Refan-728×90-July-2019

Шампионът на България за 2015 г. по стандартни танци Димитър Георгиев от Дупница: През годините съм работил с много талантливи деца и съм се състезавал с много талантливи танцьори, но само тези, които са достатъчно упорити, успяват да постигнат нещо

Димитър Георгиев е роден през 1982 година в Дупница. Завършил е НСА – София, с профил „Спортни танци“, а втората му специалност е „Учител по физическо възпитание и спорт“. Стигал е до 18-то място в ранглистата на Италия. Шампион е на България в категория „Стандартни танци“ за 2015 година. Разговаряме с Димитър Георгиев за живота и танцовата му кариера.

– Димитър, Вие сте треньор и председател на Танцов клуб „Фантастик Данс“- Дупница. Откога се занимавате със спортни танци?

– Започнах да танцувам от 9-годишна възраст. Ние бяхме сателитен клуб на благоевградския клуб „Арион“. Те дойдоха в Дупница, направиха конкурс в театъра, тогава се влюбих в танците. Записах се да танцувам и така започна всичко.

– Кои са първите Ви учители в спортните танци?

– Първите ми учители по спортни танци беше руската танцова двойка Алексей и Наташа. Попаднах в група, започнах да тренирам. Първата ми партньорка Дияна Страшникова беше много добра. С нея бяхме много сериозни и бързо напредвахме в танците. Завърших НСА – София, профил „Спортни танци“, а втората ми специалност е „Учител по физическо възпитание и спорт”. Един от преподавателите ми беше Златин Костов. Той е председател на Българската професионална танцова асоциация.

– В семейството Ви има ли хора, които се занимават с танци?

– Майка ми Рени Георгиева е дългогодишна медицинска сестра, а баща ми Тодор Георгиев е фелдшер, бил е спасител в „Мини Бобов дол“ и ХФК – Дупница. Баща ми беше председател на Клуб по спортни танци „Фантастико“, а след това, като се създаде Танцов клуб „Фантастик Данс“, аз поех поста. Сестра ми Камелия Петрова е юрист по професия.

– Шампион сте на България в категория „Стандартни танци“ за 2015 година, а вече спряхте състезателната си кариера?

– Това се случи през лятото на 2015 година. Шампионатът се проведе в Каварна. С моята танцова партньорка Зорница  Върбанова станахме шампиони. Успяхме да победим около десетина танцови двойки. Със Зорница имахме доста добри успехи. Винаги се движехме в призовите места. Тя е от Перник и също танцува от много малка. Бяхме състезатели на два софийски клуба – „Дъга“ и „Проданс“. Тя има танцов клуб и аз имам танцов клуб, това е причината да спрем състезателната си кариера.

– Стигали сте до 18-то място в ранглистата на Италия, разкажете за Вашите участия в чужбина.

– В Италия отидох през 2006 година. Моите родители живееха там. Заедно с тях направихме връзка с един от най-големите тимове – „Дябло“. Отидох, направихме проби с една партньорка и малко след това заминах за Италия. В този тим вървяха трудно нещата и затова се наложи да се преместя в другия голям тим – „Фокус“. Намерих си партньорка, с която танцувахме добре. Започнахме да се състезаваме активно, представихме се добре на състезания в Италия и на много международни. Съревновавали сме се с над 300 състезателни двойки в клас „Стандартни танци“. Обиколихме Македония, Сърбия, Гърция, Румъния…

– Какво най-много Ви впечатли в Италия?

– Нивото на танците и броят на хората, занимаващи се със спортни танци. При тях това е много разпространен спорт. Цялото общество има дългогодишни традиции в танците. През последните години те диктуват модата в спортните танци. Тренирал съм при трикратните световни шампиони Мирко Годзоли и Алесия Бети.

– Имали ли сте срещи със сънародници в Италия?

– Да, срещах се с българи в Италия. Общувахме и излизахме заедно, но когато имах време. Защото аз работех през деня, а вечер ходех на тренировки. Работех в една фабрика по осем часа. Там бяхме предимно чужденци. Родителите ми бяха там, за да изкарват пари, а аз отидох, за да се развивам. Но нямаше как, без да работя, защото уроците, дрехите, всичко беше много скъпо.

– Как се зароди идеята за създаването на Танцов клуб „Фантастик Данс“ – Дупница?

– Винаги съм имал идея да се занимавам с треньорска дейност, след състезателната ми кариера. Още като бях в Италия, имах избор – или да остана в Италия, или да се върна в България и да подновя клуба. Реших да се върна в моя роден град Дупница и да подновя стария клуб. И така преди пет години се създаде ТК „Фантастик Данс“ – Дупница.

– Как минава един работен ден?

– Обикновено сутрин ходя по детските градини, за да се занимавам с дечицата. В момента преподавам в ЦДГ „Зора“

№6 – Дупница. Имам опит с работата с деца в детските градини от близо 12 години. Работил съм в детски градини и в София, но ЦДГ „ Зора“ №6 – Дупница е най- хубавата детска градина, в която съм работил досега. Следобед ходя по училищата, а вечер работя в клуба. Като цяло ежедневието ми е доста запълнено.

– Колко време Ви отнема подготовката при най-малките възпитаници?

– Около една година отнема подготовката на децата, за да могат да се явят на състезание с програма. Може би още година-две на най-сериозните, за да започнат да имат по-добри класирания. На децата им трябва доста време да свикнат със сцената. Да играят, да не се притесняват, защото те обикновено заради притеснението не показват това, което могат. При концертни изяви е много по-лесно, защото има подготвен номер. Знаят какво ще танцуват, музиката, подреждането. Остава само да го изпълнят. А при състезанията трябва абсолютно всичко сами да направят. Притесняват се, че някой ги оценява. Обстановката при състезанията всеки път е различна. Различна е музиката, невинаги е позната. Случва се често танцьорите да се сблъскат с други двойки, което още повече ги притеснява. Всичко това, което изброих дотук, изисква доста време за подготовка. Ние сме най-новият танцов клуб в България и имаме доста призови места. На всяко състезание имаме по-няколко двойки, които взимат първи места. На последното състезание имаме пет първи места и множество втори и трети.

– На какви танци учите Вашите възпитаници и кой е Вашият любим танц?

– Танците, които се изучават в нашия клуб, са латиноамерикански – ча-ча-ча, самба, румба, пасо добле и джайв, и стандартни танци – валс, танго, виенски валс, фокстрот и куикстеп. Това са състезателните танци. Моите любими са стандартните танци.

– Гледате ли към чужбина?

– Когато напреднат децата, ще започнем да ходим и на международни състезания. В международните състезания най-голям проблем са средствата. Община Дупница и родителите са тези, които помагат за развитието и организацията на състезанията, на някои танцови прояви.

– Спазвате ли диета и кое е любимото Ви ястие?

– Цял живот съм спазвал и спазвам режим на хранене и тренировки. Винаги съм бил много сериозен в това отношение. Обичам много сладки неща и винаги ми е било много трудно да се ограничавам. Обичам повече ястия с месо,  ориз и картофи.

-Според Вас какви качества трябва да притежава един танцьор по спортни танци?

– На първо място е талантът. След това трябва да има много воля и упоритост, за да се развива този талант. През годините съм работил с много талантливи деца и съм се състезавал с много талантливи танцьори. Само тези, които са достатъчно упорити, успяват да постигнат нещо!

– Кои са най-щастливите Ви моменти в живота?

– Щастливите ми моменти бяха, когато бях състезател. А сега, когато гледам моите възпитаници на сцената и виждам техните успехи.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *