Refan-728×90-July-2019

Ядреният реактор „Ислямска държава в Ирак и Леванта” разпали световна хибридна война срещу еврохристиянската цивилизация

„Ние не се намираме в някакъв рутинен преход на развитие, а в криза, която не осъзнаваме като мащаб и дълбочина. И можем да бъдем жертва, като пушечно месо в тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция”. Тези отговорни думи бяха произнесениот почетния председател на ДПС Ахмед Доган на 17 декември в „Бояна”.

Всъщност, споменавайки „тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза”, Доган употреби мека, прилична за философ стилистика. Не, днес кризата не е просто геополитическа, а далеч повече. И лежи не в обозримото бъдеще, а прерасна с феномена „Ислямска държава” в нещо много по-страшно.

МИГРАЦИЯТА – БЕЖАНСКА ВЪЛНА ИЛИ НАШЕСТВИЕ?

В нашумялата през 90-те години книга ”Краят на историята” либералният философ Франсис Фукуяма, там където говори за отношенията между „историчния” и „постисторичния” (модерен) свят, споменава имиграцията като „втора точка на сблъсък”, макар по-малко забележима, отколкото петрола; и която „в един по-дълъг период от време може да се окаже дори по-обезпокоителна. Понастоящем тече постоянен човешки поток от бедните и политически нестабилни към богатите и гарантиращи социална сигурност държави. Този поток, непрекъснато нарастващ през последните години, може да бъде внезапно ускорен от политически трусове в историчния свят”.

20 години по-късно смущаващата прогноза е тревожна реалност. Както сочи Комисариатът по бежанците към ООН, към 22 декември 2015 г. от началото на годината в Европа са навлезли 1 005 000 бежанци, четири пъти повече, отколкото през предходната 2014-та. Неофициални данни обаче говорят за далеч над 1, 5 млн.

И това не са какви и да са имигранти, а носители на религия, считаща за грях интеграцията в приемащото ги общество. Днешната имигрантска вълна към Европа, като част от по-обща такава, настъпила в началото на новия ХХІ век, е пета по ред за последните 13 века. Предпоследната бе 90-те години на миналия век. Още тогава се породиха страхове, днес драматично ескалиращи. За нея говори US спецът по геополитика Самюъл Хънтингтън: „Новите имигранти идват предимно от незападните общества. Към средата на 90-те години във Франция пребивават приблизително 4 милиона мюсюлмани, а в цяла Европа числеността им възлиза на 13 милиона. Имигрантите имат висока норма на раждаемост и поради това главно от тях ще дойде бъдещото нарастване населението на западните общества. В резултат на това хората от западните страни се боят „не от нашествието на армии и танкове, а от мигранти, които говорят други езици, почитат други богове, принадлежат към друга култура и се страхуват, че те ще им отнемат работата, ще се настанят в земите им, ще се издържат от социалните им помощи и ще бъдат заплаха за техния начин на живот”.

Сякаш по негласно съглашение държавните статистики в Евросъюза крият истинската цифра на мюсюлманите, но неправителствени организации твърдят, че са не по-малко от 50-55 милиона. Една трайна тенденция на умишлено омаловажаване заплахата от ислямска инвазия в християнска Европа от години приспива общественото мнение. Според канадския журналист Марк Стейн през 2020 г. около 40% от европейското население ще бъде мюсюлманско”.

ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ НА ИСЛЯМСКИЯ СВЯТ

Причините за бежанското преселение е дестабилизацията на ислямския свят. Емерик Шопрад, съветник по международните въпроси на председателката на Националния фронт във Франция Мари льо Пен, сочи: „Като подкрепихме събарянето на авторитарните режими, които бяха последната защитна преграда за Европа пред африканската мизерия, ние освободихме енергии, които ще работят в услуга на три цели: повече имиграция към Европа, повече контрабанда, повече ислямисти”. (Valeurs actuelles, 25 септември 2011).

Но (необяснимо!) рухването на светските режими стана с активната роля на Вашингтон и НАТО. Така хаосът от свалените от Запада светски режими откри пътя на „Ислямска държава Ирак и Леванта” (ИДИЛ). Станалото бе прогнозирано още в средата на 90-те години на миналия век.

С. Хънтингтън: „Отслабването на държавите и наличието на „провалени” държави стимулира една четвърта концепция за свят, обхванат от анархия. Тази парадигма (модел) поставя акцент най-вече върху: засилването на етническите и религиозните конфликти; нарастване броя на бежанците до десетки милиони; разрастването на тероризма; кланета и етнически прочиствания”.

Ислямският свят – от 1979 г. (триумфът на Иранската революция) до 11 септември 2001, когато „Ал Кайда” атакува Световния търговски център в Ню Йорк – навлезе в нов етап. И който, от върха на случващото се днес, се оказа инкубационен за нещо непознато от векове: тектоничен конфликт по линията ислямска – християнска цивилизация.

Стряскащ е изводът на аналитика: „Основният проблем на Запада не е ислямският фундаментализъм, а ислямът, една различна цивилизация, чието население е убедено в превъзходството на своята култура и е обхванато от мания за малоценността на своята мощ. Проблемът за исляма е Западът, една различна цивилизация, чието население е убедено в универсалността на своята култура и вярва, че неговата доминираща, макар и западаща мощ, му вменява в дълг да разпространява западната култура в целия свят. Това са основните компоненти, които подхранват конфликта между исляма и Запада”.

Изводът ни връща към забравената марксистска формула на отричания Ленин: за милитаристичния империализъм, днес – англо-саксонският. Защото вината на Запада и специално на САЩ за онова, което днес става, не се нуждае от доказване. Престъпление, чиито последици нещастните народи в Близкия изток и европейските нации ще консумират години напред. Перфидната провокаторска роля на Запада доведе до рухването на силни режими в Арабския свят, чиято гибел отключи невиждано в наши дни преселение на стотици хиляди бежанци.

В търсене причините за станалото да се взрем не само в генетично кодираната агресивност на исляма, но и в неговия „разнояйчен близнак” – англо-саксонският империализъм. С. Хънтингтън: „На макроравнище най-важното разделение е между Запада и останалия свят, като най-острите конфликти са между мюсюлманските и азиатските общества, от една страна, и Запада, от друга. Опасните бъдещи сблъсъци вероятно ще се породят от комбинацията между арогантността на Запада и ислямската нетолерантност. Единствена измежду всички цивилизации западната оказва тотално и понякога опустошително влияние върху всяка друга цивилизация”.

И наистина, двете войни, които Щатите в съюз с Великобритания и техни еврослуги водиха срещу Ирак през 1990-1991 и 2003 г., последвани от позорното военно изтегляне на американците, доведе до хаоса, родил „Ислямска държава”.

РАДИКАЛИЗАЦИЯ НА ИСЛЯМА

Последиците? От вековен летаргичен сън се събуди чудовищна сила – ислямският фундаментализъм. Проф. Бърнард Луис от Принстънския университет (САЩ): „Сега (2007 г.) играта е завършена: Близкият изток повече не се управлява от външни държави. Тази историческа промяна е съпоставима по мащаб с такива събития, като падането на Рим, откриването на Америка и т.н. Нова епоха настъпи не само за мюсюлманските държави, но и за целия Запад. Завършването епохата на външното господство доведе до възраждането на стари традиции на Близкия изток и излизането на повърхността на дълбоки подземни течения, останали незабележими или поне неявни при западното владичество. В мюсюлманския свят набира сила нов радикализъм”.

По-тревожен е изводът: „Налице са признаци на възвръщане на съвременните мюсюлмани към идеята за борба за световно господство между християнството и исляма. Всяка от тези конфесии (вероизповедания) разглежда себе си като единствен наследник на Божието слово и счита за свой дълг да го носи на останалото човечество, помитайки по пътя всякакви възможни препятствия. Такова виждане на своето призвание, обусловило продължително противостояние и продължаващо повече от 14 столетия, сега встъпва в нова фаза”.

Тези процеси, допреди 20-ина години протичащи на молекулярно (невидимо) ниво, бяха системно пренебрегвани от Брюксел и кликата безгръбначни правителства. В Евросъюза властва туморът на нихилистичния либерализъм, поразил не само ренегат-социалистическите, но и десните (лъжеконсервативни) партии. Докато, в нарушение на светските закони, с пълна сила действа шериатът (мюсюслманското право) в ислямските гета. Прогресивно разрастващи се метастази все по-арогантно воюват с демокрацията: чрез ретроградния начин на живот и систематични провокации против гражданското общество и институции.

ЗАЛЕЗЪТ НА „АЛ КАЙДА” И РАЖДАНЕТО НА ИДИЛ

„Ал Кайда” бе организация от конспиративно-терористичен тип. Нейният апогей бе разрушаването кулите-близнаци в Ню Йорк (11 септември 2001). Последва неминуем спад: на редица места бе разкрита нейната мрежа, а накрая ликвидиран и самият Осама бин Ладен. Кризата на „Ал Кайда” бе свързана с Ирак, окупиран от американците, 2003 г. След събитията 2011 г. в Сирия много от бойците, пристигнали в тази страна, станаха една от главните сили, противостоящи на сирийските власти. На територията на Сирия бойците на ИДИЛ постигнаха значителни успехи. След известно време групировката стана дотолкова амбициозна, че влезе в конфликт с „Ал Кайда”.

Официалният разкол с „Ал Кайда” стана 2013-та, когато ситуацията рязко се измени с началото на войната в Сирия. Тогава иракските сунитски джихадисти правят неочаквана крачка: на 9 април обявяват „Ислямска държава Ирак и Леванта”, изисквайки от всички терористични групировки безусловно подчинение. Така се пръкна феномен: международно-правно нелегитимна държава, но реално съществуваща. В историята такива случаи – бол! Най-пресният – Косово.

И тук, в Месопотамия (древно название на териториите между Тигър и Ефрат), огнище на цивилизации и империи, съвременното човечество стана свидетел на феномен, изумил и историците. Сякаш от средновековни глъбини, „излюпена” с векове закъснение, изскочи теократична империя. Светът бе сюрпризиран с обявения на 29 юни 2014 г. от лидера на ИДИЛ Абу ал-Багдади ислямски халифат. Как тъй? Възможно ли е част от човечеството, живеещо в началото на ХХІ век, да потъне с векове в мрачното минало?

МАШИНА НА ВРЕМЕТО СЪЩЕСТВУВА!

Жан-Клод Баро, проникновен изследовател на исляма, там, където говори за създателя на „последната религия от религиите на откровението” (първи са юдеизмът и християнството), логично очаква ислямът да бъде „по-развит, по-прогресивен от тях”. Натъква се на неочаквано откритие: „Мохамед остава в разсъжденията си съвременник в културно отношение на пророка Авраам (на араб. Ибрахим), живял двадесет и три века преди него. Изненадан, ученият заключава: „Изправени сме пред едно от най-поразителните свидетелства на това, което наричаме „изместване във времето”. Изместването последователността във времето всъщност е неоспоримият факт, че хората от една епоха невинаги живеят като съвременници”.

Архаичност на исляма, регрес спрямо предходните религии и импотентност откъм модерни реформи – това е неговото обяснение. Но то задоволява само в религиозно-доктринален план. Обявеният в 2014 г. нов Халифат (25 години след откритието на Ж.-К. Баро) трудно се вмества в горното обяснение. В нач. ХХІ век, става нещо необичайно: част от човечеството насилствено потъва в миналото, подчинявайки се на правила от преди векове. Днес близо 8 милиона души в ИДИЛ са принудени да живеят по човеконенавистническите традиции на средновековния халифат. Виждаме как митологичното мислене на неговите създатели „твори” не в културната, а в политико-институционалната област. Първо, създава държава върху определена територия, и второ, превръща я в ядрено огнище на нов халифат. Пред невярващите ни очи Машината на времето „проработва”, доказвайки, че съществува не само във въображението на писатели-фантасти.

Да направим кратък екскурс относно първите четири ислямски халифата, преди появата на закъснелия с близо век еднояйчен близнак-изтърсак. Първият арабски проповедник на единобожието в Арабия е Мохамед (570-632), положил началото на нова религия (исляма). В политически план приемането й обединява арабските племена и създава единна държава – халифат, за близо два века разпространил власт върху обширни територии на Азия, Африка и Европа. Геополитиката на исляма се реализира чрез ислямска империя (халифат). В центъра на света е арабската умма (общност), сплотена от асабийя (родово-племенен дух) и от светилищата в религиозния център Мека. Обитаемият свят не е изцяло мюсюлмански, но целта на исляма е да го направи такъв чрез експанзия на халифата, с усилията на всички мюсюлмани по пътя на свещената война (джихад).

Арабо-ислямската експанзия от началото на VІІ до средата на VІІІ век довежда до установяване господство в Северна Африка, Иберия, Близкия изток, Персия и Северна Индия. В продължение на два века разделителните линии между исляма и християнството се стабилизират. През 1095 г. християнството предприема кръстоносни походи и в продължение на век и половина християнските владетели се опитват с променлив успех да установят християнска власт над свещената земя (Палестина и Йерусалим) и съседните й области в Близкия изток, като през 1291 г. загубват Акра (Сирия), последната им крепост в този регион. Междувременно (ХІІІ век) на сцената се явяват османските турци. Отначало покоряват по-голямата част от Балканите и Северна Африка, завладяват Константинопол (1453 г. ), обсаждат за първи път Виена през 1529 г. „В продължение на почти хиляда години – отбелязва Бърнард Луис – от времето на първото нашествие на маврите в Испания до втората турска обсада на Виена (1683 г. ), Европа се намира под постоянната заплаха на исляма. Ислямът е единствената цивилизация, поставяла под съмнение оцеляването на Запада, и тя е правила това поне два пъти”.

Историческите халифати са два: Омеядски (661-750) и Абасидски (750-1258). Но преди тях е халифатът на 4-те праведни халифи (632-661), обземащ управлението на наследниците на Мохамед. Столици, респ. на втория и третия, са Дамаск и Багдад. Четвъртият ислямски халифат е Османският (1517-1924 г. ), ликвидиран от Мустафа Кемал Ататюрк.

Халифатът е теократична (религиозно-властова) държава, възникнала в резултат на арабските завоевания и възглавявана от халифи. Халиф на арабски означава „наследник”. Означава както титлата на халифа, така и обширната държава, създадена от арабите-завоеватели под предводителството на нейните халифи – „наместници” на Мохамед, притежаващи неговата политическа власт. Те са избирани от умма да представляват мюсюлманите.

Този факт – изискването за избор на халиф – е едно от възраженията на редица теолози по повод самообявяването на Ал Багдади за халиф през юни 2014 г. Но изборният принцип е спазен само при първите четирима (праведни) халифи. Всички останали не са избирани, т.е. били узурпатори (нелегитимни). Възражението към самообявилия се Ал Багдади за халиф Ибрахим исторически не издържа. Затова Саудитската династия се чувства несигурна и заплашена от този акт на лидера на „Ислямска държава”. Недоволството на саудитския крал Салман крие и определена доза завист, доколкото възстановяването на халифата било мечта и на неговите предци. С. Хънтингтън специално отбелязва, че „нито една държава в ислямския свят няма ресурси и неоспорим авторитет, за да стане ядро на бъдещ халифат”. Затова като гръм от ясно небе „тресна” новината за самообявяването на лидера на ИДИЛ за халиф.

Защо стана така? Защо никому преди неизвестен емир (Ал Багдади) успя там, където се провалиха мастити идеолози и политици на ислямския свят? Подсъзнателно, без да има и грам марксизъм, лидерът на ИДИЛ интуитивно приложи една дълбочинна мисъл на Фридрих Енгелс – за ролята на насилието в историята.

Британският историк Тойнби иронично отбелязва заблудата на Запада, че прогресът върви по права линия и все нагоре: „Независимо от илюзиите, породени от световния успех на западната цивилизация в материалната сфера, погрешната представа за „единството на историята”, включваща предположението, че има само една река на цивилизацията, нашата собствена, а всички други са или притоци, или се губят в пясъците на пустинята, има три корена: егоцентричната илюзия, илюзията за „непроменимия Изток” и илюзията, че прогресът е движение по права линия. Тази илюзия е пример за тенденцията към опростяване, която човешкият мозък проявява във всичките си дейности”.

Половин век по-късно думите на Тойнби са факт: възходящо-праволинейният прогрес е пречупен с регрес, с оглушително пропадане в миналото. Най-стряскащото кърваво доказателство е появата на халифата. Цели стари, методи – нови! Привидна разлика. А оръжието е посочено в Корана: джихад (свещена война) с неверниците извън територията на исляма.

АТЕНТАТИТЕ – ВИДИМАТА ЧАСТ НА ДЖИХАДА

Фатална черта на исляма, рязко отличаваща го от други религии, е, от една страна, уникалното съчетание на изолационистка (от модерни влияния) политика, от друга, агресивно-шовинистичен хъс към завладяване на все повече територии в останалия свят. Затуй ислямската доктрина нарича този свят Дар-ел-харб (Светът на войната). Тъй че атентатите в Европа през 2015 г. не са промяна в стратегията на исляма, а доказателство за възможностите на Петия халифат мащабно да действа извън своя исторически периметър. Става дума за особена тактика на всяване несигурност и ужас в редиците на врага, за преминаване към сложна форма на психологическа война, вихреща се на фона на кървави атентати в неслучайна столица (Париж), доколкото Франция е символ на свободата и демокрацията. Все чужди и враждебни политико-нравствени категории за примитивното (черно-бяло) ислямско мислене.

Днес срещу Еврохристиянската цивилизация се води война, чиято „надводна” (видима) част са атентатите. Последният неслучайно реализиран на 13 ноември (петък, свещен ден за мюсюлманите!) 2015 в Париж, когато загинаха 130 невинни жертви.

Ислямският тероризъм не е светският (национален или класов) от края на ХІХ – началото на ХХ век, а религиозен (джихадистки) тип тероризъм, чието начало бе сложено с атаката срещу кулите близнаци на 11 септември 2001 г. от „Ал Кайда”. Но сега, 15 години по-късно, ситуацията е коренно различна. Нещата управляват хора, не само знаещи какво правят, но и с огнено-кървава мисия. Джихадисткият „айсберг” има „оръдия”, разположени на две нива. На първото („надводна” част) са две „оръдия”. Едното: кървавите атентати. Другото „оръдие” е дългобойно: за масово „поразяване” и „унищожение”. Не става реч за физическо унищожение, а за демографска етно-религиозна мина, действаща перманентно: бежанската „пълноводна река” от Афро-Азия към Европа, съчетана по традиция с висока раждаемост. Целта: кардинално изменение етно-религиозната картина на Стария континент.

На второто, „подводно” ниво на джихадисткия „айсберг” са разположени „оръжия” от социален, икономически, традиционален и морално-психологически характер. От Наполеон (края на ХVІІІ в.) насам, позорно губещ на бойното поле, ислямът търси обиколни пътища и коварни тактики. Терористичните актове са едни от тях. От 2013 г. в утробата на Старата госпожа се влива мощна бежанска „река”, в чийто мътни дълбини се крият стотици джихадистки клетки, инфилтрирани от „Ислямска държава” и други групировки със задача да стъжнят живота на населението на наивния либерално-идиотичен Евросъюз.

Много от бежанците са спонсорирани от фондации на Саудитска Арабия и петте емирата от Залива. Ето суха статистика: „Морският билет до Гърция от Сирия струва 4000 евро. Основно бежанците идват от Турция. Всички говорят за сирийците, но „военните” (разбирай дихадисти), а не „икономически” бежанци, са, на първо място, нигерийци, сомалийци и еритрейци. Тези момчета, както предсказваше Кадафи, се отправят на щурм към Европа от либийските Триполи и Бенгази. Халифатът обещава да отправи в Европа още 500 000 бежанци и ги изпраща все повече и повече след всяка бомбардировка над своите сирийски и иракски позиции от Запада. По данни на ООН 72% от мигрантите са мъже, 15% – деца, 13% – жени. Коварно чакат в здрача и саудити, и емирати: ливанският в. Al Diar пише, че арабските монархии са готови със свои пари да построят 200 джамии и чакат решение на немското правителство по този повод. По други данни саудитите са готови да платят издигането в страните на Европа по една джамия на всеки сто имигранти”.

Всичко това са епизоди на нов тип война, систематично и планомерно водена срещу християнска Европа.

ФЕНОМЕНЪТ „ХИБРИДНА ВОЙНА”

За разлика от средата на 90-те години, сега конфликтът между Запада и Изтока се фокусира върху Близкия изток. Възобновен е вековен цивилизационен конфликт по геополитическия диагонал югоизток–северозапад между два блока държави, гравитиращи респективно към еврохристиянската и ислямската цивилизации. А Турция е в блока на Полумесеца. Не съюзник на Европа, както наивно мислят брюкселски тесногръди комисари и нашенски послушковци. Разходката през октомври 2015 на канцлера Меркел до Босфора на среща с неоосманиста Давутоглу за спиране бежанската вълна бе жалък пиар и взаимно надлъгване.

Началото на ХХІ век беляза обрат във взаимоотношенията с исляма, последица от НАТО инвазията в Афганистан и Ирак. Вашингтон събуди изпадналите в летаргия шейтани (демони) на исляма и притихналият мюсюлмански океан се разлюля. Светът навлизаше в съвършено друго състояние. След още няколко години войната между исляма и християнството вече е факт. Тъй че атентатите през 2015-та не са откъслечни кървави епидози, а начало на нещо дотогава непознато. Това отбелязва и проф. Робърт Райх (Калифорнийски университет), експерт при трима президенти (Форд, Картър, Клинтън): „Ние необратимо се приближаваме към световна война с „Ислямска държава”. Поддържате ли вие тази война или не, нейните белези са видни навсякъде”.

Причината за недоглеждането на опасността е особеният характер на тази война. Касае се за феномен, за война от нов тип, за „хибридна война”. Авторът на понятието „хибридна война” (hybrid warfare) е Франк Хоффман, бивш офицер от морската пехота, научен сътрудник на Министерството на отбраната на САЩ. Крупният теоретик в областта на военно-политическата стратегия твърди: „Хибридните заплахи включват в себе си различни режими на водене на война, включая стандартно въоръжение, нередовни тактики и формирования, терористични актове (в това число насилие и принуда) и криминални безредици”.

Пасажът директно ни препраща към практиката на новия халифат, действащ не само на териториите на „Ислямска държава” и нейните кървави анклави (Либия, Нигерия, Афганистан, Йемен, Еритрея, Судан, Кашмир и др)., но и в сърцето на християнската цивилизация – Европа. „Бъдещите хибридни противници – сочи Хоффман – могат да използват комбинация от методи и дълбоко асиметрични (несъразмерни) средства не поради слабостта на съперника, но заради тяхната доказана ефективност; те развиват тактиката на силните и ловките”.

Практиката на „Ислямска държава” потвърждава тезата за „хибридна война”, при която, както отбелязват някои експерти, военната операция не е задължително да бъде основна, а съставна част на по-комплексна операция. Например военните действия в Близкия изток и Северна Африка, както и в други части на света, предизвикват бежански потоци към Европа. Т.е. двете фази на войната протичат едновременно, а не последователно. Мнозина автори твърдят, че някои нейни аспекти са невидими (кибервойна: виртуални битки в Интернет). Самото бежанско преселение е видимо, но данни на секретните служби говорят: начините, по които става, подсказват, че се касае за езуитски дирижиран процес на проникване на многохилядни мюсюлмански маси в Европа. Зад ИДИЛ и предизвиканата „бежанска вълна”, както и зад други потоци към Европа, стоят военни и финансови спонсори. Задкулисните поддръжници (Саудитска Арабия, емиратите от Залива, Турция) са обединени от обща цел: Европа с доминиращо мюсюлманско население. В този контекст приемане на Турция в Евросъюза означава брюкселските либерал-идиоти да вкарат „Троянския кон”, за да взриви отвътре еврохристияската цивилизация.

По своя характер преселенията на огромни маси народ през вековете се отразявали радикално на етно-демографската и религиозна картина на света. С. Хънтингтън: „Ако приемем, че демографията е съдбата, то придвижването на населението е моторът на историята”. Фактът? Докато Европа крета в раждаемостта и поредната страна в дебилен порив обявява за законни гей браковете, представяйки противоестественото като поредна победа на правата на човека, от юг идват нахъсани от имами и мюфтии полуграмотни фанатични маси, заселвани компактно в гета с цел повече деца и изсмукване системата за социално подпомагане, без за това да имат никакъв принос.

Събитията доказват: десетина години след приключилата през 1989 г. Студена война между рухналия социалистически Изток и капиталистическия Запад се води нова, Гореща война. Която ще пàри все по-силно дебелокожите „мозъчни ходила” на европолитическия лъжеелит. Сега са отделни атентати, но да си спомним преди няколко години повода как пламна мюсюлманският „гето пръстен”, опасал Париж: когато френски полицай разкъса религиозна брошура! Това подсказва за най-опасния аспект на хибридната война – „партизанска война” в градски условия.

И тъй, от 3 години ислямът води световна война срещу еврохристиянската цивилизация. С ясно формулирана мисъл, следваща тази на древнокитайския военен стратег Сун-цзи:„Целта на войната не е войната, а контролът над територията и населението на противника”.

Мнозина се заблуждават, че „Ислямска държава” е само територия с площта на Великобритания (два пъти и половина по-голяма от България) и с население около 8 млн. души, „лапнала” големи части от Ирак и Сирия. Не, тя е само ядреният реактор, излъчващ изпепеляващо-кървави протуберанси по всички посоки. Халифатът по крайната си цел копира четирите си предшественици, разпрострян като огромен черен октопод върху три континента.

Всъщност, има още един пункт в плана на Петия халифат, свързан с шестото измерение на хибридната война: срещу историята на планетата, срещу цивилизацията и културата на безчет народи, племена, много от които изчезнали в миналото. Война срещу археологическите и духовните пластове на човечеството, срещу историческата памет чрез унищожаване артефактите на народи и племена, не изповядващи религията на Мохамед.

Нека приведем забележителен пасаж от страстното есе на Ориана Фаллачи: „Грешат тези, които мислят, че свещената война е завършила в 2001 година с падането режима на талибаните в Афганистан. Грешат тези, които не забелязват, че конфликтът между нас и тях не е само военен. О, не! Това е религиозен и културен конфликт. И нашите военни победи не ще спрат придвижването на ислямския тероризъм. Обратно, ще го изострят, усилят. Лошото тепърва предстои!”.

Пророчески думи отпреди 15 години. „Лошото”, за което пише Фаллачи, е злокобен факт. От 2013 година фанатичният ръководен връх на исляма води първата в историята световна хибридна война срещу европейската християнска цивилизация, в която влизат Пиренейският п-ов, Балканите с нашата родина България, Румъния, Унгария и Австрия!

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *