Животът по време на пътешествие – това е мечта в най-чист вид. С тази мисъл и нагласата, че човекът е човек, когато е на път, група кюстендилски туристи пътешественици начело с общинския съветник и лидер на ВМРО Георги Петров и чаровната му съпруга Сашка, кметицата на село Николичевци Спаска Методиева и съпруга й Страхил, екскмета на кюстендилското село Нови чифлик Б. Парлапански, съпругата му Людмила и сина им Бойко заедно с още няколко дузини жители на областния град решихме да прекараме една неделя в столицата на съседна Македония – Скопие.
Тръгването е в 7 часа сутринта, тъй като от Кюстендил до Скопие ни делят 140 километра и само една граница, българо-македонската, която се преминава с лична карта. За разлика от друг път, минаването на граничен пункт Гюешево е доста натоварено, тъй като комшиите празнуват Коледа на 7 януари, по Юлиянския календар, и са събрали няколко почивни дни накуп. Македонци, натоварени в коли със ски отгоре, бързат към пистите на Банско и Боровец. Ние обаче пътуваме в обратната посока, така че движението не е натоварено и единственото впечатление е, че и комшиите не са си оправили пътищата по европейски. Асфалтът е с кръпки, но без дупки.
Още с влизането в столицата Скопие обаче ни завладява атмосферата на нещо топло, по балкански близко и познато, нищо че повечето в групата за първи път стъпват в града. Това, което туристът може да каже за Скопие, е, че лесно можеш да се ориентираш, може би защото няма езикова бариера или защото табелите с указанията за центъра са навсякъде. А ние като уважаващи себе си туристи отиваме именно в центъра. Освен че е столица на Македония, Скопие е и най-големият град в страната, той „прегръща“ река Вардар и се разполага и на двата й бряга. Намира се в центъра на силно сеизмична зона. В миналото градът често е бил разрушаван от мощни земетресения и военни походи, заради това столичани обясняват, че последното голямо земетресение през 1927 година съборило всяка по-висока от 3 етажа сграда.
ИНАЧЕ ВАРДАР СЕ ЯВЯВА КАТО МАШИНА НА ВРЕМЕТО
От едната страна са се наредили нови постройки с мегаломански размери, а от другата страна тесните калдъръмени улички, съхранили духа на Балканите, с чаршиите, дюкяните и характерното за балканците гостоприемство. Тук всеки купувач е посрещан като най-тачен гост, търговците успяват да обърнат внимание на клиентите с лично отношение – нещо, което в България някак си сме позабравили, а по уличките се носи дъх на печено на дървени въглища и на скара месо, което те тегли към някое от многото ресторантчета и закусвални.
И НЕ СИ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ДА СЕ НАХРАНИШ В СКОПИЕ Е ПО-СКЪПО, ОТКОЛКОТО В КЮСТЕНДИЛ ИЛИ СОФИЯ.
Обядът на един човек може да бъде от 3 до 10 лева, но за десет лева пред клиента се изсипва рогът на изобилието, познат като „топла дъска“. Това на практика е плато от различни парчета месо, приготвени толкова вкусно, че да си оближеш пръстите. Количеството е достатъчно за Крали Марко или за двама средностатистически българи.
Любителите на тестените изделия задължително трябва да опитат от прочутия македонски бюрек със сирене или с месо, като цената за парче от лакомството е 1.50 лв., в комбинация с истинско кисело мляко сметката набъбва на 2.00-2.50 лв. Задължителни за опитване са и тафче-графче с боб срещу скромния 1 лв., както и всякакви дюнери, хамбургери и от този сорт закуски, най-скъпите от които струват нашите 2 лв. Не забравяйте да опитате и хляба с вкус на детство, без набухватели, все едно направен от бабите ни преди 100 години.
Иначе по калдъръмените улички на Старата чаршия местното население е успяло да запази непокътнати занаятите, старите къщи с характерната за тях архитектура и многобройните дюкянчета, кафенета и малки ресторанти. Тук можеш да си изпиеш кафето на улицата, както в парижкия Монмартър, но турско, с ориенталски привкус на канела, а златарските ателиета привличат всяка жена с оригинални бижута от злато и сребро с уникална филигранна плетка, сякаш недокоснати от човешка ръка. Докато се разхождаш по уличките на Старата чаршия, на всяка трета крачка срещаш дюкянче, продаващо черги и традиционни тъкани, които сякаш са извадени от раклите на нашите майки и баби – поредното доказателство, че сме роднини.
Истината е, че Старата чаршия много напомня на пазара в Солун, Гърция, и в Охрид, както и на Капалъ чарши в турската столица. Сякаш само София е разрушила своя мост към миналото, което е жалко, защото е много мило и приятно да прекараш няколко часа на такова място. Като примерни туристи, си купихме по едно магнитче за хладилник с македонското знаме, приличащо на изгряващо слънце, и се отравихме към крепостта над града – Калето.
СТАРАТА СКОПСКА ЧАРШИЯ
освен с храна и ръчно изработени предмети е известна и с множество хамами, ханове, църкви и джамиите. Всички те са обекти с историческо значение, а повечето от тях са превърнати в музеи или галерии.
Къщата-музей на Майка Тереза си заслужава да бъде посетена. Посветен на живота и делото на монахинята, музеят е открит по случай 100-годишнината от рождението на жената, която приживе наричаха светица. В него са изложени снимки от мисионерската и благотворителна дейност на Агнес Гонджа Бояджиу, както е светското име на Майка Тереза. Мястото на музея не е случайно, именно там се е намирала родната й къща, разказват живеещите в македонската столица с гордост.
Всеки българин, дошъл в Скопие, неизменно посещава „българската“ черква „Свети Спас“, която се намира в централната градска част на столицата. Построена е през 17 век. В двора й лежи „за вечни времена“ Гоце Делчев, положен в гранитен саркофаг. Дървеният й иконостас е уникален, защото е дело на прочутите дебърски резбари. До нея е Музеят на Холокоста, до който две детски фигури привличат вниманието. Красиви са и сградите на Националната художествена галерия, която някога е била турска баня, наричана „Даут паша хамам“, както и Археологическият музей на Македония, впечатляващ с огромните си размери. Сградата била построена за две години, което си е изключително постижение, имайки предвид, че е по-висока от десететажен блок и много напомня на старинните сгради в гръцката столица Атина, казват с гордост македонците.
ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ ЧАСТИ НА СКОПИЕ СА ТРИ ПРЕКРАСНИ МОСТА.
Два от тях са нови, също построени през последните две-три години. Мостовете са украсени със статуи, като по тях децата в страната спокойно могат да изучават историята на родината си. По-запалените пътешественици разпознават почерка на градоустройството на Будапеща, която е свързана по същия начин с красиви мостове между новия град Буда с по-аристократичния Пеща.
Въпреки че може да се поспори за историческата стойност на статуите и ползата от двата нови моста, за нас, туристите, е удоволствие да се разходим, прочетем и разгледаме двете великолепни творения на човешкия гений. Между двата моста се намира и уникалният Каменен мост, който от 15-и век свързва двете части на града. Той има 11 свода и се смята за един от основните символи на града, като присъства дори на държавния герб. Макар да функционира без проблеми, от дълги години се ремонтира заради нуждата от реставрация след земетресенията, които е понасял през вековете. През перилата на мостовете се виждат и три кораба, единият напълно завършен и функциониращ като ресторант, а другите два в процес на довършване, явно ще бъдат също заведения. В средата на реката някак нереално има и три бетонни квадрата с по едно посадено дърво, на които е изписано „Вяра“, „Надежда“ и „Любов“. Ако надписите будят недоумение, то малка статуя на плувкиня, готвеща се сякаш всеки момент да скочи във водите на Вардар в подножието на Каменния мост, привлича вниманието на туристите с оригиналност.
И ако трябва да обобщим, в Скопие са събрани на едно място нови сгради, копирани според най-добрите архитуктурни образци на европейските столици.
ЗАТОВА НА ШЕГА МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЗА ДВА ЧАСА МОЖЕШ ДА „ОБИКОЛИШ“ ЕВРОПА.
От другата страна на Вардар се намират множество нови сгради, сред които са разхвърляни паметници на велики македонци, сред които и този на цар Самуил. За туристите е по-примамливо да се снимат в беседката на влюбените или до новаторските арт инсталации, украсяващи централната градска част в новия Скопие. Е, имат си и Триумфална арка, както в Париж, на която обаче пише „Македония“.
Да не забравим и градския транспорт, извършван от прочутите английски двуетажни червени автобуси, минаващи на всеки 5 минути по улиците на града. Иначе цените на хотелите не са по-различни от тези в България. Една нощувка в четиризвезден хотел струва между 150 и 200 лева, а за тризвезден няма да успеете да похарчите повече от 100 лева. На тръгване от македонската столица ни изпраща прочутият Милениумски кръст, „боднат“ на върха на планината Водно, южно от Скопие. Кръстът е висок 66 метра и е построен в чест на 2000-та годишнина от „зараждането и разпространението на християнската религия“.
