50-годишно приятелство, родено в Дома за сираци в Благоевград, отпразнуваха пансионери с издаването на книга за времето, когато са живели в една стая

Приятелство с над 50 години давност, родено в Дома за сираци в Благоевград, събра бивши пансионери, всеки достигнал върха на кариерата си. Повод за милата среща в заведение в областния център на Пиринско стана книга, издадена от някогашния дипломат Борис Методиев за годините, прекарани заедно в една стая в пансиона, в който ги събрали при създаването му през 1947 г.
“Бяхме много силна група, всичките отличници, но Борис бе най-добър ученик сред нас”, разказа Йордан Топалов. По образование той е географ и икономист, по-възрастните благоевградчани го помнят като виден общественик, работил в профсъюзите, в ОФ, а по времето на корпуса в Благоевград бе председател на Окръжния съвет.
Топалов изброява един след друг приятелите си от детските години около масата, като започва с автора на книгата Борис Методиев, най-дългогодишния сред тях възпитаник на Дома за деца и юноши в Благоевград, настанен под номер 18.
“Завърши “Българска филология”, беше секретар на Комсомола в Кремиковци, секретар на Градския комитет в София, секретар на Профсъюза на строителните работници, после дипломат в Югославия и в Куба. До него е Кирил Костурков – учител, който отдаде целия си живот на професията си и създаде читалището в родното си село Полето. От другата му страна е Андрей Каракичев, доцент по философия, преподавател в благоевградския университет от основаването му. Симеон Тодоров е сред най-известните архитекти, беше главен архитект на Окръжния съвет в Благоевград и целият квартал с блокове с издадените стаи може да се нарече на негово име. Резиденцията на Бачиново е негово дело, заедно с още много други сгради в целия регион. Кирил Станоев е един от най-добрите проектанти хидроинженери. Той завърши в Съветския съюз. На него и на Андрей им завиждахме, те са по-големи от нас с 3 г. и първи станаха висшисти. Ние ги последвахме, но те бяха първи. Последният човек до мен, Ангел Роснев, бе първи секретар на Комсомола в Якоруда, после стана първи секретар на партията в Якоруда, не е тайна, че е един от пострадалите от възродителния процес с българомохамеданите, издигна се до секретар на Градския комитет на партията в Благоевград”, изброи приятелите си Йордан Топалов и разкри: “Преди малко си говорехме, че момичетата в училище проявяваха най-голям интерес към нас, пансионерите, защото наистина бяхме за пример във всяко отношение – и в училище, и в спорта. Няма в България друг пансион, от който да е излязла толкова добра група като нашата. Ние се учехме от другия, Симо и Кирчо бяха математиците, Симо рисуваше прекрасно, Ангел пък като отношение с хората беше неповторим. Всеки се стремеше да научи от другия онова, в което той бе най-добър. Не познавам в живота си по-добри хора от тях!”, искрен бе Топалов.
Някогашните момчета се върнаха в годините над половин век, когато в една стая всички заедно си готвели уроците, а любимият им възпитател Бояджиев им помагал, а като се уморят, взимал цигулката и казвал: “Оставете всичко. Дайте да попеем!”. ” Заедно лягахме, заедно ставахме, заедно под строй вървяхме, заедно казвахме “Наздраве, другарчета!” преди да започнем да се храним”, разказа за живота им в пансиона Борис Методиев.
Приятелят му А. Роснев уточнява, че първият дом за сираци в областта бил в родната му Якоруда, две години по-късно го преместили с още 4 момчета в този в Благоевград. “Като ни приемаха, слагаха номерата ни с печат с туш на дрехите ни, за да си ги намерим, като ги изперат. Ние, макар че бяхме сираци, в много отношения бяхме по-добре от деца, които имаха и майки, и бащи, защото имахме дрехи, учебници, храна три пъти дневно, отоплени стаи, възпитатели, които ни помагаха в подготовката. Сега с лека ръка се закриха домовете, за да копираме нещо, направено в други държави, за което обаче не сме сигурни дали ще проработи при нас. Домът даде на тази страна изключителни хора, а сега е празен. В интерес на истината преди няколко години директорката тогава ме покани да отида да го видя. Пълно разочарование изпитах, и то не от възпитателите или условията, а от децата – нищо не ги интересуваше”, не скри болката си А. Роснев.
Приятелите му го връщат в юношеските години със спомена, като минавали през целия град под строй, как всички се обръщали с респект: “Минават пансионерите”.
“С Кирчо Станоев бяхме в един клас, Х “а”на Второ единно училище на гимназията, учителката по математика Караманолева (Шумлева) накара директора да ни прехвърли в “б” паралелка, за да подсилим другия клас”, гордее се с ученическите си постижения доц. Андрей Каракичев.
Двамата вече са на 83 г., а приятелите им от групата пък тази година празнуват кръгла 80-годишнина. Не са спрели да поддържат контакт, независимо кой къде е бил в професионалното си израстване. И до днес са приятели и с часове не могат да се наговорят и за миналото, и за настоящето. Извиняват се на Борис Методиев, че болшинството ще пропуснат софийската премиера на книгата “Ние, децата на народната република”, в която авторът е включил всички със спомените от отминали времена, но се уговарят скоро отново да се съберат в Благоевград, откъдето тръгва приятелството им.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *