7 мъже живеят в катун посред зима край Благоевград

Катун от найлонови палатки при разклона за комплекс „Орбита“ по пътя за местността Бодрост над Благоевград и под него, на метри от река Бистрица, провокира интереса на  благоевградчани и стана обект на коментари. Репортерска проверка на „Струма“ установи, че в примитивните бараки живеят дървосекачи.

„Работниците са към белишка фирма, на която сме отдали обект за дърводобив в района на бистричката махала Ризовци“, обясни  шефът на ДГС – Благоевград Калин Зашев.

„От 3 дни сме тук, честно, не знаем към коя фирма работим. Дойде човекът, намери ни в махалата, не сме го питали, направо тръгнахме да работим“, обясниха един през друг мъжете. Те са седем и са от Велинград. Опънали са пет „палатки“, във всяка има печка на дърва и нарове за спане. „Знаем само, че фирмата е от Белица. С камион ни докараха. И конете качихме в него, снимайте ги“, показват гордо животните си дървосекачите.

Заварихме ги в катуна им край реката завчера към 17.30 часа, тъкмо се бяха прибрали от работа. На метри над тях, на поляна край пътя има още една найлонова шатра, в която хора нямаше, но цялата „покъщнина“ – нарове, алуминиева посуда, юргани, бе вътре. „А, там вече няма никой, бегаха си. Не ги познаваме, те не работят с нас“, обясниха скоро настанилите се в района. „Ами така живеем, нали виждаш. Долу си седат семействата ни на топличко, ама и на нас не ни е студено, печките ни са на дърва“, показва гостоприемно временния си дом Асен. На въпрос няма ли опасност да се запалят найлоните, всички са единодушни: „Не може да се подпали!“. А  Асен обяснява: „Ние почти не спим през нощта, ставаме през час-два, щом усетим, че почва да изстива печката. Ставаш и слагаш дърва. И така цяла нощ“.

Казват, че всички имат семейства с по три до пет деца. Представят се с имената Асен, Иван, Георги, Малкия Топче, Митко, Бучо и Йордан. Проблем с водата и с храната казват, че нямат, единствено телефоните не могат да си зареждат в „палатките“, но са благодарни на човек от виличка наблизо, че им влиза в положение, та успяват да заредят, за да се чуват с близките. „Не сме на надница, на кубик  сме. На 10 кубика ни плащат 120 лв. Зависи от обекта, но на ден изкарваме по 3-4 кубика“, обяснява Георги, а колегата му Иван допълва:  „Трябва да изкараме някой лев. Не ни плащат много добре. Няма какво да се прави, като няма къде да се хванем на друго място на работа. Всеки ден работим, само  в неделя почиваме понякога, но от нас си зависи“, обясняват работния си режим мъжете. Във временните си жилеща ще останат, докато свършат обекта. „Може до края на февруари или средата на март“, прогнозира Асен, а Георги философски заключва: „Борба за хляба. Трябва да се работи, да идеш да крадеш, да измамиш – това е лошо!“

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *