконструкции на 4 съществуващи виадукта, 2 съществуващи тунела и един мост. Приблизителната дължина на трасето е 21 км.

ВАРИАНТ Г20 – ЧЕРВЕН

Този вариант в по-голямата си част също преминава през Кресненското дефиле. Проектното трасе започва южно от пътен възел “Крупник”. В Кресненското дефиле едното платно следва в основната си част съществуващия път Е-79, а другото се развива по нов терен с тунели и съоръжения в западния масив на дефилето. След излизане от Кресненското дефиле преминава източно от гр. Кресна и завършва при п.в. “Кресна”.
Началото на лявото платно на участъка е при км 376+000 – в началото на Кресненското дефиле. Първоначално лявото платно следва нивото на съществуващия път, като се ползват съществуващите мостове на р. Резена и р. Струма, и преминава над жп линията София-Кулата. Предвижда се изграждането на нов мост над р. Струма, нов тунел, успореден на жп Тунела, и още един нов мост над р. Струма, след което се включва в съществуващия път, като се ползват съществуващите два моста и тунел.
Предвидени са подходи към местата, които са за каяк и рафтинг. След това лявото платно следва съществуващия път. Ползва съществуващия тунел с дължина 340 м и преминава край “Кресненско ханче”.

Дясното платно се развива изцяло по нов терен, вдясно от съществуващия път, като следва ситуационно лявото. Предвидени са нови мостове над р. Резена, р. Струма и жп линията София-Кулата.
Най-характерното при този вариант е решението за разполагане на двете платна едно над друго на голяма дължина. Целта е незасягане на картираните граници на резерват “Тисата”.
За безконфликтно пресичане са предвидени три пътни възела – “Крупник”, “Ощава” и “Кресна”.
При изпълнението на вариант Г20 е предвидено да се изградят 4 виадукта с обща дължина 1165 м, 12 броя тунела с дължина 2892 м, 14 моста и 12 надлеза и подлеза. Ще се реконструират подпорни и укрепителни стени, както и два съществуващи тунела и 4 съществуващи моста. Приблизителната дължина на трасето е 21 км.

Най-скъпият вариант на трасе е за изграждането на дълъг тунел, чиято индикативна стойност е около 3 млрд. лв. Прогнозната стойност на останалите варианти на трасе е около 1-1,8 млрд. лв.
АПИ работи в тясно сътрудничество с всички държавни институции, местната власт и неправителния сектор, за да се реализира проектът и за да не се загубят никакви средства от предвидените и осигурени за цялостно изграждане на АМ “Струма” от Долна Диканя до границата с Гърция при Кулата.

При пълна институционална подкрепа и оптимизирани срокове при изпълнение на регламентираните законови процедури завършването на проекта е възможно да бъде до края на периода за допустимост на разходите по Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г., който е 2023 г.

За да се случи това, през 2018 г. трябва да има избран изпълнител, а реалното стартиране на строителните работи да започне през пролетта на 2019 г.
Ако страната ни не успее да реализира цялостно проекта, държавата ще загуби над 1,5 млрд. лв., които трябва да възстанови на ЕК и за вече изградените, разплатени и въведени в експлоатация 69 км от АМ “Струма”. Това са отсечките Долна Диканя-Дупница /16,78 км/, Дупница-Благоевград /37,48 км/ и Сандански-Кулата /14,7 км/, които са изградени със средства от ОП “Транспорт” 2007-2013 г.

Веселин Грозданов, експерт “Зелен транспорт”:Дългият тунел е най-безумният от всички проекти

От всички варианти, предлагани за Кресненското дефиле, най-безумният проект е Дългият тунел – не само заради цената, която ще ни загроби финансово за 7 до 10 г. , но и защото с него със сигурност ще изпуснем програмния период. Там ще имаме проблем с факта, че се копае близо до уранови мини, проблем с депонирането на земната маса – между 6 и 8 млн. куб.м, със сеизмичността на района, заради която могат да се предизвикат срутвания, и т.н. От варианта “етажерка” през дефилето – тунел на 2 етажа, който е най-евтин и бърз, се отказахме заради категоричното несъгласие на еколозите. Те искат и двете платна да се изнесат на изток от дефилето, но ние не бихме могли да си го позволим финансово, тъй като това ще ни струва 1,5 млрд. лв., а и поради факта, че ще бъдат засегнати огромни територии – приблизително 10 пъти повече, отколкото при Г10.50. Той е най-добрият и разумен проект за магистралата в този участък. Цената на Г10.50 е приемлива – 732 млн. лв. без ДДС, при неговото изпълнение ще бъдат унищожени по-малко територии, с него ще влезем в програмния период, ако строителството започне до май 2019 г. И това е много важно, защото и 1 метър да не успеем да завършим от АМ “Струма” до 2022 г., ще трябва да върнем голяма част от парите за магистралата на Европа.
Основното е, че в Кресненското дефиле на всеки километър има по 2 надгробни плочи, то е Дефилето на смъртта, а ние сме убедени, че хората са по-важни от животните и растенията.

 

Георги Пиперков – експерт “Български ловно-рибарски съюз”: Пораженията върху фауната ще са възможно най-малки

При всички проекти за Кресненското дефиле интересите на рибите и дивите животни ще бъдат запазени. Река Струма няма да бъде засегната, а в проект Г10.50 за животните са предвидени редица защитни съоръжения, така че да има най-малко поражения върху местообитанията им. Да не забравяме, че последният голям пожар в дефилето нанесе огромни щети на природата и целта ни е тя да се възстанови по най-бързия начин.

Инж. Иван Бойков – изпълнителен директор на Камарата на строителите в България: Г10.50 е най-удачният вариант заради най-малкото компромиси, които трябва да направим

От участъка през Кресненското дефиле зависи целият проект АМ “Струма”, затова той е изключително важен. Свързан е с огромни отговорности, и то не само финансови, но и социални, екологични. В сегашния му вид дефилето е много опасно заради големия пътникопоток и многобройните жертви, и едва ли има човек, който да смята, че пътят през него трябва да остане в този му вид. За мен специално Източното трасе, както е известен проектът Г10-50, е най-удачният вариант, защото при него ще се наложат най-малко компромиси във всички области, касаещи екологията, както и бизнеса и интересите на местното население.

Проф. Николай Начев – зоолог: Ключовото предимство на Източния вариант Г10.50 е еднопосочният трафик

Предстоящият избор на вариант за пътя през Кресненското дефиле е изключително важен, защото още през 2008 г. бе взето решение той да бъде променен и сега спешно ни трябва алтернатива. Най-неприемливо за мен е оставане на целия път в Кресненското дефиле чрез разширяването на Е-79, защото тогава трябва да се направи сериозно обрушаване на скалните маси, което е доста рисково предвид сеизмичността на района, а и от екологична гледна точка това звучи силно притеснително. Вариантът с тунела е безсмислен – той е много дълъг, труден за изпълнение, притеснява ме и отводняването му, което може да доведе до засушаване на района и така да изгубим резерват “Тисата”. Освен това не мога да си представя при този тунелен вариант как ще изглежда трафикът през дефилето през следващите 10 г., колкото според мен ще са нужни за изпълнението му – тогава към съществуващия трафик ще се добави и строителният, който трябва да извозва земните маси, и това ще бъде абсолютна социална и екологична катастрофа. Да не говорим после за поддръжката на тунела – колко сложна и скъпа ще е. Лично за мен най-приемлив остава вариант Г10.50, който е и напълно осъществим заради малкия габарит на пътя, който ще бъде изграден източно от дефилето и така ще бъдат запазени най-много от хабитатите на животните. Освен това изнасянето на този път позволява гъвкавост на проектантите, по-малки детелини, а и този проект има едно ключово предимство – изключва двупосочния трафик, заради който днес има толкова много жертви. Затова смятам източния обход за смислен и осъществим в срок.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. ***

    Г20 извън дефилето е най-подходящият вариант. Той според класацията на псевдо ОВОС-а е класиран на последно място, но като трасе е абсолютно същият класиран на първо място. Г10,5 е вариантът на ГБС, които са фаворизирани за поръчката и чието мнение държавата следва с всички средства.

    Преди държавата си хареса друг избран от ГБС вариант – етажерката. Сега ГБС искат вариант 10,5. Вероятно само случайно съвпадение е, че двата варианта на ГБС са от най-предпочитаните според ОВОС-а.

    Също така още преди държавата да разбере, че вариантът 10,5 е толкова хубав, взе че похарчи пари да направи идеен проект. (за другите проекти такива няма)

    Недоумение буди това, че при половин габарит (10.5) до Долна Градешница се обещава да се изгради пазар, което е извън обсъжданото трасе и където вече се строи магистралата, докато при Г20 не се обещава.

    Населението се
    – изнудва да избере 10,5
    – подкупва да избере 10,5

    Цялото дефиле ще е бетонирано със стена по цялото протежение, така че тези, които смятат че много добре ще им се развива бизнеса в дефилето ще са изненадани в последствие.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *