Днес в 15.00 ч. Ангел Славков, седмият поред наставник на комитите, откакто „Беласица“ стана ОФК, извежда отбора за първа тренировка. Увертюрното занимание на стадиона в с. Първомай ще бъде предшествано от традиционния водосвет за успешна футболна пролет. С новия старши треньор на петричани разговаряме часове преди да пристигне в Крайния Югозапад и да поеме нещата в свои ръце.
– Г-н Славков, как се стигна до контактите с Вас от страна на петричките футболни шефове?
– Пръв ми се обади членът на УС на „Беласица” Георги Петров, впоследствие разговорите финализирахме с клубния шеф д-р Христо Мазнейков, с когото се познаваме доста отдавна. Кой ме е препоръчал не знам, пък и не е толкова важно.
– Това ще бъде Вашият втори досег с петричкия футбол. Защо първият Ви престой като футболист през 1980 г. продължи едва 3 месеца?
– На стадион „Цар Самуил” бях преотстъпен от „Левски”. В същото време бях твърде зает с юношеския национален отбор, който под ръководството на Димитър Контев се готовеше за участие на европейско първенство в Германия. Тренирах в София, в Петрич пристигах в събота само за мачовете. Треньорът на „Бела”, покойният Никола Цанев, заяви, че няма да готви футболисти на „Левски”, при положение че не участвам пълноценно в тренировъчния процес, и ми предложи да се върна в София. Разделихме се цивилизовано, с което петричката ми сага приключи.
– Идната година ставате юношески шампион със сините. Поддържате ли и днес отношения с тогавашните си съотборници начело с президента на БФС Боби Михайлов?
– С абсолютно всички. Отборът ни беше пълен с таланти, които имаха отлична реализация по-късно. Освен с Боби Михайлов, с когото деляхме една стая, имах честта да ритам още с Гиби Искренов, Ники Илиев, Краси Коев, Петър Курдов, Емо Велев-Кокала – все качествени футболисти и национални състезатели.
– Казвате, че обичате да работите с подрастващите. Кои от днешните футболисти сте учили на играта?
– Много са. На прима виста се сещам за Костадин Башов, Живко Миланов, Димитър Макриев, Иван Бандаловски, Валери Домовчийски, Ивелин Попов, Николай Димитров-Хичо, Атанас Курдов и още редица имена.
– Роден сте на 17 ноември. Какво си спомняте от 31-ия си рожден ден?
– А, да, това е денят, в който бихме Франция на „Парк де Пренс”. Тогава живеех на „Патриарха” в центъра на София и празнувахме у дома. След последния съдийски сигнал настана най-щурата веселба, която измести темата от личния ми повод към всенародната радост, обхванала България.
– Разкажете нещо за семейството си?
– Имам двама синове. Големият е на 26 години, завърши право и носи името на дядо си Стоян Славков, който е 14 години поред републикански шампион по десетобой, впоследствие заслужил треньор по лека атлетика. Малкият е на 3 години, казва се Александър и ще ме последва в Петрич.
– Как ше изглежда Вашият екип?
– За работата с вратарите ще ми помага Валери Дагалов. С него се знаем от краткия ми престой в „Беласица”, после играхме заедно като студенти в столичния „Академик”. Предстои ми разговор с Димитър Наков, който искам да продължи да изпълнява функцията на играещ треньор. Предвид многото футболисти, използвани от старшата възраст в първия тим, близо до мен ще бъде и юношеският наставник Стоил Филипов.
– Не е ли прекалено голямо стъпалото от „А” група, където бяхте до последно помощник на Иван Колев в „Славия”, до 12-ия в Югозападна „В“ група?
– Подобни скокове нагоре или надолу за мен нямат значение. Важно е да работя с амбициозни и отговорни хора, с които да задвижим проекта. Работил съм при всякакви условия, знам, че „Беласица” не играе на своя стадион. Имам уверението на ръководството, че скоро този проблем ще намери своето адекватно разрешение, а дотогава ще се задоволяваме с наличните терени в общината. Човек знае 2 и 200.
