71-г. Й. Павлов: Цял живот скитах из страната, работих в чужбина, возил съм и Цола Драгойчева, сега отглеждам фиданки и сам си садя, за да не каже някой – на Боцката ръзсадът не е добър

Корените на Йордан Павлов са от Влахи, а е роден през 1949 година в Кресна. Цял живот е работил като шофьор в „Редки метали” – Бухово и софийската фирма „Фармахим”. Бил е шофьор и на видни представители на партийното и държавно ръководство от ония години, един от тях е членът на Политбюро на ЦК на БКП Цола Драгойчева. Като пенсионер в Кресна се занимава с производство на разсад за озеленяване на паркове, градини и дворове, но колкото ръцете му да не стоят скръстени.

– Йордане, какво те подтикна да се хванеш, и то в пенсионни години, с производство на разсад на декоративни храсти, туи, кипариси и други дървета?

Ами първото идва и от прякото ми име Боцката.

И как по-точно?

– Знаеш пословицата „Шило в торба не стои”, та и аз не мога да не върша нещо. Името Боцката припокрива характера ми, а и не само на мен, но и на тези, които са били преди мен. Все сме някак си чепати хора, пробивни, боцкащи. Аз съм пробивен човек, все нещо трябва да правя. За мен няма стени и прегради. Ако пред мене има заключена врата към нещо, което искам да постигна, входа ще го потърся през прозореца, а ако пък и там не може, то ще вляза през комина. Аз не мога да се задържам по кафенета, трудно ми е да впервам очи за дълго в телевизионния екран. Е, все пак не се лишавам и от минути за отдих, за приказка с приятели. Животът ми ме поразкара из страната и из света. Доста поскитах, видял съм какво ли не и май ми дойде време да поусмиря нозе.

Не си учил за това, с което си се хванал. Как се получи?

Ами знаеш приказката „с питане и до Стамбул се стига”. Има литература, разгръщам я, пък и питам. Човек се пита не е ли срамно, срамно е да не пита и да не се справя. И така с питане и четене стигнах до своя „Стамбул”. Но ще кажа и това, че за това си имах и малко мая. Голяма част от технологичната азбука по създаването, както се казва, на зеленото строителство не ми е чужда още от младини, бях ученик в Горскостопанския техникум в Банско.

– Колко човека работят във фирмата ти?

Ами аз съм управителят, а и единственият работник.

Печелиш ли?

– Случва се по нещо, но по-скоро ще го кажа, че понякога не покривам и разходите, да не говорим и за трудово възнаграждение. Аз пенсионно горе-долу съм осигурен и за мен по-важното е ръце да има какво да пипат, какво очи да гледат и тяло да се запазва в здраве, като приемам труда за нещо, което не води към докторските кабинети. Може и да не повярваш, но аз много от произведените в разсадника ми фиданки подарявам на приятели, не подминавам и безпарични обществени институции.

Къде има сега произведени от тебе фиданки?

На много места. Душата ми се изпълва с благост, като виждам създадени от мен фиданки от декоративни храсти, туи и кипариси вече растящи из улици и паркове в Кресна, Сливница, Долна Градешница. Имам засадени и в Симитли, в Петрич и там най-вече в района на местното гранично поделение.

Слушал съм, че ти лично участваш при засаждането, когато това се осъществява на обществени места.

Вярно е.

И защо?

Причината е само една. Защото нямам пълно доверие на тези, които ще ги засаждат. Аз искам да осигуря възможно най-голяма прихващаемост на засадените фиданки, а това става най-добре, като се спазва цялата технологична работа, като се започне от изкопаването на дупката, слагане на подхранка, поливане. Като своя грижа приемам и осигуряването на редовни поливки и след засаждането, окопаването на мястото на засаждане, при заплевяване. Не искам да чуя думи като „На Боцката разсадът му не е добър”.

Каза, че си дарявал и на хората, и на обществени и други институции…

Да, мои фиданки растат в дворното място на построената църква „Св. Дух” от семейство Роса и Димитър Мицови от Кресна в махала Везенкова в село Сенокос и така там се разнообрази обстановката с десетина многовековни дъба. Ще спомена и детската ясла в Кресна. Там дарени от мен туи и кипариси са над 50 и лично съм участвал и при засаждането им, и сега някои от тях вече са поотраснали и красят дворното пространство. Мое зелено производство расте и подсилва зеленината при Хладката баня, известна с целебните си води, намираща се в местността Бански поток между селата Стара Кресна и Ощава. Мои туи и кипариси растат и в дворна на храм-паметник-костница „Св. Иван Рилски” в Кресна, край Градешка баня, намираща се в горната част на Банско дере, известна с целебни води и извън Кресненско, на площадите „Ново село” и „Европа”. Но вече започнах да чувствам умора и се нуждая от помощници. Търся някой да ми помага, но все пак иска плащане като за областен управител, каквото не мога да си позволя, че не от „Зелена България”, а от пенсията си да дам, няма да стигнат.

И ще закриваш ли фирмата?

Натам вървят нещата. Годините все пак започват да си казват своето. Абе ще му намеря колая, та нали съм Боцката…

– Откъде идва прякорът ти Боцката?

Моят родов корен е във Влахи. Мой прадядо там е обичал да се ровичка из разни обществени и необществени дела, казвали му, че се „боцка”. Имал чепат характер. Наследил съм характера му. Ние, Боцките, все сме се пръквали чепати. Не мога да не спомена, че един мой чичо Васил от Влахи се запилява по София. В 1936 година е из Испания и взема участие като интербригадист в боевете при Мадрид срещу войските на генерал Франко и е бил пленник в лагер край френския град Диеп.

Каза, че си работил в големи предприятия като шофьор. Къде по-точно?

Ами бях шофьор в „Редки метали” – Бухово и във „Фармахим”. Не съм бил шофьор на товарни автомобили, а на леки коли и съм возил все такива големци, близки до голямата тогавашна политика.

Кои са тия големци?

Е, не искам да ги ровичкам, но ще спомена, че бях известно време и шофьор на члена на Политбюро на ЦК на БКП, другарката Цола Драгойчева.

Как се чувстваше около нея?

Ами бе напреднала във възрастта си, та не ми беше много приятно да съм в една кола с нея. Иначе пък имах възможност да виждам хората, които идваха при нея, все началници.

Възползва ли се от тези хора с възможности?

Малко. Помогнаха ми да поработя из чужбина. Поработих в Либия, Ирак. Поскитах из пустини, поработих и из зелени оазиси. От спечеленото успях да поскитам и из Испания, Франция и други страни. Така добих представа за света и за това колко някои страни са по-напред в градоустройството, в парковете, в стандарта от нашата България.

Нещо май си имал и проблем с работата в чужбина. Ти си скъса личната карта на протест в София?

Да, имах проблем. Той не беше само мой, а на работещи в чужбина. Беше в първите години на демократичните промени. Завърнахме се, както се казва, у дома, че се влошиха отношенията със страните, в които работехме. Хубаво, ама фирмите не искаха да ни платят заработеното. Правихме митинг в центъра на София и аз публично си скъсах личната карта, отказвайки се да съм българин.

И платиха ли ви?

Да. Доста се побунтувахме, но ни платиха в долари заработеното.

И занапред, Йордане?

Занапред първо здраве и не каквото сабя покаже. Иначе съм устроен добре. Подсигурил съм си старините. В Кресна си имам апартамент, брат имам тук с верига магазини и вила в курорта Синаница в Пирин планина. Често съм и в София, където също имам жилище. Имам си семейство, но е малко разделено – син, който от много години живее и е с бизнес в Йоханесбург в Южноафриканската Република /ЮАР/ и е доста напреднал в имотно устройване, семеен е вече, та се налага и дотам да прескачам от време на време.

БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *