102-г. Р. Николова от Дамяница пие лекарство само за кръвното, с правнуците в Испания поддържа връзка по скайп

Най-възрастният човек в санданското село Дамяница е 102-годишната баба Роза Николова. Репортер на вестник „Струма“ я откри в къщата й на село, в компанията на сина й Андон и снахата Евелина. Баба Роза цял живот е работила полски труд, твърди, че дълголетието й се дължи на домашната ракийка, от която всеки ден по обед и вечер пийва по 30 грама. Ето какво разказа тя:

„На тези години съм, защото децата ме гледат и се грижат за мен – и четирите. Имам 3 дъщери и един син – Андон. Синът живее в къщата при мен, двете щерки са омъжени в селото, а третата – в Сандански. Имам 9 внуци, 11 правнуци и един 2годишен праправнук. Никой от децата не ме е оставил, всяка от щерките носи баници, сладкиши и какво ли не. Синчето обаче си е при мен и със снахата се грижат за всичко – готвене, чистене, печката да ми напалят… Синът работеше дълги години по заводите, щерките Лозена, Надка и Снежана, която живее в Сандански – също, но сега са пенсионерки. Уважават ме много децата и това ме крепи още повече”, разказва с усмивка възрастната жена. „Стара или млада – майката е една, трябва да се уважава“, добавя тя.

Баба Роза взема 200 лв. пенсия, но синът и снаха й отглеждат зеленчуци в оранжерия, от които се препитават целогодишно. „Тук, на село, се завърнахме да живеем с мъжа ми преди около 10 години, когато двете ми дъщери заминаха да живеят със семействата си в Испания”, добавя снахата Евелина, която е работила дълги години в ТПК „Георги Казепов“ в Сандански. „Голямата дъщеря преди 11 години замина в Испания. Тя имаше приятелка, която все я канеше да отидат, и не след дълго така се стекоха нещата, че заминаха, сега са в едно селце близо до гр. Мурсия. Два пъти вече им гостувах. Малката дъщеря – и тя от 10 години е там.

Свекърва ми е много кротка и тактична жена. Не помня да сме имали някакви сериозни разправии. Дори с комшия лоша дума не си е казвала. Спокойна, смирена и уравновесена е. Всяка сутрин първото нещо е да й напалим печката. Приготвям и закуска, но по-мекичка, защото няма зъби от възрастта. На обяд, като сготвя манджа, сядаме на масата, а тя чака първо да й сипя ракийката, ако й кажа, че е свършила, отвръща: „Нищо, здраве да е“, това е душа човек, никога пряка дума няма да каже. Въпреки че е столетница, лекарства не взема освен профилактично за кръвното налягане. Преди 5 години я оперираха от жлъчка, че имаше проблеми, и това е. Не е болникава или кекава, както казват старите хора, истинска македонка е. Да и даде Господ здраве да си живее, колко й е писано отгоре.

Децата, като ни звъннат по скайп на компютъра от Испания, тя идва също да говори с тях. Радва се.

Обслужва се сама колкото може, ходи с бастунче, но може по малко и без него, но само тук, около къщата.

Тя е добър човек, затова може би Господ й е дал повече години да се радва на деца, внуци, правнуци и праправнуци”. 

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *