Представяме ви няколко от заблудите, разпространявани за рака, разкрити в поредица от научни изследвания.
Ракът е модерна болест
Мнозина твърдят, че ракът е модерно заболяване, изкуствено предизвикано от Запада. Това не е така.
Ракът съществува толкова дълго, колкото и хората. Болестта е описана преди хиляди години от египетски и гръцки лекари.
Макар да е вярно, че в световен мащаб начинът на живот е основна предпоставка за развитието на онкологично заболяване, най-големият рисков фактор за рак си остава възрастта.
Простият факт е, че повечето хора живеят достатъчно дълго, за да развият рак. По-дългият живот се дължи на успеха на човечеството в борбата с инфекциозните заболявания, както и с други исторически причини за смърт, като например недохранването. Но с увеличаването продължителността на живота е съвсем нормално да се появи друг проблем – увреждане на ДНК в нашите клетки, с възрастта то се натрупва и е нормално да доведе до развитие на рак.
От друга страна ранните диагнози се дължат на напредъка на медицината – на скрининга, снимките и патологията.
Да, начинът на живот, диетата, замърсяването на въздуха, всичко това оказва въздействие върху риска ни от рак. Пушенето, например, е причина за една четвърт от всички смъртни случаи от рак във Великобритания. Но това не дава основание ракът да бъде наречен модерна болест. Има много естествени причини за рак – например, един от шест случая на рак в света е причинен от вируси и бактерии.
Суперхраните предотвратяват рак
Боровинки, цвекло, броколи, чесън, зелен чай … списъкът е дълъг. Едно обаче е сигурно – няма такова нещо като суперхрана. Всъщност това е маркетингов термин, използван за по-добра продажба на определени продукти и няма научна основа.
Неоспоримо е, че някои храни са по-здравословни от другите, както и фактът, че боровинките и зеленият чай могат да бъдат част от здравословна и балансирана диета. Консумацията на плодове и зеленчуци е страхотна идея, но не се заблуждавайте, че те предпазват от рак.
Нашите тела са сложно устроени, ракът също… Наивно е да опростяваме до такава степен нещата, че да кажем ето тази храна ще намали риска ми от рак.
Изследвания в областта показват, че най-добрият начин да се предпазим от заболяването, е като променим дългосрочно начина си на живот и хранене, спрем пушенето, намалим алкохола и осигурим достатъчно движение и спазваме умерен режим на живот.
Киселинно-алкалната диета предпазва от рак
Една от заблудите, в които все повече хората вярват, е, че киселинно-алкалната диета предпазва от рак. Тези, които изповядват тази идея, обясняват тезата си с това, че „киселата среда“ е идеална за развитието на рак. За да се избегне това, се препоръчва консумация на алкални храни, между които кой знае защо се препоръчват и лимоните, които съдържат 5% лимонена киселина и по никакъв начин не могат да бъдат наречени „алкална храна“. Но никой не се замисля за този прост факт.
Учените имат право да твърдят, че това е пълна глупост.
Вярно е, че раковите клетки не могат да живеят в твърде алкална среда, но това важи и за останалите клетки в тялото.
Кръвта обикновено е слабо алкална. Ако бъбреците са здрави, степента на алкалност се регулира от тях в много тесни граници и нейната стойност не би могла да се промени съществено за някакъв смислен период от време според храната, която човек приема. И докато консумацията на зелени зеленчуци без съмнение е здравословна, тя не оказва никакъв ефект върху това доколко кисела или алкална е средата в организма ви.
Известно е, че непосредствената среда около раковите клетки е кисела.
Това се дължи на различията в начина, по който туморите създават енергия и използват кислород в сравнение със здравите тъкани.
Все още обаче няма добри доказателства в подкрепа на тезата, че киселинно-алкалната диета може да предпази от рак. Даже напротив, съществува понятието „ацидоза“, което е болестно състояние на бъбреците, които повече не могат да контролират естественото PH в организма. Често това се случва при отравяне или сериозно заболяване.
Ракът се храни със сладко
Една от най-разпространените идеи е, че захарта „храни раковите клетки“, което предполага, че тя напълно трябва да бъде изключена от диетата на пациента.
Това е безполезно опростяване на една изключително сложна област, която ние едва сега започваме да разбираме.
„Захарта“ е термин, който се отнася за набор от молекули, включително прости захари, открити в растения, глюкоза и фруктоза. Бялата захар в купата на масата ви се нарича захароза и се прави от глюкоза и фруктоза. Всички захари са въглехидрати – молекули, изградени от въглерод, водород и кислород.
Въглехидратите – дали са от торта или от морков – се разграждат в храносмилателната ни система и освобождават глюкоза и фруктоза. Те се абсорбират в кръвния поток и ни осигуряват енергията, която ни е необходима, за да живеем.
Всички наши клетки, ракови или не, използват глюкозата за енергия. Тъй като раковите клетки обикновено се развиват много по-бързо от здравите, те съответно поглъщат и повече от това „гориво“.
Има доказателства, че раковите клетки използват глюкозата и произвеждат енергия по различен начин от здравите клетки.
Изследователите все още се опитват да разберат тези разлики и да ги използват в създаването на по-успешно лечение на онкологичните заболявания.
Но всичко това не означава, че захарта от торти, сладкиши и други сладки храни захранва конкретно раковите клетки. Нашето тяло не избира кои клетки с какво гориво да зареди. Въглехидратите, които приемаме, просто биват поглъщани от тъканите, които имат нужда от енергия.
Разбира се, че е разумно да бъдат ограничени сладките храни, но не и с довода, че те хранят раковите клетки.
Както „киселата диета“, така и „захарта храни рака“ са митове, които изкривяват разумните диетични съвети. И когато става дума за предлагане на диетични правила, изследванията показват, че все още важи скучният съвет за най-нормално здравословно хранене, което включва плодове, зеленчуци, фибри, бяло месо и риба и ограничаване на мазнините, солта, захарта, червеното или преработено месо и алкохола.
Ракът е гъбички, а лекарството е натриев бикарбонат
Тази „теория“ идва от не особено правилното наблюдение, че „ракът винаги и бял“.
Един очевиден проблем с тази идея – с изключение на факта, че не е съвсем ясно дали действително раковите клетки не са с гъбичен произход – е, че ракът невинаги е бял. Някои тумори са. Но някои не са. Попитайте всеки патолог, хирург или погледнете в изображенията на Google (но нека да не е, след като сте обядвали…).
Привържениците на тази теория твърдят, че ракът се причинява от инфекция, причинена от гъбички кандида, и че туморите са всъщност опит на организма да се защити от тази инфекция.
Но няма доказателства, които да покажат, че това е вярно.
Освен това, много напълно здрави хора могат да бъдат заразени с кандида – това е част от нормален масив на микроби, които живеят във всички нас. Обикновено имунната ни система се справя с тях, но инфекции могат да получат хора с увреден имунитет, като например тези, които са ХИВ-позитивни.
„Простото решение“ е очевидно да инжектирате в туморите хлебна сода (натриев бикарбонат). Това дори не се използва в лечението на обикновените гъбички, да не говорим за рак. Напротив, има доказателства, че високите дози натриев бикарбонат могат да доведат до сериозни, дори смъртоносни, последици.
Някои изследвания показват, че натриевият бикарбонат може да повлияе на рак, трансплантиран в мишки, чрез неутрализиране на киселинността в микросредата около тумора. Изследователи в САЩ правят клинично проучване, чиято основна цел била да се установи дали натриевият бикарбонат помага за намаляване на болката при онкологични заболявания, както и да бъде установена максималната доза, която може да бъде инжектирана и какъв ефект има тя върху туморите.
Доколкото ни е известно обаче не са публикувани резултати от това или подобно проучване, целящо да установят ефективността на натриевия бикарбонат в лечението на рак.
Трябва да се подчертае и това, че не е ясно дали натриевият бикарбонат изобщо постига някакъв ефект върху рака.
Човешкото тяло се противопоставя силно на всякакви опити за промяна на рН. Обикновено това става с помощта на бъбреците и когато дозите бикарбонат са големи(а според теорията, за да въздействаме на рака, те трябва да са такива), рискуваме да си причиним сериозно заболяване, известно като алкалоза.
Съвсем обикновена оценка показва, че доза от около 12 грама сода на ден (за възрастни с тегло 65 кг) е в състояние е да неутрализира киселината, получена от тумор с размер около един кубичен милиметър. Но дози от повече от 30 грама на ден, могат да причинят сериозни здравословни проблеми – проста математика.
Има чудотворен лек за рака
От канабис до клизми с кафе, интернет е залят с видеоклипове и лични анекдоти за „природни“ и „чудотворни“ лекове за рак.
Но високите претенции изискват силни доказателства – видеоклипове в YouTube и мненията във Facebook категорично не са научни доказателства.
В много случаи е невъзможно да се каже дали пациентите, за които се разказват тези чудотворни истории, наистина са се излекува от рак, каква им е била медицинската диагноза, какъв е бил стадият на заболяването, дали действително са имали рак, не знаем и какви други лечения са им прилагани.
Ние чуваме само за успехите – какво да кажем за хората, които са опитвали този чудотворен лек, но не са оцелели? Мъртвите не могат да говорят, а често хората, които правят дръзки твърдения за „чудотворни“ лекове, разказват само за успехите, без обаче да ни представят пълната картина.
Това подчертава значението от публикуване на данни само от изследвания, проведени в строги лабораторни условия.
Първо, защото провеждането на подходящи клинични проучвания, дава възможност на учените да докажат, че едно бъдещо лечение на рака, е напълно безопасно и ефективно. И второ, защото публикуването на тези данни позволява на лекарите по целия свят да преценят за себе си и да ги използват за благото на своите пациенти.
Това е стандарт, към който трябва да се придържат всички, които претендират, че са открили методи, лекуващи рак.
Разбира се, няма как да твърдим, че природата не е източник на потенциални медикаменти като например аспирин (извлечен от върбова кора) и пеницилин (от плесен). Например, медикаментът за рак „Таксол“ е получен от кората и иглите на дървото Pacific Yew.
Но с това не искаме да ви кажем,че трябва да дъвчете кора от това дърво, за да преборите рака.
Лечението с този препарат е ефективно, защото активната съставка е пречистена и изпитана в клинични проучвания. Вследствие на това ние знаем, че тя е безопасна и ефективна, както и в какви дози да я приемаме.
Разбира се, хората с рак искат да победят болестта си с всички възможни средства. И е разбираемо да се търсят всякакви начини за лечение на заболяването. Но нашият съвет е да бъдете нащрек, когато чуете за лек, окачествен като „чудотворен“, особено ако се опитват да ви го продадат.
