50 майсторки на печивата омесиха зелници за уникален празник в кюстендилското село Жабокрът

Над 50 майстори на печивата наредиха зелници, баници, пити, кексове и десерти за 11-ото издание на Празника на зелника в кюстендилското село Жабокрът. Този път всички техни произведения се продаваха с благотворителна цел за набиране на средства за лечението на 20-годишния Тони Костов. Момчето се нуждае от трансплантация на костен мозък и в момента е в клиника в Германия заедно с баща си Тони.

Празника на зелника се организира от местното читалище „Съгласие”, а тази година изданието излезе извън границите, като прие гости от Северна Македония – културен център Падареш. Те се връщат, след като били в програмата преди пет години.

Едни от най-активните са жените от село Николичевци.

„За пети или шести път идваме тук. Сега сме особено доволни, защото този път целта е и благотворителна. Това ни дава импулс да бъдем още по-активни. Ние представяме много месени неща. Носим зелник, без него не може, нали такъв е празникът… Приготвили сме го с плънка от праз лук и щафел, сирене, яйце и малко брашно. Зелникът ни е направен с много вкус и желание. Имаме и баница със сирене, яйца и масло. Тя е теглена, а не точена, което е много интересно и почти не се прави. Донесохме солена питка с масло и друга – сладка питка, с яйце, захар и лимонада, слага се при замесването. Прави се на принципа на козуначеното тесто. Предлагаме и класически кекс – яйце, прясно мляко, ванилия, захар. Не на последно място е и един сиропиран сладкиш на отделни малки парченца с какао, сироп, брашно. Смятаме, че са хубави на вид, но по-важното е на вкус да са идеални. Затруднихме се да сложим цена, но ни помогнаха. Всяка година се стремим да участваме с различни кулинарни специалитети”, споделя кметът на село Николичевци и председател на местното читалище „Спасовица” Спаска Методиева. „Всяка година получаваме грамоти, лично аз съм доволна от представянето”, коментира още Методиева.

Красимира Николова е една от местните майсторки на зелника в Жабокрът. „Тук съм снаха, имам 8 внучета и 4 правнучета. Те ми дават импулса да участвам. Със зелник се явявам почти всяка година. Когато се замесва нещо – било хляб, било питка, баница, сладкиш, трябва да му дадеш желание, любов, да ти идва отвътре, дето се казва. Старовремския зелник – научила съм го от моята майка, тя го е правила със сирене, с масло, може и с олио. Аз първо си приготвям маята, слагам я да бухне в 250 грама вода. Използвам по-малко от едно кубче, слагам и лъжица захар. Водата трябва да е към топла, за да бухне маята. Пресявам брашното, вътре в него слагам една супена лъжица сол, една лъжица олио, 2 яйца. Не използвам захар, само когато правя сладка баница. После разточвам тестото, правя го на толкова топчета, колкото излязат. Чакам да втасат, не е нужно да се чака повече от 20 минути. Всичко зависи от температурата в стаята, ако е по-хладна, може да дойде повече от половин час. Така трябва да се разточат после корите, че като ги сложиш върху вестник, да се четат буквите. Аз например не правя като другите жени – да слагам корите по маси и легла да се сушат отделно, слагам ги на един краг /така се казва/, върху него слагам корите една върху друга, а между тях покривки и така, колкото е необходимо. Слагам в средата на тепсията една купичка, тя е за плънката. Около купичката събирам корите, редя ги, не ги увивам като за баница. Изобщо подреждането на корите е според фантазията на домакинята”, допълва Красимира Николова.

От печката пък зависело за колко време ще се изпече зелникът. „Може 40-45 минути, плънката също е интересна, тя е според сезона. Сега през пролетта вече има коприва, пресен кромид, праз лук също става. Защото зимата го е хванал студът, а сега е много крехък, има лапад”, споделя Красимира Николова.

Таня Григорова също е една от постоянните участници, пее и танцува дори в местната женска група на читалището. „На първото издание си спомням, че бях само зрител. След това вече се престраших и започнах да нося свои неща. Правила съм зелници, баници сладкиши… Зелникът е много по-трудоемък от баницата, тъй като корите се сушат”.

Рецепта за тестото на зелника

* 1 кг брашно

* 1 ч.л. сол

* 1/3 кубче мая

* 1 л. оцет, за еластичност на корите

* 2 яйца

Как го приготвя Таня Григорова, която е земеделски производител: „В хладка водичка разтварям маята, лъжичка олио, лъжичка захар и две лъжици брашно. Да стане обемно и се слага в брашното. Замесва се, прави се нормално тесто, то се разделя на топчета. Прави се една огромна кора, която се слага отдолу на тепсията. Върху нея се слагат всички кори, по средата е плънката и отгоре една малка коричка, за да се завива плънката. А с голямата се завива всичко. Корите се чукат с бяло брашно, вече като се поразтегли кората, накрая се поръсва и с царевично брашно. Корите се оставят малко да се поизсушат. След това не се навиват като баницата, а се гръчкат като хармоника и така се редят в тепсията. Плънката е според сезона, може в нея да се сложи сиренце, яйце, коприва, може и запържено кисело зеле. Някои пък правят дори кисело зеле с ориз. Маже се отгоре с яйце за гланц и с масълце. Пече се в началото на по-висока температура, а после се намалява. Следиш си, 45 минути е печенето. После се изважда, завива се да се задуши и, дето викат старите хора, оставяш го да отиде на нивата, а след това може да се реже”, казва Григорова.

Според нея важно е сушенето на корите на зелника. „Ако не са хубаво изсушени, зелникът става глетав, ако пък се пресушат – те се чупят. Трябва да се получи нещо средно. Който го меси за първи път, трудно ще го направи, ако няма кой да му казва. По принцип зелникът си има по друг вкус от баницата, по-специфичен”, споделя Таня Григорова. 

Зелникът е уникален за Кюстендилския край. Името произлиза от плънката за баницата, която трябва да е зелена – коприва, щафел /киселец/, спанак или праз лук. Омесването му е изключително трудоемко и продължава с часове. Първоначално в кулинарното изложение се представяха само баници, пити и зелници. От няколко години то се разширява, като местните жени участват в празника и със сладки изделия.

Председателят на читалище „Съгласие” в село Жабокрът Милена Стоименова наследява идеята от бившия председател, образователния спец Никола Кадийски.

„Мисля, че стана хубав празник. Лично аз не меся зелник, но пък съм се отчела с тиквеник, доколкото мога, кекс, негърчета. Направих ги, за да се отзовем за каузата. Много от жабокрътчани, нали е Цветница, имат гости от други градове и масово си купиха от месивата, за да почерпят”, допълва Стоименова.

„Големия интерес си го обяснявам и с това, че е с благотворителна цел, дано да помогнем”, казва още читалищният председател. „Празникът на зелника е хубаво нещо, нека да има поводи да се събираме и да се веселим”, пожелава си Милена Стоименова.

„ Сякаш този наш празник се превръща във фестивал, дано да сме повече единни. Колкото повече сме заедно, толкова по-добри неща се реализират и резултатите са налице”, споделя Десислава Стоянова – кмет на село Жабокрът.

Жабокрът е известно с двете си читалища, които са в благородна конкуренция. И с кукерския си състав, който има целогодишни участия в различни фестивали и празници. С празника Петльовден на 2 февруари и с прочутите си зелници, на които се посвещава всяка пролет специален празник. Сега в концертната програма се включиха петте състава към читалището и гост-изпълнителят Десислава Николова.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *