51-то НС в цифри! 5-има от 7-те местни депутати от Пиринско за 15 месеца сътворили общо 9 законопроекта и 13 питания към министри, но чинно прибрали по 180 000 лв. в сметките си

На 11 ноември 2024 г. 240 депутати в 51-то НС, сред които и 7 местни, избрани от Благоевградска област, положиха клетва да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. След броени дни мандатът им ще приключи предсрочно и вероятно всички те ще се подредят и в листите за следващите избори.

Какво обаче свършиха народните ни избраници за изминалите близо 15 месеца, колко законопроекта внесоха, колко пъти притиснаха някой министър в ъгъла, за да защитят интересите на избирателите си и заплатите си, възлизащи на около 12 000 лв. месечно?

Безспорно най-активна в настоящия парламент е била депутатката от „Възраждане“ Цвета Рангелова, която със сигурност ще оглави и следващата листа в Пиринско. Адвокатката, която е зам. председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и член на Комисията по конституционни и правни въпроси, е сред авторите на 40 законопроекта, сред които и проект на Закон за българския език, който бе отхвърлен от Комисията по образование. Рангелова пише още предложения за допълнение на Закона за горите, за държавния печат, лекарствата, местните данъци и такси, за публичното финансиране, радиото и телевизията и т.н. Името й фигурира още в 10 проекта за решения, сред които 3 вота на недоверие срещу кабинета и 1 за произвеждане на национален референдум. Депутатката е била и най-дейна в петъците, когато се провежда парламентарният контрол. Тя е една от малцината, търсили от министри отговори на въпроси, пряко касаещи избирателите в Пиринско – например за незаконни сметища в Гърмен и Рибново, отпуските на медиците в МБАЛ Югозападна болница, за държавния план-прием в благоевградската ЕГ и др. Общо питанията й са 13, което е приблизително едно на месец, като се махнат дългите депутатски ваканции.

Името на 32-годишния депутат от АПС Ахмед Вранчев също фигурира под доста законопроекти, макар и винаги в съавторство с цялата парламентарна група. Те са общо 19 на първо и второ четене плюс 2 вота на недоверие към кабинета „Желязков“. Гоцеделчевецът е единственият от общо 11-те депутати от Благоевградската област, който срещу „професия“ в парламентарната си визитка е писал със самочувствие „политик“. Избран за парламентарен секретар на 51-то НС, той е член на 2 постоянни комисии – по въпросите на младежта и спорта и по регионална политика. За 15 месеца е задал 2 въпроса на министри – миналия май регионалният министър Иван Иванов му отговори в зала какво се прави по рехабилитацията на пътя Гоце Делчев – Доспат, а министърът на земеделието и храните Георги Тахов задоволи писмено любопитството му по отношение управлението на доста отдалеченото от Пиринския край ДЛС „Воден – Ири Хисар“ в Североизточна България. Всъщност в 51-то НС Вранчев ще се запомни не с нещо друго, а с 22-те групи за приятелство с надеждата на парламентарни разноски да посети Венецуела, Еквадор, Китай, Куба, Мексико, Чили, Япония и други интересни дестинации. Уви, парламентът не можа да изкара дори година и половина, та да осигури на Вранчев някое и друго делово посещение зад граница.

52-годишната Фатима Йълдъс от ДПС-Ново начало в този парламент се труди в 3 комисии – по здравеопазването, туризма и образованието и науката. Бившата учителка всъщност би всички парламентарни рекорди, като се записа в 49 групи за приятелство в какви ли не страни. В законотворческо отношение участието й е значително по-скромно – тя е сред съавторите на зи няколко дребни промени на законите за висшето и предучилищното образование. За този мандат бившата учителка Йълдъс си е позволила 2 въпроса към образователния министър Красимир Вълчев – ще отпусне ли пари на Колежа по туризъм в Благоевград и доста общо звучащият „относно качеството на подготовката на завършващите педагогически специалности“. На втория въпрос министърът й отговори, че винаги може по-добре.

От останалите 4-ма местни депутати, всичките от ГЕРБ, най-деен в този парламент е бил Иван Герчев от Разлог. На 35 г. и за пръв път в парламента, във вторниците той заседаваше в комисиите по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и тази по околната среда и водите. Съвносител е на 4 законопроекта – за изменения и допълнения на законите за вероизповеданията, за водите, за управление на отпадъците и за опазване на околната среда,  но пък в актива му са записани 8 актуални питания, при това повечето по конкретни за региона проблеми: за абсурдната транспортна връзка между Якоруда и с. Старо Смолево, за честите прекъсвания на ток в селата на родната му община Разлог, за нуждата от кръгово кръстовище на разклона за с. Отняново и Дебрен, и т.н.

Георги Георгиев от Сандански, за когото това е участие в  четвърти парламент, бе разпределен в две парламентарни комисии – по вътрешна сигурност и обществен ред, и по превенция и противодействие на корупцията. Приносът му към основната задача на парламента – да пише закони, е само подпис към законопроекта за мерките за ограничаване на печалбите и прекия контрол на цените на храните от първа необходимост, и 3 промени към законопроекти на второ четене. За 15 месеца Георгиев е задал само един въпрос на министър – още през януари 2025 г. попита земеделския Тахов за програмата за финансиране на малък бизнес в селските райони, след което активността му рязко спадна.

Съпартиецът му от Петрич Костадин Стойков с участие в три комисии – по жалбите, електронно управление и по транспорт и съобщения, е съвносител на законопроект за изменение на Закона за вероизповеданията и поправки по законите за държавния бюджет и този за движението по пътищата. Осъществил е парламентарен контрол на двама министри – от министъра на енергетиката Жечо Станков е изискал причините за честите аварии на електропроводите в Подгорието, а министърът на околната среда Манол Генов е бил уведомен чрез него, че РИОСВ – Благоевград пречи на Петрич да получи пари за рекултивация на депото.

Последният от местните депутати – Стефан Апостолов от Симитли, е с най-скромни парламентарни изяви. С членство в 2 комисии, той е намерил време да подпише законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията и едно допълнение към Закона за предучилищното и училищното образование. До момента Апостолов не се е изказвал, не е изисквал и информация от министерства.

В крайна сметка математиката показва, че за 15 месеца 5-има депутати са подписали общо 9 законопроекта и за направили 13 актуални питания към министри. За тази си дейност всеки от тях е получил грубо по 180 000 лв.

ВАНЯ СИМЕОНОВА