Танцова група „Веселие“ в Милано изненада с торта своя хореограф Станимир Минев за 56-ия му рожден ден.
„Веселбата продължава… Три дена яли, пили, танцували и се веселили. Поводът е рожденият ден на маестро Станимир Минев. Пожелаваме на нашия хореограф крепко здраве, творческо вдъхновение, много търпение и добро настроение. За останалото ще се погрижи „Веселие“, написаха от състава в социалната мрежа.
От публикацията става ясно още, че хореографът е споделил своя празник с танцьорите от групата, а те са му поднесли торта със свещички. Почерпили се с вино и тънки български мезета, а веселбата продължила в заведение след репетициите.
Станимир Георгиев Минев е роден на 13 април 1968 г. в гр. Бобов дол. От 1971 г. до 1982 г. живее в село Професор Иширково, община Силистра, където прави и първите стъпки по народни танци под ръководството на хореографа Стоил Енчев. Воден от любовта към танцовото изкуство, през 1982 г. решава да превърне хобито в професия. Следват пет години обучение в Държавно хореографско училище в София. След отбиване на военната служба от 1990 г. до 1997 г. работи като артист в ДАНПТ – Варна и ДАНПТ – Добруджа. През 1993 г. създава детска танцова школа в гр. Генерал Тошево. От 1997 г. до днес живее в Милано.
„В началото на 1997 г. реших да напусна България. Нямах намерение да оставам далеч от родината, приятелите и семейството. Тръгнах с едничката цел да поработя в чужбина, да спестя пари за костюми и да облека децата от школата по танци. Годините бяха трудни, беше ми съвестно да искам пари от родителите, някои от тях вече се лишаваха, за да може децата им да танцуват, от държавата помощ никаква и всичко се правеше на възрожденския принцип. Прекрасни хора и прекрасни деца! С професията, която имах, не можех да се надявам на някаква реализация в чужбина. Имах братовчед, който от години живееше със семейството си в Милано, и аз тръгнах за Милано. Братовчед ми ми помогна, спечелих и парите, заради които бях тръгнал на гурбет, но вече нямаше кого да обличам и аз си останах в Милано. Беше травмиращо и болезнено изживяване. Да видиш как целият ти съзнателен живот до този момент се превръща в пушек, да приемеш факта, че няма повече да правиш това, което обичаш и за което си се готвил години, жертвайки време, здраве и пари, е изживяване, което не пожелавам на никого”, разказва и интервю преди години Станимир и допълва: „Минаха години. В разговор с мой познат се роди идеята да опитаме да създадем в Милано група по български народни танци. Остана само опит. Не се получи. След година втори опит, този път успешен. Група „Нашенци”. Малко по малко от шепа ентусиасти за три години станахме трийсетина. От лесните хорца преминахме към по-сложните хореографски композиции. Закупихме си сценични костюми, започнахме да правим представления. „Много хубаво не е на хубаво”, казват възрастните хора. Та така се случи и при нас. Неприятна история, от която би се родило много интересно четиво. Споменавам този факт само защото е свързан с раждането на Фолклорна работилница „Ритмика”. Двайсетина единомислещи решихме да започнем отначало. Регистрирахме „Българска асоциация за културен обмен” и създадохме „Ритмика”. От пепелището на старото се роди новата формация. Затова и за символ на новосъздадената асоциация си избрахме птицата феникс, за да ни напомня откъде сме тръгнали и да не забравяме случилото се, за да не допуснем отново да се случи. После дойде и група „Веселие” в българското училище „Пейо Яворов“ в Милано.”
