74- ГОДИШНАТА ВЕНЕТА ИФАНДИЕВА ОТ БЛАГОЕВГРАД: Държавата се отнася към пчеларството като мащеха, изпратихме 2020 година с почти нулев добив на мед, но не Ковид-19 бе причината

Венета Ифандиева е на 74 г., родом е от Бараково, но живее в Благоевград. От дълги години се грижи за един райски кът край пътя за Покровник, близо до река Струма. Там е наредила около петдесет пчелни кошера,  малка домашна ферма от кокошки, зайци… зеленчукова и овощна градина . От  много години Венета е член на УС на националното сдружение  „Обединени пчелари”, тя е и координатор за Югозападна България. Професионалната й квалификация е специалист по студена обработка на метали от Механотехникума в Благоевград. Има 40 години трудов стаж като ОТК в ЗИУУ – Благоевград и инспектор по чистота в предприятие „Биострой”. Съпругът й Димитър Ифандиев е работил като инструктор по обучение на шофьори. Има две дъщери – Захария, икономистка, и Мария, специалист по теология и философия. Дъщерите са семейни, живеят и работят в Испания и вече са дарили Венета с три внучета. Родовите корени  на Венета Ифандиева по бащина линия са от Звегор (Северна Македония), където един от родствениците й убил турчин и за да се укрие и спаси, се заселва в Бараково.

Венета, 2020 година бе трудна за всички, заради пандемията много сектори претърпяха загуби, каква бе тя за вас, пчеларите в Пиринско?

Оказа се като една от най-непродуктивните години за добив на мед. Дори може да се каже, че е и нулева.

Ако някой пчелар по нещо е изкарал, то повече е за домашни нужди и рядко за пазар.

– Ковид-19 ли се оказа причината, пчеларите сигурно не са могли да пътуват нормално и да се грижат за пчелините си?

– Не. Може и да е повлияло малко, но вирусът оказваше влияние повече в населената градска среда. Който си е имал някакви мераци и грижи по пчелите, е имал и възможност да го прави. Основна причина се оказа студената и дъждовна пролет, а и сетнешни аномалии в природата. Много повече от пандемията, според мен, повлия липсата на достатъчно ангажираност на държавата към пчеларството. Но това не е нещо ново.

– Вече си на 74 години, време, както се казва, за заслужен отдих, а ти си с толкова много ангажименти, как смогваш?

– Ами карам я някак си, и бих казала, ако не с помощ от държавата, то с Божията помощ, с подкрепата на патрона на пчеларите св.Харалампий и с моя си помощ, справям се. Държавата трябва да разбере колко е важно пчеларството и че не може без нас и без пчелите. Пчеларството е общуване с природата и докато пчели има, ще има и живот.

– Как се справяш с твоя пчелин?

– Поддържам кошери в порядъка на 50 семейства. Устроила съм се до пътя за Покровник, близо до река Струма.

– Как се захвана с този занаят?

– Този занаят ме споходи преди повече от 30 години. А що за занаят е, все още и аз търся отговора на този въпрос. За мен пчеларството си е наука, за работливите хора, а за някои дори става професия.

– Има един израз„Работлив като пчела”. Ти такава ли си?

– Може би, не се виждам ден без някаква работа, дори и сега на тези години, на които, както ти каза, мога да се отдам на заслужения пенсионерски отдих. Явно съм нещо като пчеличка. Пчелите според мен умора и мързел не знаят. И не само са работливи, но и може би сред най-разумните в животинския свят. Работят дружно и по моему, ако може да се говори за комунизъм, то те са си го построили.

-Защо мислиш така?

-Ами защото при тях няма злоба, няма завист, има съвършен ред и дисциплина, добре устроена социална политика. Всяко семейство в кошера е своеобразна комуна, в която всяка пчеличка си знае правата и задълженията и се е специализирала да върши нейното си.

– Упрекваш държавата, че е като мащеха спрямо пчеларството, защо смяташ така?

– Ами то се вижда. И не е от вчера и днес, а си е политика от много години. Подкрепата към пчеларството е повече на книга, отколкото на дело. И всичко е така обвързано с тежка бюрокрация, че притежателите на малки пчелини не се и опитват да кандидатстват за субсидии. Ами представете си и мен с моите петдесет пчелни семейства. Ще ми отпуснат примерно по десет лева на семейство, а ще ме принудят да плащам по двадесет и осем лева месечно като здравно осигуряване, което почти идва, както казват хората, „танту за кукуриго”. При такива като мен пенсионери е така, ами какво да кажем, ако с пчеларство иска да се хване един млад човек, който извън разходите по пчелин и база трябва да плаща и здравни, и трудови осигуровки, а и данък общ доход… Там пък е „Киро на кирия”…

А в други държави не е ли така?

– Ами не е, разбира се. Да вземем съседните Северна Македония и Гърция – там подкрепата от държавата за семейство е по 25-30 евро и не е свързано с тежка бюрокрация. У нас, ако нещо все пак се прави в подкрепа на пчеларството, то е за големи пчелини от по 1000 семейства, ама там не минава и без, как го казваха, „заем-наем” с тези, от които зависи.

– С колко пчелни семейства едно човешко семейство би могло да си осигурява доходи за живеене?

– Не по малко от 100, и то не при такива нулеви години като 2020-а.

Каква според теб е реалната цена на 1 кг мед?

– Мисля, че 15 лева би задоволила всеки пчелар и ще го стимулира да го произвежда.

– Говори се, че на много пазари се предлага и  фалшив мед?

– Има го и този вариант. Ама и тук вина донякъде има и държавата, че не подлага продажбите на достатъчен контрол.

-Какво ще кажеш за мед, който се продава скъпо, защото е със стикер за биопродукция?

– Дай Боже да е, ама често не е и хората се лъжат и си дават парите така си.

– Имаш доста административни ангажименти към пчеларството, не е ли голям допълнителен товар за теб?

– Товар си е, но няма накъде. Утвърдиха ме веднъж като член на УС и като координатор на националното сдружение на „Обединени пчелари” и отърване няма. Знаеш, за такива неплатени длъжности много мераклии не се намират. Втепаха ми и председателството на пчеларското пиринско сдружение, търся освобождение, ама отбой няма…

– Колко сте в сдружението ?

– В него членуват над 200 пчелари, главно от Благоевград и общината, но имаме и от Петричко, Санданско, че и от долината на река Места. Моят ангажимент е да организираме изложби на мед и други пчеларски продукти, запознаване на членовете с новостите в областта на пчеларството, организиране на срещи за споделяне на опит и въобще изпълнение на мероприятия, с които да се популяризира пчеларството като отрасъл. А и трябва, защото се знае и потвърждава от много учени, че живот на Земята ще има дотогава, докато живеят и пчели.

– Това занимание помага ли ти да се чувстваш добре и на 74 г.?

– Не го приемай за хвалба, но се чувствам на не повече от 40 години. От работа аз нямам време да остарея /смее се/.

– Да надникнем малко из пчелина ти. Какви са основните дейности , които извършваш, за да е в кондиция стопанството?

– Основното е да не го оставяш без грижи. Да започнем от царицата на семейството. Нейната задача е да снася яйца и задачата на пчеларя е да поддържа семейството й в добро състояние, та тя да е обградена винаги от добри придворни, които да я обгрижват и нея, и личинките й. Но добро пчелно семейство е тогава, когато в него са добре обгрижени и специалистите около царицата, и тези, които събират нектар и прашец, а и чистачите, защото всеки пчелар знае, че ако не е почистено добре, то царицата майка отказва да снася яйца.

– Ползваш ли услугите на ветеринарната медицина ?

– В опита си съм стигнала умения поне като младши ветеринар, а за по-тежки случаи търся и специалисти.

Трудно ли се усвоява пчеларството?

– Трудно е само за мързеливите, за тези, които не искат да научат нещо ново.

– Могат ли пчелите да бъдат бъдат стимулирани да намират паша по-наблизо, за да са по-рентабилни?

– Да, хубаво е пчеларят да има в пчелина си, а и край него и цветя, треви, билки и разни овошки, които са медоносни и полезни за пчелите, като така съкращава пътищата им на търсене на паша. Моите пчели облитат район от 5км. Може да бъдат облекчени и с това, като им се осигурява близо до кошерите вода, за да не търсят други места за пиене.

– Има ли рецепта за добри добиви?

-Една е – прави всичко що е нужно, и то навреме. Пчеларската година се покрива с календарната. До март месец е най-важно третирането с лекарства против заболявания. Най-напрегнат за пчеларя е периодът април-май, когато се прави разширяване на семействата, което ще рече в добре развитите кошери поставяне на магазини над корпусите.

– Какъв мед произвеждаш?

– Ако е правен в топло и дъжделиво време, е манов, но това е при пролетно-лятно вадене. Ако е есен, тогава медът е по-светъл.

Какво правиш с твоето производство?

– Ям, подарявам, продавам.

– Колко мед се приема за добър добив от кошер?

– Ами от 15-20 килограма нагоре е успех.

– Помага ли ти някой?

– Дядо Господ и Неволята /смее се/. Пчелинът ми е устроен и със земеделски имот. Имам малка домашна ферма от зайци и кокошки, зеленчукова градина, овошки – ябълки, череши, сливи, дюли, цветя, зелени треви. Отглеждам лавандула, арония и други медоносни видове. Консумирам зеленчуци, плодове и всичко друго що се яде в прясно състояние, правя буркани с компоти, лютеници, което не става за ядене, става за ракия…

Смяташ ли се за професионалист в пчеларството?

– Не бях, но вече съм. Изучих се. Сега съм с документи на техник-животновъд по специалността „Пчеларство и бубарство”, имам тапия и за „Пчелар-производител”.

– А някакви отличия?

– Специални грамоти на кампанията „Подкрепям българското” и от „Медът – храна и лекарство”.

– Представи твой мед и в Брюксел?

– Да. Представих роден мед на изложба по покана на еврокомисаря Мария Габриел. Знаменателно беше – срещи… много нашенци, а и чужденци опитаха меда ни.

– Пчеларството само заради поминъка ли го развиваш?

– Не, за мен то е извор на здраве, прави ме млада.

На всички искам да кажа: „Хей, хора, ако искате да поживеете по-дълго, знам, че и вие сте като мен дошли от селата, я се върнете и постегнете бащините си къщурки, па си засадете градинки с бобец, доматки, чушчици, пък и някой пчелен кошер край тях, та да си поживеете, ако не 101 години, то поне 100”.

– С какво друго поддържаш здрав дух в здраво тяло?

– Обичам  да пътувам. Често навестявам щерките ми в Испания. И Захария, и Мария живеят в град Аликанте, който е на океана. Зетьовете ми Иван Митов и Борислав Шилаков се занимават там пък с музиканство. Била съм на много места – в Швейцария,  Дубай , Франция, Италия, Германия, Унгария, Северна Македония. Пътувам при всяка възможност, къде на частно, къде с хор „Ален мак”, в който съм пяла 20 години.

– А сега пееш ли?

– Ами опитвам се. Включена съм в народния туристически хор „Ветерани” към ТД „Айгидик”, воден от знаменитата Тодорка Кокарашева. Искам да кажа на моите връстници: „Хора, не се отпускайте, правете нещо по възможностите си и по възможност да е стойностно”.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Hoqta za struma

    Ebasi dalgoto laino e izsrala struma
    Kolko vi platiha da go izqdete tova laino i posle da go izserete na usrania vi sait??

    Struma jalt eftin buklukchav kenef

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *