18-годишният Тодор издъхна след побой посред бял ден на улицата във Враца, а млади хора от цялата страна настръхнаха срещу упражненото насилие, довело до убийство. Фактите се проверяват, как и защо се стигна до убийството, въпросите са много…
Всеки ден научаваме за агресия, Благоевград – градът, в който живеем, не прави изключение поради няколко причини – защото е областен и университетски център със струпване на много млади и енергични хора. Само за 48 часа станаха три сбивания, при две от тях има пострадали с прободни рани от нож, инцидентите станаха в центъра на Благоевград и в кв. „Орлова чука“. Друг младеж бе пребит също в центъра на града от свои приятели.
Нашият век се оказа век на агресия. Стресовите ситуации, с които се сблъскваме всеки ден, ни превърнаха в по-малко толерантни един към друг. Ядосани сме всички, включително и децата ни. Всеки един от нас се гневи, често се случва да се ядосваме по съвсем незначителни поводи. Цялото натрупано напрежение обикновено изливаме върху най-близките си хора. Ние самите не знаем, но и не искаме да живеем в кавги и викове, и това е още по-изтощително!
Най-голямото нещастие през изминалите години на прехода е, че стресът и агресията не намаляват, и натрупаното напрежение предаваме на децата си. И ако преди време се смяташе, че възрастният човек не трябва да има спонтанни изблици на гняв, защото той знае как да се държи и как да общува с други хора, то днес нещата не са така. Научаваме за агресия навсякъде и по всяко време, дори и в училище, майки нападат учители, тийнейджър посяга на възрастен в автобус…
Истината е, че гневът, както всички други емоции, действа циклично, започва от тревожността, напрежението, умората… достатъчно е някакво отключващо събитие.
Така че нека не виним младежите, а да погледнем първо към нас – възрастните хора, с нашия личен пример. Най-важното е да научим децата си на толерантност, да живеят без обидни забележки и да не изпадат в гняв, който ни кара да се чувстваме груби и примитивни.
