Ива Коцакова е от Разлог. Тя е на 22 години, средното си образование завършва с отличие в СОУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ в родния си град, в момента е четвърта година студентка по ветеринарна медицина в Тракийския аграрен университет в Стара Загора. Заради мечтата си да се върне в Разлог и да гледа крави младата дама отказа специализация в Германия. Тя е категорична, че дори и да реши да замине за чужбина да се усъвършенства, ще остане максимум две години и ще се върне в родния си град да прилага наученото. Любовта й към животните е наследствена, още от нейния дядо, а след това и от баща й. Ива е израснала сред кравите и овцете, в грижи за тях, и не може да си представи живота си по друг начин. Не се срамува и притеснява от това, че хората я наричат „краварка“. Когато се прибира от Стара Загора, момичето хвърля куфара и отива направо във фермата.
В момента семейството й отглежда 400 овце, 75 крави и 65 кози, а за здравето на животните се грижи бъдещата ветеринарна лекарка. Да си отвори ветеринарна лечебница е другата й мечта и тя е категорична, че ще го направи. Първият апарат, който ще си купи, е ехограф. Не я интересува дали местните скотовъди ще се възползват от модерната апаратура и дали ще си възвърне инвестираните средства. Ива има по-малка сестра – Мария, която също помага във фермата, но това за нея не е страст и не я влече.
– Ива, откъде тази любов към животните, към ветеринарната медицина?
– Израснала съм в такова семейство, моите родители и моят дядо са стари скотовъдци. Това е моят ген. Вървя към животните с много любов и мерак, а за мерак лек няма.
– Предложена ти е специализация в Германия, която си отказала. Стотици млади хора мечтаят за това, а ти отказваш, защо?
– Специализирах изкуствено осеменяване по едри и дребни преживни животни и ме поканиха за специализация в Германия, но ако бях отишла, трябваше да прекъсна ветеринарната медицина и изцяло да се отдам на осеменяването, а това е съвсем малка част от ветеринарната медицина. Затова реших най-напред да завърша и след това може да отида за година-две да специализирам, да стана добра и да прилагам тук моите умения и знания. От родното по-хубаво няма, то си тежи на мястото, тук са моите мечти – да гледам крави и да се развивам като специалист.
– Колко животни отглеждате в семейната ферма?
– В момента имаме 400 овце майки, 65 кози от породата калоферска дългокосместа, които са изчезваща порода, и 75 крави. Много съм разочарована от безотговорното отношение на хората, сертифицирани да селекционират стада. Ние имаме чиста порода овце – „Цигайка“, която е на изчезване. Имаме около 170 броя. Положих много усилия, за да ги селекционирам, но хората, които трябва да дойдат да селекционират стадото, до ден-днешен продължават да ме лъжат. Идваха един-единствен път и останаха смаяни, като видяха стадото. Дойде един професор от Аграрния факултет в Стара Загора. Свързаха ме с професор Цочев от института в Троян, който уж пое ангажимент да дойде. Помоли да изпратим снимки на имейл и пое ангажимент септември месец да дойдат, но така и не дойдоха въпреки многократните позвънявания. Така тази година изпуснахме сроковете и не можахме да кандидатстваме за допълнително финансиране. Това е безумие – имаме животните, а всъщност няма кой да дойде да направи селекцията. Не мога да приема факта, че ходят да селекционират стада, които даже не отговарят на изискванията, а нашето, защото отговаря на абсолютно всички изисквания – от бунтировка, екстериорна преценка и всичко необходимо, няма кой да дойде. Сега вече се надявам, след като имаме приплоди от тези овце, да ни обърнат внимание и да дойдат. Това е важно, това са 170 броя, не са 10 овце! Губим допълнително подпомагане, което на нас ни трябва. Това са много животни, изискват храна, много грижи.
– Колко средства са необходими месечно, за да се гледат толкова много животни?
– Зимата минимум 3-4 хил. лв. отиват само за храна – фуражи, сено… Да не говорим колко е трудоемко лятото, докато приберем грубия обемист фураж, а нервите кой ще ти ги плати? Не ми остава време за абсолютно нищо, постоянно тичам напред-назад.
– Нямате ли собствена земя?
– Имаме земя, не мога да кажа колко е като декари, защото с това се занимават майка ми и баща ми, но тя не е достатъчна. В тази връзка искам да се обърна към общинското ръководство и Общинския съвет, които многократно ни отказват общинска земя. Подавахме молби, но никой не ни откликна. Извинявайте, но с толкова много животни как да се справяме, ако местната власт и държавата не ни оказват съдействие и не ни помагат, а има хора, които нямат толкова животни, а имат много земя?! Или такива, които имат по 10 крави и имат по 200 дка и повече, а ние какво да правим? Много искам да кача кравите в Пирин през горещите летни месеци. Първата причина, поради която искам да го направя, е, че там е прекалено обрасло. Казвам го, защото ходя всяко лято и винаги когато мога, съм там. Присъствието на животни е добре, защото всичко е обрасло и след десет години там няма да може да стъпи човешки крак. Затова ми се иска да ги кача, защото моите са планинска порода, но и това някак си не се получава. Донякъде и самата държава ти убива желанието за всичко. Ти се стремиш, влагаш всичко от себе си, загърбваш лични работи, само и само да постигнеш нещо, а никой не ти помага, никой не те стимулира. Аз за себе си съм категорична – дори да няма субсидии, за себе си 10 крави ще си гледам, за лично удоволствие. Жалкото е, че фермерите няма кой да ги подкрепи. Не сме единни. По-големите изяждат по-малките.
– Разкажи за детството си?
– Моето детство не е като на останалите деца. Откакто се помня, аз съм на училище, след това при животните. Не ме влече да седна на кафе, тегли ме фермата, при животните, там се успокоявам.
– Как успяваш да съчетаваш учене и работа?
– Има ли желание, всичко става. Няма нужда от оправдания. Човек ако има силно желание за нещо, нищо и никой не е склонен да го разубеди.
– Ти си била първата жена, която е станала пръв чауш (кукер) в Разлог, как го приеха всички останали, не възразиха ли?
– Това пак си е ген. Имаше много хора, които държаха на мен, защото съм се доказала и знаят моите възможности, и ме подкрепиха, но имаше и такива, които злорадстваха и се опитаха да ми развалят празника, но не успяха.
– Специални кожи предполагам сте шили?
– Да, много средства вложихме, много нерви, но въпреки всичко се насладих на момента и по нашенски казано – “изчеших си крастата”, но пък и доказах на всички, че и момичетата могат да бъдат първи чауши. За мен това ще остане един незабравим спомен. След като бях пръв чауш, на следващата година пак се направих, но сега вече съм прекалено заета и нямам време. Постоянно съм в Стара Загора, тук като си дойда, или съм на терен, или съм при животните. Дори някои приятели ми се сърдят, че не намирам време за тях.
– Практикуваш ли вече професията си и наученото досега?
– Да, изцяло прилагам знанията си и се грижа за здравето на моите животни. На близки и роднини също помагам със съвети, защото по този начин се уча. Благодарение на нашите животни аз съм видяла неща, които няма къде да видя, дори и в университета в Стара Загора, който е един от най-престижните, вторият в България, и има страхотна клиника, оборудвани зали, абсолютно всичко е на ниво. Непрекъснато се правят операции на кучета, на котки, на коне, на едри и дребни преживни животни, постоянно има остеосинтези, отстраняване на тумори, кастрации, цезарово сечение.
– Коя е най-тежката операция, на която си присъствала?
– Беше този октомври – докараха една крава, селектирано говедо, кафяво, американско. По данни на анамнезата три-читири дни преди това тя е имала напъни, но не е родила. Плодът в нея е умрял и се наложи операция, за да се извади телето. Беше много трудно, защото кравата беше около 700 кг, огромно животно, докато я повалим да извадим телето, което също беше много голямо, но се справих. Това беше първото ми цезарово сечение, а и моята мечта. Аз искам да специализирам точно това, защото виждам много проблеми в нашето говедовъдство и това идва от проблема, че българските фермери все още не са достатъчно съзрели или не четат достатъчно литература. Трябва да се спазват все пак някакви норми за разплодниците. Не може с някакъв огромен бик да заплодиш юница, която ражда за първи път, или някаква малка крава, като например породата “Джерсей”, която е млечно направление и да я заплодиш с Лимузин или Белгийско синьо, породи, които са месодайни, и телетата се раждат големи. Има и много други норми, към които трябва да се придържаш – тази на кравата и много други.
– Какви други пропуски правят фермерите?
– Фермерите много пестят от ваксини и от обезпаразитявания, а това е едно от най-важните неща. Опаразитена овца може да развие хепатит и много други неща.
– Кои са ваксините, които е добре да се сложат на една овца?
– За нашия район тук есента, един месец преди агненето, се бие ваксина за ентеротоксемия, слага се също и агалаксия, а миналата година беше за син език – направиха я всички, защото беше безплатна, от държавата. Всеки има право на личен избор, но според мен фермерите се опитват да пестят по този начин. На 100-200 овце спестяват 200 лв., но когато умрат едно-две животни от болестта, тогава се замисляме защо не сме ги ваксинирали, но парите вече са двойно повече само от загубата. Лично за себе си и за нашите животни това е закон – животното е много по-скъпо от лекарствата и не мисля, че с лека ръка мога да ги пренебрегна. Има хора, които се отнасят пренебрежително към мен, казват си: “Тази е отишла там да учи, каква е тя?”. Много хора си мислеха, че аз ще си остана говедарка. Чувала съм дори да говорят зад гърба ми.
– Притеснява ли те това?
– Не, стана ми жално, защото аз го правя от мерак, а не по задължение. Много хора тръгват да говорят, хора недостойни, които мога да кажа, че са под нивото ми, и мога да го кажа с гордост. Никой не ме задължава да пашувам кравите. Баща ми дори ме е гонил, а аз съм ревала, за да остана с тях. Не мога да се примиря чужд човек да се грижи за животните, защото чужд няма да го боли така, както мен ме боли. Аз съм казала, че ще се доказвам на хората, които говорят, и продължавам да им доказвам. Но господ си знае работата. Един ден, докато пасях кравите в местността Средорек, минаха някакви туристи англичани. Започнах да си говоря с тях и един възрастен човек, местен, направо остана изумен как една краварка може да говори английски. Когато съм с кравите, аз винаги съм с книгата, дори и лятото, когато не съм на училище, аз взимам да чета, за да си тренирам мозъка, за да не закърнява. Мозъкът постоянно трябва да се тренира, защото ветеринарната медицина е логика, не е например – вземи и слагай лекарства на воля и да не ти пука. Има си синергисти, антагонисти, има си правила на фармакологията.
– Кога имаш време за чисто женски неща – да отидеш на фризьор например, с една дума, да се поглезиш?
– На фризьор ходя два пъти в месеца, и то да си хващам връхчетата, нямам време за прически. Ако имам повод, като например 14 декември – Деня на ветеринарния лекар, когато с колеги ходим на официална вечеря в Стара Загора, тогава мога да отида, но иначе за какво ми е прическа, да отида при кравите с нея? Нямам време за такива неща. Лятото имам време вечер да излизам, но зимата почти не. Около Коледа и Нова година гледам да си почина психически, защото минах много тежък семестър, после започва сесията, също с много тежки изпити. Ветеринарната медицина е много трудна. Не съм бележкарка, но без учене не може. Не се стремя непременно към шестици. Имам всякакви оценки, но какво от това? Аз съм практик и знам, че един ден ще работя на терен, затова за мен е по-важно да разбирам нещата и да мога да ги прилагам, а не да ги назубря и да ги знам само на теория. За мен е важно кое ще ми остане в главата и да мога да го приложа. В курса имаме много отличници, но тяхната цел е да останат в университета, да станат асистенти, доценти, те не искат да работят на терен, а зад бюро. Дори ги е страх от животните. Моята амбиция и цел е точно противоположна.
– Какви са бъдещите ти планове?
– Вкъщи смятам да си направя ветеринарна лечебница. Ще я оборудвам както трябва. Смятам като завърша, да си купя ехограф. Тук няма такъв и ще видим какво ще стане – дали фермерите ще имат интерес, или ще бъде само една инвестиция за собствените ми животни. С него мога да диагностицирам много ранна бременност – на овце, кози, крави, коне, и мисля, че е полезно. Това ми е мечта, няма ехограф тук и аз трябва да постигна това нещо, мечта ми е и ще се боря докрай.
– Имаш ли братя или сестри?
– Имам сестра – Мария. Тя също е възпитаничка на СОУ „Братя Каназиреви“, също много помага в семейния бизнес, но нея не я влекат животните като мен.
– Благодарна ли си за това, което имаш?
– Естествено, най-вече на родителите ми. Всичко, което съм постигнала, всичко, което имам в момента, дължа на моите родители, които винаги са ме мотивирали и подкрепяли, както финансово, така и морално. Ако не са те, аз няма да се справя сама.
