За повечето мъже чуждата жена винаги е по-сладка. Българите дори имат приказка, че на комшията всичко му е по-хубаво – и стоката, и нивата, и жената… Но какво е обяснението да завиждаме така силно на ближния си? Стара руска притча дава отговор на този въпрос.
В стари и незапомнени времена Господ направил в рая от кал десет Адама. Един от тях да оре земята, друг да пасе животните, трети да лови риба…
Вдъхнал им живот и те заработили, но нямали радост и решили да отидат при Отеца си с молба:
– Уж си имаме всичко, но нещо не ни достига. Скучно ни е.
Господ ги изслушал и отсъдил:
– Нека всеки от вас се си извае от глина жена по свое подобие, на когото каквато му се иска – пълна, слаба, висока, малка… А аз ще вдъхна живот на вашите творения.
След това Господ изнесъл един поднос със захар и казал:
– Тук има десет парчета. Нека всеки вземе по едно и даде на жена си, за да бъде животът с нея сладък.
Всички така и направили.
След малко Господ се обърнал разгневен: – Сред вас има негодник, на подноса имаше единадесет парчета захар. Кой от вас е взел две?
Всички мълчали.
Господ събрал творенията на мъжете, разбъркал ги, а след това дал на всеки каквато се падне.
След това обаче девет от десетте мъже си помислили, че чуждата жена е по-сладка, защото в нея има една бучка захар повече. Само един Адам обаче знаел, че всички жени са еднакви, защото единадесетото парче е взето, за да бъде изядено от него!
