66-г. Витка от благоевградското с. Изгрев: Изпитанието със заразата неслучайно ни застигна точно сега, за да му светне на всеки лампичката и да стане по-добър!

66-г. Витка от благоевградското с. Изгрев: Изпитанието
със заразата неслучайно ни застигна точно сега, за да
му светне на всеки лампичката и да стане по-добър!

“Всеки създава болестите в себе си, а изпитанието с новия вирус ни се дава, за да усети всеки човек, че има сила, която се не вижда, но тя съществува! Болестта дойде, за да му светне на всеки лампичката да стане по-добър!”. Това е философията на 66-годишната Витка Петрова от благоевградското село Изгрев. Тя се занимава с животновъдство и земеделие, а в сряда и събота излиза на селския пазар да продава каквото е изкарала – основно домашни яйца и по малко друга стока според сезона. След 3 седмици прекъсване Витка е сред първите, наредили стоката си на селския пазар в Благоевград. Заедно с няколко кори яйца е извадила козе сирене, собствено производство, и малко стар боб, чесън и сухи билки. Има редовни клиенти, ако се съди по потока край сергията й.
Заговаряме се, че пазарът още не върви, защото купувачите са малко. “Едни ги е страх, други не знаят, че е отворен”, обяснява Витка причините за слабата търговия. “Хората ме знаят и идваха от вкъщи за яйца, но затварянето на пазара на всички се отрази зле”, признава жената. Тя е пенсионерка съвсем отскоро и разказва как от невръстна започнала да работи и не се спира и досега. Житейската й мъдрост и философия поразяват събеседника с простотата, искреността и дълбочината си:
“Имах много работливи родители. Четири деца сме и аз съм най-малката, а най-малкия не го имат за човек! Семейството е едно цяло и няма на кого да се оплачеш, когато родителят ходи по това дете, което лъже, което е буйно и прави бели, а добрите деца, които слушат, даже не ги забелязват. Аз бях от последните. От мъничка гледах мама какво прави и го повтарях. А тя беше много мъдър и светъл човек – не кълнеше, не псуваше, щедра и все за другите гледаше. От нея съм научила и това, че никога не трябва да оставяш проблеми, които детето ти да плаща след теб.
Аз не знам какво е детство, с играчки не съм си играла. 3-годишна почнах да меся хляба вкъщи, защото мама се разболя и нямаше кой друг да го свърши. Не че нямам сестра по-голяма, но тя не правеше друго, освен да лудува. В една стая 6 човека сме живели.
Млада се омъжих, имам две момчета, а мъжът ми почина рано. Пропи се и ракията го довърши, а аз цял живот търпя. Всички! Но не се оплаквам. Бях готвачка в долната поликлиника преди време, но вкъщи имаше много работа и мама ме накара на всички да чиракувам – да готвя, да мия чиниите, дори да коля яре, като го нямаше татко… Всичко съм работила – отглеждах прасета и ги продавах, каруца карах, кола карах, няма работа, за която да кажа “не мога”. Но беднотията не ме озлоби, точно обратното – научи ме да прощавам и да се радвам на успеха на другите. Най-ценното е да работя и да се радвам на живота! Радвам се на чуждото повече, отколкото на свое, и затова и на мен Господ ми принася всичко, от което имам нужда. Човек трябва да вярва в доброто и по-често да прощава. Всяка вечер да го прави! Да прощава на всички и на себе си. Ако някой те е напсувал, излъгал, обидил, за негова сметка е, не за твоя. Ти като простиш, не ти тежи нищо. Законите са от Бога дадени, 10 са и важат за всички! Ние сме временно тук, дошли сме да се усъвършенстваме, а децата са ни учители, те са от друго време, от друго тесто замесени. Ние идваме нашия урок да научим.
Сега това изпитание ни се дава, за да стане всеки от нас по-добър! Ако сменим мирогледа си, ще бъдем щастливи и няма да има болести като рака, грипа, заразите… Всеки сам създава болестта в тялото си! А лекът е да се радваме за другите, както за себе си. Аз съм се радвала, когато сестра ми си купува кола, когато някой има повече от мен, когато друг си е направил къща, в сърцето си чувствам една топлина. Малко ни трябва на нас, хората – душевен мир, а не колко яйца ще боядисаме и колко печено ще изядем на Великден! Великден идва за велик ден на самия човек, защото с раждането си всички сме съвършени. Проблемите си създаваме, като почнем да злобеем, да лъжем, да крадем. Когато лъжем, кръвта ни се променя и си създаваме проблеми, и така си образуваме болестите. Не е въпросът дали някой ме е излъгал със 100 лв., защото като простя, аз ще си ги изкарам и тези пари ще дойдат при мен от друго място. Но лъжецът си образува болест, а гневът слага ограда за хубавото. Затова всяка вечер трябва да прощаваме и да се молим Бог да ни дари с мир.
Не е случайно, че този вирус ни застигна сега, точно в началото на Великия пост. Преди 4-5 дни ми се обади близък свещеник от Петричко, та го питах: “Къде сте вие сега, да призовете хората и да им кажете истината, че лекът е всички да станем по-добри и да спазваме тези прости 10 Божи заповеди, оставени ни от векове?!”. Но човекът все иска отгоре да мине, да ги заобиколи, ако може. Няма болест, която да не се лекува, има болен човек, който не може да се излекува! Никога не е късно да се разкаем за греховете си и това, което можем да направим, е да отворим душата си към светлината. И първата работа сутрин да ни е да благодарим, че сме живи!”, проповядва с любов Витка.
Разговора ни прекъсва редовен клиент, дошъл за яйца. Купува ги по 30 ст. броя. На раздяла Витка прибавя молбата си всички да се молят за лечението на новата болест: “Да се молим за себе си, за близките си и за целия народ, за началниците да са мъдри и с разум да ни преведат през изпитанието, на което е подложен целият свят”, апелира жената от сергията на селския пазар в Благоевград.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *