Ели Димова е начален учител с 34-годишен професионален стаж и главен учител в благоевградското IV ОУ „Димчо Дебелянов“. Тя е носител на многобройни награди, включително и за цялостен принос към българското образование. Разговаряме с нея за новия Закон за предучилищно и училищно образование, влизащ в сила от 1 август 2016 г., за новите учебни програми, въвеждането на часове по писане на SMS-си на кирилица в 1 клас и предстоящите промени.
– Г-жо Димова, неотдавна от МОН тъхомълком публикуваха на сайта си новите учебни програми за 1 клас и 5 клас, които влизат в сила от следващата учебна година, успяхте ли да се запознаете с тях?
– Запознах се с новите учебни програми в начален етап. Направи ми впечатление, че е направен опит за тяхното осъвременяване. Във всяка една учебна програма са заложени по 9 компетентности, които децата трябва да имат в края на завършен клас.
– Т.е. по всеки предмет учениците трябва да усвоят по 9 компетентности?
– Наричат се ключови компетентности – в областта на българския език, математика, в областта на природните науки и технологиите, чужди езици, умения за учене, социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост; културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество; умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт. Има и дигитални компетентности, които досега никога не са били залагани в учебна програма. Ето това е осъвременяването, насочено към съвременния свят и живот – компютри, мобилни телефони, все източници, от които децата черпят информация и комуникират.
Другото нещо, което ми направи впечатление, е, че новите учебни програми са опростени откъм терминология. Материалът е по-разбираем за децата, малко по-олекотен, но все пак предстои да видим и новите учебници.
– Досега първокласниците учеха 7 предмета.
– Да, български език, математика, физическо възпитание и спорт, роден край, изобразително изкуство, домашен бит и техника, музика – 7 предмета плюс час на класния ръководител. Тези предмети се запазват както и досега в началния етап на образованието, като в 3 и 4 клас имаме нов предмет, наречен „Компютърно моделиране“, който учениците ще се изучават 66 часа годишно.
– Ще има ли увеличение или намаление на часовете по отделните предмети?
– Не, хорариумът на часовете по отделните предмети се запазва както и досега. Например първокласниците ще продължат да учат по 7 часа седмично български език и литература. Запазва се продължителността на т.нар. предбуквен период от 1 до 2 седмици, буквен – 25 седмици, и следбуквен – не по-малко от 4 седмици. Началното ограмотяване включва 3,5 седмично четене, 3,5 часа писане. В следбуквения етап са заложени 3,5 часа езиково обучение, от които 1,5 ч. за създаване на текстове, и 3,5 часа за литературно обучение.
Математиката също остава по 4 часа седмично, роден край – 1 час, домашен бит – 1, физкултура – 2 часа плюс един допълнителен, който може да се взема и след учебно време.
– Конкретно за математиката – вместо от 0 до 20 децата ще събират и изваждат до 100, но само кръгли числа – като 30, 40 и т.н. Това ще повиши ли сложността на изучаваното?
– Да, има известна промяна. В учебната програма е заложено освен събиране и изваждане до 20 да се изучават целите числа до 100 и действията с тях. Като дългогодишен учител мога да кажа, че когато започнах работа, първокласниците учеха числата до 100. По-късно това отпадна и сега отново се въвежда. Овладеят ли събирането и изваждането до 20, учениците много лесно се научават и до 100. Моите наблюдения показват, че това не затруднява децата. Родителите трябва да бъдат спокойни, децата им няма да бъдат обременени допълнително.
– Широко коментирани сред родители са новите часове по писане на SMS-и на кирилица в 1 клас.
– Първокласниците ще се учат да пишат пишат SMS-и в часовете по български език. Приветствам тази идея, защото децата и сега пишат SMS-и, с тази разлика, че сега ги пишат неграмотно – не по правилата на българския език. Всички сме свидетели как заменят буквите „ш“ и „ч“ с цифрите 6 и 4, и т. н. Аз съм за въвеждането на такива часове. Смятам, че те ще са в ограничено количество и няма да пречат на цялостния образователен процес.
– А първокласниците ще държат ли изпит по писане на SMS-и?
– Не мога да кажа. Предполагам, че ще имат текущи оценки. По същия начин, по който учителят оценява дали децата знаят да пишат звучна съгласна в края на думата, ще оценяват и уменията им да пишат SMS-и.
– Не е ли по-добре вместо писане на SMS-и да има часове по краснопис например?
– Ние и сега нямаме специални часове за краснопис. Той се следи от учителите през цялата учебната година – ежедневно.
– Г-жо Димова, не смятате ли, че се поражда едно противоречие? Училищата вкарват във вътрешните си правилници забрани и ограничения за ползване на GSM-ми през учебно време, а сега от МОН стимулират употребата на мобилни телефони?
– Според мен МОН не стимулира употребата на GSM-и, а иска ние, учителите, да научим децата да пишат грамотно.
– В този смисъл ще се нуждаят ли началните учители от допълнителна квалификация, за да учат децата да пишат SMS-и?
– Трябва да се помисли по този въпрос, защото имаме учители специалисти по информационни технологии, които знаят точно правилата за писане на SMS-и. По тази логика би следвало и началните учители по някакъв начин да се образоват в тази посока. Засега никой не ни е дал информация как ще протече този процес.
– Да поговорим и за другия нов предмет в 1 клас – „Технологии и предприемачество“.
– Предметът „Технологии и предприемачество“ замества сегашния „Домашен бит и техника“ и ще се учи 1 час седмично, като е помислено за осъвременяване на учебното съдържание. Напред са изведени теми за конструиране и моделиране, и за изработване на модели по образец и по собствена идея. Тези дейности вероятно са взети предвид като среда за изява на граждански умения, за възпитаване на инциативност, предприемчивост у децата, каквито изисква днешното време. Учениците ще придобиват знания за основни икономически понятия. Да разберат, че за закупуването на стока или услуга са необходими финансови средства. Много важно, заложено в този предмет, е децата да осъзнаят значението на спестяването и даряването. Пак ще кажа, за мен „Технологии и предприемачество“ е съобразен с действителността – частен бизнес, фирми, бюджет.
– Това означава ли, че на първокласниците ще преподават не един, а няколко учители. Такива с икономическа подготовка или пък в областта на информационните технологии?
– Не, няма да се наложи, защото нивото на преподаване е като за 1 клас. Всеки начален учител има информация и познания по тези въпроси. Още повече като борави с литература и има часове за самоподготовка, би трябвало да се подготви, ако нещо не му е ясно.
– По кой предмет първокласниците срещат най-големи трудности и как смятате – новите учебни програми разтоварват или натоварват още повече децата?
– Не бих ги определила като трудности. По-скоро децата имат предпочитания в зависимост от това с кой предмет се справят по-лесно. Тъй като и аз сега водя 1 клас, виждам, че по математика им е много по-лесно.
– Значи децата се научават по-лесно да смятат, отколкото да четат и пишат?
– Точно така. Това сочат наблюденията ми. Явно сливането на звуковете в дума им е по-трудно за усвояване. В 3-4 клас обаче се получава точно обратното. Математиката се усложнява, започва да се натрупва повече материал и ако ученикът е имал пропуски, те се задълбочават. Тогава децата започват да имат предпочитания към българския език.
– Родители на бъдещи първолаци масово изразяват опасенията си, че нововъведенията – писане на SMS-и и „Технологии и предприемачество“, ще са за сметка на приоритетните български език и математика. Споделяте ли това мнение?
– Няма да ги изместят, защото хорариумът е точно определен. Няма как технологията да измести българския език. Не се взема от един предмет за сметка на друг.
– Заложени ли са промени и при ЗИП-овете и СИП-овете?
– Задължително избираемата подготовка /ЗИП/ става избираема подготовка, а СИП-ът се преименува във факултативна подготовка. Всяко училище само определ я избираемата и факултативната подготовка. Конкретно в IV ОУ децата и родителите им най-често избират български език и математика, но ние имаме и ЗИП по информациони технологии от 1 клас. Факултативната подготовка при нас конкретно включва обучение по класическа китара, баскетбол и вокална група.
– Друга широко коментирана тема е удължаването на учебната година. Зам. министърът на образованието В. Кастрева определи повечето учебни седмици като „глътка въздух за учителите“, с повече време за упражнения, а не повече учебен материал.
– Да, по време на дебата в Благоевград представителите на МОН казаха, че ще има повече време за затвърждаване на материала. Аз не мога да споделя това мение, докато не видя новите учебници. Тогава ще стане ясно има ли заложени повече часове за упражнения по отделните предмети.
С влизането в сила на новия Закон за предучилищно и училищно образование от месец август 2016 г. учебната година на първокласниците се удължава с една седмица и те вече ще завършват на 31 май вместо до 24 май, съответно четвъртокласниците ще учат до 15 юни – с 2 седмици повече. Вярно е, че през учебно време се провеждат избори, национални външни оценявания, но, честно казано, аз не одобрявам това удължаване на учебната година, особено в 1 клас. Адаптацията от детската градина в училище и целодневната форма на обучение дават своето отражение. Първокласниците са достатъчно изтормозени и до 24 май.
– От първи до трети клас вече няма да се поставят оценки, а децата до четвърти клас няма да повтарят година при лош успех. Как бихте коментирали това?
– Това е един изключително важен въпрос. Идеята на МОН е следната: в първи клас както и досега да няма количествени, а само качествени оценки, т.е. оценяваме децата с „отлично“ „задоволително“, „мн. добре“. Във 2 и 3 клас обаче имаше количествено оценяване – „Добър“ /4/, „Мн. добър“ /5/, и т.н. Сега с новия закон това отпада, като оценки ще се пишат чак в 4 клас. Аз лично не приветствам тази идея. Оценката по някакъв начин стимулира и мотивира децата. Някой би казал: „А какво правим със слабите ученици, те от малки се стресират, като получават двойки?“. Съгласна съм и с това мнение. Бих приела компромисен вариант – децата в 1 и 2 клас наистина да нямат оценки, защото са малки, но в 3 клас са достатъчно разбиращи. Те не приемат нещата толкова трагично и могат да бъдат оценявани.
Работила съм и по двете системи – със и без оценки. Имаше един период от време, в който също бяха отпаднали оценките. В момента, в който това се случи, започнаха да се влошават и образователните резултати на децата, защото нямаха стимул за учене. Разбира се, ние като институция не трябва да разчитаме само на оценките. Учителят е този, който трябва да намери други подходи и начини да мотивира децата, да им даде желание за работа, но оценката има важно място за резултатите на учениците
– В край сметка тази липса на оценки и демотивация на учениците няма ли да доведе до бум на недостатъчно подготвени, да не кажа неграмотни петокласници?
– Разбира се. Липсата на количествено оценяване ще се прояви в 5 клас. Все пак да не забравяме, че учителите на базата на предварително изготвен план би трябвало да работят допълнително с изоставащите ученици в часовете за консултации и по време на ваканцията.
– Ученик със слаби образователни резултати ще е с по-малка лятна ваканция?
– Ние официално няма да му намаляме ваканцията, но той ще трябва да идва през лятото и да работи допълнително, за да покаже някакви резултати.
– Като педагог с 34-годишен стаж сте видели много реформи. Настоящият период ли е най-труден за българското образование?
– Във всеки период е имало трудни неща, особено ако говорим за малки училища. В момента те полагат неимоверни усилия, за да оцелят, защото делегираните бюджети свиват финансовите средства. Извън това може би най-трудно бе след демократичните промени, когато се даде много свобода на учениците и родители и дисциплината в училище рязко спадна. Тогава учителите бяха притиснати до станата и трудно изпълняваха служебните си задължения. Сега мерките по отношение на поведение на децата са по-строги. Имаме възможност да реагираме, когато ученикът не слуша в час, не внимава и пречи на учителя и на връстниците си.
– Г-жо Димова, направи ми впечатление, че по време на дебата в Благоевград експертите от МОН отделиха доста време в разяснение на предстоящата атестация на учителите.
– Учителите ще бъдат атестирани през 4 години, като първата ще е през 2020 г. За да бъде атестиран, учителят е длъжен да повишава своята квалификация не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атестиране, т.е. на всеки 4 години, и да удостоверява това с документ от съответния университет. Подготвяйки се атестацията, всеки учител ще разработва и портфолио, включващо материали, доказващи активното му участие в реализиране политиката на училището, професионални изяви, които той има, постигнати резултати с ученици – олимпиади и състезания. Всичко това учителят ще събира на едно място и при атестацията ще представя своето професионално портфолио. Спрямо резултатите си ще получава квалификационни кредити – нещо като точки за работата и постигнатото в професионален план.
– А кой ще прави тези атестации?
– Атестацията на учителите ще се прави от комисия в състав: работодател – директорът на училището, представители на финансиращия орган, на педагогическия съвет и на новата институция Районно управление на образованието /б.р. настоящият РИО/. Съответно директорът ще бъде атестиран от комисия, включваща представители на финансиращи орган, на МОН, на новия обществен съвет и на педагогическия съвет.
– И ако при атестацията учителят получи недостатъчно кредити?
– Тогава му се назначава учител наставник от училището. Разработва се и план, насочен към подпомагане работата на въпросния учител, който ще бъде съгласуван и с Районното управление на образованието. Ако и при следващата атестация след една година учителят има недобри резултати, той може да бъде освободен от работа.
– Вие притеснявате ли се от атестацията?
– Не се притеснявам, а и не би трябвало. Има учители, които обръщат малко внимание на новостите и на своето собствено професионално развитие, а има и колеги, непрекъснато образоващи се и награждащи професионалните си компетенции. В този смисъл атестацията е начин педагогът да повиши нивото си, за да бъде полезен на ученика. Освен това при добри резултати учителят може да се развива и с 6-годишен стаж например да стане старши учител, а други, които не се квалифицират, ще си останат само учители.
– Друга промяна е, че от 1 август 2016 г. всички възпитатели трябва да бъдат преназначени на длъжност учител.
– В крайна сметка и учителите, и възпитателите са завършили едно и също. Възпитателят не е пазач, той също е учител, учи и възпитава децата, дава им знания и умения. Така че има резон в тази промяна.
– А ще има ли помощник-учители по училищата?
– Когато дадено училище е с ниски образователни резултати, то ще получава от МОН целеви средства. Вероятно с тях ще могат да се назначават помощник-учители.
– И на финала – какво Ви притеснява в новия Закон за образованието?
– Най-много ме притеснява липсата на оценки в 3 клас. Другата тема, даваща много поводи за размисъл, са новите обществени съвети. Ясно е, че тази нова структура или организация, не знам и аз точно как да я нарека, ще включва 2-3-ма родители, ученици от училището, партниращи организации и представители на бизнеса. Те ще изпълняват контролни функции, например ще следят как се изразходва училищният бюджет, ще имат отношение и към учебните планове. Това, което ме притеснава, е до каква степен тези обществени съвети ще имат намеса в работата на училищата.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
