Известният български актьор Ивайло Захариев е роден в гр. София. Завършил е 151-во СОУПИ, профил „Актьорство за драматичен театър“, в гр. София, а след това и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“, при проф. Атанас Атанасов. Ивайло Захариев е семеен. Със съпругата му имат две прекрасни дечица момченца, на три години и на една година и половина.
Ценителите на Мелпомена в Дупница имаха удоволствието да го гледат в култовия спектакъл „Господин Ганьо Балкански“, в който Ивайло Захариев игра на една сцена с директора на ДТ „Невена Коканова“ Славчо Пеев, със сина на големия Георги Калоянчев – Ивайло Калоянчев, с чаровните актриси Василка Сумева, Снежана Малковска, Виктория Янева, както и с Веселин Цанев, Иван Иванов, Георги Бояджиев и др.
– Г-н Захариев, как попаднахте на сцената на дупнишкия театър?
– Поканата на директора на театъра Славчо Пеев е причината да се съглася да играя в Дупница. Ролите, които той ми дава, са интересни и провокиращи. Мога да играя разнообразни неща, да експериментирам в различни роли.
– Какво беше Вашето детство?
– Детството ми беше като на всяко дете – щуро, интересно и наситено с най-различни приключения. Баща ми е хидрогеолог, занимава се с научна дейност, а майка ми работи в администрацията. Радвам се, че имах възможност с баща си да ходя на риболов. Да бъда с него, за да можем да си имаме нашето мъжко време заедно, извън дома. Благодаря на майка ми за това, че ме подкрепяше, когато бях малък. За това, че усети моя интерес към изкуството. И двамата ми родители от малък ме подкрепяха да ходя на уроци.
– Завършили сте 151-во СОУПИ, профил „Актьорство за драматичен театър“, в гр. София, а след това и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“. На какво Ви научиха Вашите преподаватели?
– В НАТФИЗ ми преподаваше проф. Атанас Атанасов. Той беше моят художествен ръководител. Учил съм при Антон Угринов, Александър Събев, Петър Петров и др. Моите преподаватели ми дадоха стабилна основа, върху която да стъпя. Сега, когато играя някоя роля в театъра, нещата, които съм научил през моето следване, са ми от голяма полза.
– С трупата на ДТ „Невена Коканова“ в Дупница Вие се върнахте от турне. Разкажете повече за спектаклите зад граница?
– Представихме пред българската публика в Канада и в САЩ пиесата „Г-н Ганьо Балкански“. Бяхме само седем дни и успяхме да обиколим от Чикаго до Торонто, после Отава и Монреал, а накрая и Детройт. Българската общност във всеки един град ни посрещна много топло и радушно. Очакваха ни с голямо нетърпение. Видяхме как българите живеят в тези градове. Благодаря на всеки един, с когото се запознах, защото цялото пътуване беше заради тях. Разбрах, че българите в Торонто, в Отава, а може и в други градове, си варят ракия, правят си вино. Почерпиха ни с баница, мусака…
– Според Вас в какво се изразява байганьовщината днес?
– В днешно време байганьовщината се изразява в простащината, която виждаме, за съжаление в някои управляващи. Толерирането на простотията най-вече. Невежият човек, когато компенсира с груба сила, прави неговите твърдения и искания да излязат правилни и редни. Така се подменят истинските ценности. Такава подмяна виждаме, че става и в изкуството, най-явно в музиката. Това пък е плод на днешната байганьовщина.
– Само в България ли съществува тя?
– Със сигурност всеки народ си има своя карикатурен образ. Всеки народ има „черни овце“, но конкретният образ на Бай Ганьо е типично нашенски. Това е търсенето на келепира, търсенето на собствената изгода…
– Как ще превъзмогнем байганьовщината?
– Ще я превъзмогнем с критика към самите себе си. Човек трябва да превъзмогне егото си и да приеме, че може да има и различно мнение от неговото, също да подаде ръка на някого в нужда, дори да е непознат.
– Вие сте известен. Имали ли сте неприлични предложения?
– Директни предложения не! Усещал съм желание за водене на по-дълъг разговор, но директни предложения не!
– Коя е ролята, която е най-близка до Вашата същност?
– Моята същност предопределя да бъда актьор. За мен е удоволствие да влизам в различни характери на сцената. Така че ролите, които успявам да претворя на сцената или пред камерата, винаги са далече от мен. Защото аз гледам да не играя себе си!
– Как се запознахте със съпругата си?
– Със съпругата ми се запознахме на една сбирка, където помагахме на наркозависими. Тя дойде да дари дрехи, хареса й това, което правим. Тя също реши да помага. Сбирките са всяка седмица, а тя идваше често и така малко по малко се сближихме. Всъщност да помагаме на другите беше нещото, което ни събра. Сега, след като се оженихме, имаме две деца момченца. Баткото е почти на три години, а малкият е на една година и половина.
– Мислили ли сте да заминете да работите в чужбина?
– За съжаление в последните една-две години имахме поводи да си помислим такова нещо. Ситуацията, в която се намира управлението в страната, провокира тези мисли у мен. Ние го обсъдихме със съпругата ми, ако нищо не се промени през последните две години, какво да правим. Разбира се, не сме взели решение да емигрираме. Радвам се, че предишното правителство падна. За съжаление не дойде много по-добро, но все още вярвам, че в България ще дойде управление, което да внесе промените, от които имаме нужда. Необходимите реформи в съдебната система, както и в други сфери.
– Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Кое е любимото ястие, което приготвя съпругата Ви специално за Вас?
– Всяко следващо ястие е любимо за мен, защото съпругата ми обича да експериментира в кухнята.
– Какво ще посъветвате младите хора, които имат желание да се занимават професионално с театър и кино?
– Да се замислят сериозно дали това желаят истински да правят. Защото тази професия колкото и да изглежда лъскава и примамлива, е свързана е много работа, с пътуване, с отсъствие от семейството, от дома. Много неща човек трябва да преглътне, да направи компромис, за да постигне успех. И ако той не е готов в началото на своята кариера да разбере това, което му предстои… в по-късен етап, ако дойде разочарованието, ще бъде късно да направи кариера в друга област.
