Аптечната мрежа е пълна с продукти, които обещават крепко здраве, защита за черния дроб или стимулиране на мозъчната дейност.
Зад гръмките рекламни твърдения обаче често липсват сериозни научни изследвания, а лекари и международни здравни организации са категорични, че много от тези медикаменти не носят реални ползи и дори могат да отклонят пациентите от необходимото лечение.
Ето пет популярни групи лекарства, от които според експертите никой няма реална нужда.
1. Хомеопатия
Принципът на хомеопатията гласи, че колкото по-ниска е концентрацията на едно вещество, толкова по-силен е ефектът му. Това води до разреждания в десетки и стотици пъти, при които в крайния продукт на практика не остава почти никакво активно вещество.
Мащабни научни прегледи и доклади от национални медицински организации сочат, че хомеопатията не е по-ефективна от плацебо при лечението на което и да е заболяване. Още през 2017 г. Националната здравна служба на Англия спря финансирането на подобни лечения. Истинската опасност се крие не в самите продукти, които са безвредни, а в загубата на ценно време и избора на хомеопатия пред методи с доказана полза.
2. Ноотропици
Така наречените „умни лекарства“, които обещават по-добра памет и концентрация, не разполагат с висококачествени клинични изпитвания, които да докажат тяхната ефективност. Невролози от престижния университет „Джонс Хопкинс“ подчертават, че няма убедителни доказателства за действието на подобни добавки. При здрави хора те не подобряват когнитивните функции, но могат да предизвикат нежелани странични ефекти.
В САЩ тези продукти са класифицирани като хранителни добавки. Единствените доказани начини за поддържане на мозъчната функция остават здравословният сън, балансираното хранене, физическата активност и управлението на стреса.
3. Имуномодулатори и някои антивирусни
Лекарствата, за които се твърди, че стимулират имунната система чрез производството на интерферони, на практика нямат смисъл. Имунната система сама задейства тези механизми при сблъсък с вирус и допълнителният прием на хапчета не усилва процеса. Тези медикаменти нямат клинични доказателства и не са включени в международните препоръки за лечение.
При грип специфични антивирусни препарати (като озелтамивир) могат леко да съкратят боледуването с около ден, но само ако приемът започне в първите 48 часа. Ползата е ограничена, а рискът от странични ефекти като гадене и диария съществува. При обикновени настинки е достатъчно симптоматично лечение.
4. Хондропротектори
Препаратите с глюкозамин и хондроитин се рекламират като средства, които забавят разрушаването на хрущяла при остеоартрит. Големи клинични проучвания обаче не са открили значим ефект от техния прием. Дори теоретичната им основа е спорна, тъй като няма доказателства, че приемът на добавки може да повлияе на естествения синтез и възстановяване на хрущялната тъкан в тялото. В най-добрия случай те осигуряват облекчение, сравнимо с плацебо ефекта.
5. Хепатопротектори
Тези лекарства се предлагат като „щит“ за черния дроб, който му помага да се възстанови. На практика няма доказателства, че който и да е медикамент от тази група може да регенерира чернодробните клетки или да промени изхода на дадено заболяване. Препарати като адеметионин или есенциални фосфолипиди могат временно да подобрят някои лабораторни показатели, но това не се отразява на реалното състояние на органа, нито на риска от усложнения. В САЩ и Европа те се продават като хранителни добавки, а не като лекарства.
В заключение, докато тези пет групи продукти се радват на широка популярност, научната общност е категорична, че те не предлагат доказани ползи. Истинската грижа за здравето се основава на методи с потвърдена ефективност: навременно лечение, здравословен начин на живот и медикаменти, чиято полза е доказана чрез строги клинични изпитвания.
Революционно проучване срива мит: истината за месото и риска от смърт
Ново мащабно изследване на учени от университета „Макмастър“ поставя под сериозно съмнение дългогодишните предупреждения за рисковете от консумацията на месо. Резултатите, публикувани в престижното списание Applied Physiology, Nutrition and Metabolism, показват, че приемът на животински протеин не е свързан с повишен риск от смърт, а дори може да носи известни ползи.
Екипът е анализирал хранителните навици на 16 000 възрастни, като се е фокусирал върху приема на животински и растителни протеини. В противоречие с широко разпространените схващания, учените не само че не откриват повишен риск от смърт при по-висока консумация на животински протеин, но дори установяват леко, но статистически значимо намаляване на смъртните случаи, свързани с ракови заболявания.
„Има много объркване относно протеина – колко да се яде, какъв вид и какво означава това за дългосрочното здраве“, коментира ръководителят на изследването проф. Стюарт Филипс. „Това изследване внася яснота, което е важно за всеки, който иска да взема информирани решения за храненето си, основани на доказателства“.
Констатациите идват на фона на класификацията на Световната здравна организация (СЗО), която преди години определи преработеното червено месо като канцероген от група 1 – същата категория, в която е и тютюнопушенето. Новото проучване обаче не открива никаква връзка между приема на протеини – независимо дали от животински или растителни източници – и повишен риск от смърт от каквато и да е причина, включително сърдечносъдови заболявания.
Макар изследователите да подчертават, че проучването е наблюдателно и не доказва пряка причинноследствена връзка, те са използвали усъвършенствани статистически методи, за да гарантират надеждността на резултатите.
„Когато се разгледат както наблюдателни данни като тези, така и клинични изследвания, става ясно, че и животинските, и растителните протеинови храни подпомагат здравето и дълголетието“, обобщава водещият изследовател Яни Папаниколау. Заключенията са ценни за анализа на начините на живот при големи групи от хора и подкрепят тезата, че включването на животински протеини в балансирана диета е здравословно.
Ако искате да сте здрави, спете на лявата страна
Може би освен факта, че човек не може да живее без сън, не знаете нищо повече за него. Но позата на тялото ви по време на сън играе важна роля за здравето на целия организъм. Източната медицина отдавна ни съветва да спим на лявата си страна.
Неотдавнашно проучване, публикувано в „Journal of Clinical Gastroenterology”, доказва това с няколко важни открития, обяснени от д-р Джон Дюаърд.
1. Стимулира лимфната система
Д-р Дюаърд твърди, че спането на лявата страна е най-естествената позиция. От тази страна е най-важната част от лимфната система. Тя пренася такива елементи, необходими на тялото ни, като протеини, глюкоза и метаболити. Ето защо не забравяйте, че основното предимство на спането на лявата страна е доброто функциониране на лимфната система.
2. Подобрява храносмилането
Може би не сте знаели, но стомахът и панкреасът са разположени основно от лявата страна на тялото. Ако спим от тази страна, ще подобрим процеса на смилане на храната. Това е начинът да се насочат по-добре храносмилателните сокове в стомаха и да се стимулира секрецията на панкреатичните ензими. Така тази позиция помага на нашите черва да работят постепенно, а не да смилат всичко наведнъж, както се случва, когато спим на дясната страна.
3. Укрепва сърцето
Изненадани ли сте? Но това е така! Проучване показва, че ако спим на лявата си страна, сърцето ни ще работи много по-добре. Нещо повече, ще помогнем на сърцето си много по-лесно да изпомпва кръвта по кръвоносната система.
4. Улеснява работата на далака
Далакът също се намира от лявата страна на тялото. Този орган е фундаментална част от лимфната система. Необходим е за правилното й функциониране и филтриране на кръвта. Ако спим на лявата страна, течностите по-лесно ще се вливат в далака. В края на краищата, както казахме по-горе, по-голямата част от лимфната система е от тази страна.
Само 15 минути бързо ходене на ден намаляват риска от смърт
Ежедневно действие, което ще ви отнеме 15 минути, намалява риска от смърт. До този извод стигнаха учени от САЩ. В проучването са участвали близо 80 000 души от Съединените щати, което го прави едно от най-големите по темата. Резултатите са публикувани в Американското списание за превантивна медицина.
Участниците в проучването (на възраст 40-79 години) са съобщили колко време прекарват ежедневно в бързо или бавно ходене. Над 26 000 смъртни случая са регистрирани за почти 17 години наблюдение. Учените са анализирали дела на тези, които са ходили бързо и в двете групи (мъртвите и живите).
След статистическа обработка на данните те са стигнали до заключението, че навикът за бързо ходене намалява общия риск от смърт с почти 20%. Прави впечатление, че дори кратките периоди на бързо ходене (15 минути на ден) са се оказали много по-полезни от дългите, но бавни разходки в продължение на три часа.
Намаляването на смъртността сред доброволците, предпочитали бързо ходене, е постигнато главно чрез превенция на сърдечносъдови заболявания.
Авторите подчертават, че бързото ходене е един от най- достъпните начини за подобряване на цялостното здраве.
Физическата активност е добра и за психичното здраве
Упражненията могат значително да помогнат за психическото благополучие на милиони жени, живеещи с хронични тазови болки (chronic pelvic pain disorders/CPPDs) като ендометриоза и маточни фиброиди.
Това установяват като резултат изследователите от медицинското училище „Икан” в здравната система Маунт Синай. Те открили, че бързото ходене или аеробните движения могат да доведат до измерими подобрения в психическото благополучие, независимо от нивата на болка или анамнеза за тревожност и депресивни разстройства.
Техните открития са докладвани в онлайн изданието на Journal of Pain Research. Нарушенията с хронична тазова болка са невероятно сложни и тежки за засегнатите, но все още имаме много малко ефективни стратегии за лечение, казва един от авторите на изследването – д-р Ипек Енсари.
Проследени са 76 жени със CPPD в продължение на 14 седмици, като е използвана мобилна здравна технология и са събрани данни за повече от 4200 дни. Участниците докладвали своето психично здраве, какви дейности с физическо усилие са извършвали и нивата си на болка всяка седмица чрез специално създадено приложение, а ежедневната им физическа активност се записвала на отделно устройство.
Така учените откриват, че положителните ефекти от упражненията закъсняват с няколко дни, което означава, че ползите за психичното здраве могат да се натрупват постепенно.
Освен последиците за грижите за пациентите проучването подчертава и нарастващата роля на изкуствения интелект и мобилните здравни технологии в управлението на хронични заболявания. Въпреки че констатациите са обнадеждаващи, изследователите подчертават, че двигателната активност не трябва да се разглежда като заместител на медицинското лечение, а по-скоро като допълнителна стратегия. Бъдещите проучвания ще установят как различните видове и интензитет на физическите упражнения влияят върху психичното здраве, болката и умората, с крайната цел да се разработят персонализирани интервенции с помощта на носима технология и мобилни приложения.
