Refan-728×90-July-2019

За безпросветното министерство, антибългарските поръчки и предателския слугинаж на кириак-стефчовците във властта

Министър Танев си отиде, но проблемите, от години мъчещи българското образование, остават. Благодарение на образователното министерство, неуморим “герой” на дирижирани отвън реформи с цел обезличаване националното съзнание на младите поколения. Срамна приемственост в синтез невежество-нихилизъм. Години наред едно и също: поредният министър с политическия му екип “играят кючек” по свирката на враждебни на България външни сили.

За какво си отиде министърът? Не заради поразително невежество (Наполеон не бил пълководец, а нобелистът Фредерик Жолио-Кюри бил “пълна нула като учен”), а задето продължи линията на разрушаване на националното образование.
Всичко гръмна по повод намерението на просветното министерство Паисиевата “История славянобългарска” и знакови творби от Възраждането да се преместят или отпаднат от учебната програма. Но най-вече заради опит да наложи термина “съжителство” между българи и турци по време на османското иго.

СЪРЦЕВИНАТА НА КОНФЛИКТА
Конфликтът има два пласта. Първият видим: оставка заради термина “съжителство” и немотивирани размествания на учебната програма. Вместо Паисий учениците щели да изучават “Робинзон Крузо” на Даниел Дефо. Няма лошо. Романът е бисер в световната литература. Но аргументът на зам. министър Ваня Кастрева бе неубедителен.

Мнение на историка проф. Пламен Павлов: “Ако беше проблем само с “История славянобългарска” и това, че би била преместена от 6-ти в 8-ми или някакъв друг клас, бихме могли да търсим някакво оправдание за подобни безсмислени и доста странни промени. Въпросът е, че целият дух на учебните програми все повече затъва в някакъв нихилизъм. Виждаме как отпада не само “История славянобългарска” на будителя на нацията Паисий Хилендарски, отпадат също произведения като “Къде си, вярна, ти любов народна” и “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”. Те са част от формирането на една личност, на нейното национално и, ако щете, европейско мислене. Много е на мода да се говори за европейски стандарти, за европейски практики. Все пак нека припомним, че в химна на Франция се пее за родината. В тези учебни програми думата “родина” изобщо отсъства, това го казаха и географите на техните протести.

Да споменем, че същата зам. министърка взриви публичното пространство с изказването си, че “Балканджи Йово” бил свален заради “политкоректност”. Терминът е евроатлантическа “ценност”, дошла от Запада, дето властва либералният национал-нихилизъм. Означава скриване на историческата истина за страданията на народите, да не се настройвали eдни срещу други етноси и религии. Странно, няма и следа от тази “политкоректност” в учебниците по история в САЩ, Турция, Гърция, Англия, Франция!

Целта с “отпадането” на ключови произведения на българския национален дух е зомбиране на поколенията, заличаване на историческата памет. Не става дума само за “промиване на мозъци”, а за фалшифициране на родната история в услуга на обезличаващия глобализъм, доктрина на Вашингтон, но обслужваща и Анкара.

Метастазите на глобализма най-лесно проникват в националното общество чрез образователната система. Чрез системното осакатяване на националното образование по история, география, литература. Чрез тайно гузното изчегъртване от учебните програми на светлите, свестяващи и вдъхновяващи примери от миналото. Пренаписвайки литературната и политическа история в угода на рушащия нациите глобализъм, се цели превръщането на най-грамотния през ХХ век народ на Европейския Югоизток в зомбирано “живо тесто” в нечистите ръце на управляващи лъжедемократи и лъжеевропейци.

Лозунгът на глобализма е формулиран още в 1948 г. от британския писател Джордж Оруел в гениалния антиутопичен роман “1984”. Гласи: “Невежеството е сила!”. За да стане сила, първо трябва да се разруши зданието на националното познание. Започва с взривяване отвътре на образователната система. “Взривове” безшумни, невидими. Тайно “избухват” в кабинети: чрез поръчани незнайно откъде проекти за пренаписване, фалшифициране на историята. Преди 70 години Оруел формулира главния принцип на глобализма: “Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото”.

Гениалният писател разкрива механизма на заличаване историческата памет: “И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет. Наричаха го “Контрол над действителността”.

И тъй, за да успее операция “Зомбаж на поколенията”, първо трябва

ДА СЕ ПОЕМЕ КОНТРОЛ НАД ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА,

т.е. контрол върху Министерството на образованието и науката. Кириак-стефчовците са знайни: министри, заместници, продажни и купени (чрез тайно и високоплатени проекти) началници на отдели. Списъкът не свършва: в парламент, министерства, агенции, общини, регионални инспекторати по образованието…

Министър Танев и зам. министър Кастрева (съзнателно или не) се опитваха да окастрят последните живи клонки на българската духовност. Както и да се оправдават сега! Отнася се и за т.нар. Министерство на културата. Не ни пука за стряскащото невежество на министър Танев относно казуса “Жолио-Кюри” или Наполеон, ако не го демонстрираше открито пред деца и учители. Невежеството като “ахилесова пета” на министъра, прикриващо мании и комплекс за малоценност, обаче стана проблем, когато се демонстрира. Публичното поведение също е политика.

Тогава невежеството става страшна, мътна сила. Когато Уинстън, героят на Оруел, се зачита в зомбиращия труд на Голдщайн “Теория и практика на олигархичния колективизъм”, глава I, неслучайно носи подзаглавие “Невежеството е сила”. Героят разбира защо невежеството е страшна сила. Изтрива спомените за миналото, погубва историческата памет. Компрометирана, образователната система се срива. Целта е постигната. Оруел: “Рано или късно некомпетентните нации биваха побеждавани, а борбата за компетентност е несъвместима с илюзиите”.

Задачата за зомбиране на младите души и на обществото се реализира чрез механизма на т.нар. “политкоректност”. Да се крие от поколенията какво точно се е случило след 1396 г. Защо османското бедствие е сполетяло народа ни през петвековното робство? Защо в 1912 г. армиите ни громят османските пълчища, а загубихме войната? Десетилетия преди изобретяване на термина “политкоректност” Оруел го дефинира: “Това означава способността да вярваш, че черното е бяло, и нещо повече – да знаеш, че черното е бяло, и да забравиш, че някога е било точно обратното. За тази цел се налага постоянно променяне на миналото, станало възможно благодарение на всеобхватна настройка на мисленето, известна в новоговора като двумисъл”.

В съвременен превод терминът “двумисъл” е зомбиращият език на “политкоректността”. Говорим за фалшивите “евроатлантически ценности”, неуморно повтаряни от нашенски политпапагали. Но подмяната на историческата истина с политкоректни лъжи изисква време, усилия, средства. Глобализмът, ислямизмът, неоосманизмът са решили въпроса. След промените в Източна Европа се навъдиха безчет неправителствени организации, които всъщност никога не са били такива. Като “Отворено общество” на мегаспекуланта Сорос, фондация “Америка за България” и щъкащи в тъмното из смесените райони ислямски фондации. Именно на разноски на фондация “Америка за България” зам. министър Кастрева бе няколко дни в Лондон на конференция. Призна го и министър Танев на въпрос, зададен му от депутатите на Патриотичния фронт. Същата Кастрева, която обяви публично, че “Балканджи Йово” ще бъде свален от учебните програми.

Най-сложна е операцията по подмяна на терминологията. Първият етап започва с изопачаване. Чрез високоплатена “експертна” съвест на автори на исторически фалшификати. Основният термин, от години атакуван, е “турско робство”. Целта? Да бъде заменен в името на фалшивата политкоректност с по-мек. Изопачаването и присвояването на българската история е десетилетна политика на Анкара, Атина, Белград, Скопие. След това иде вторият етап. На българското общество е заложен капан

С ДВА ТЕРМИНА-СИРЕНЦА: “СЪЖИТЕЛСТВО” И “ВЛАДИЧЕСТВО”.
Защо са важни термините? Защото, отпаднал от програмата веднъж завинаги, терминът “турско робство” се подменя с исторически неверните “владичество” или “съжителство”. Така ключът за изтриване на историческата памет е намерен. По него ще се съставят новите учебници.

В своя “Речник на българския език” Найден Геров тълкува термина “иго” като “робство, чюжда властъ”. Как го тълкува проф. Божидар Димитров? “Какво означава “игото”? Иго е българизирана дума, която изхожда от гръцката дума хегемония. Навремето в гръцките училища, където са учили много български възрожденци, тази дума се е четяла “игимония” – античното “е” се превръща в “и”, като “х”-то отпред изчезва. Така хегемония става “игимония”, а съкратено на български – “иго”. И думата “иго” като че ли най-точно показва състоянието, в което е бил българският народ от 1396 до 1878 г.”.
Лингвистическото обяснение е точно, но професорът механично съпоставя термина “иго” от гръцкото “хегемония” с българската дума “владичество”. Народът, както и историците преди и след 1944 г., под “иго” разбират “робство”.

Обясненията на проф. Димитров целят да докажат: османският строй не се различавал от класическия феодализъм, че юридическото положение на българина няма нищо общо с робството и затова е подходящ терминът “владичество”.
Интересно! Кое е общото на британското владичество над Индия с османското над Балканите? Британците не посягат на храмове, собственост и чест; не ликвидират физически индийската аристокрация, не поробват хиляди индийчета за еничари, не сменят насила или с икономически механизми вярата на индусите. Точно обратното е в Османската империя.

Проф. Димитров твърди: “Малко хора знаят, че в “Три синджира роби” става дума за военнопленници от Средна Европа, Украйна и Русия”. Че “при войните с тях през 16-17 век турците са грабили много пленници и съгласно законите са могли да ги продават на робските пазари. Докато от нас роби са вземани само при завоевания”.

Странна амнезия. Дано не е от възрастта! Забравя народния епос. В споменатата от него песен първият синджир са “все тез млади девойки”, вторият синджир са “все тез млади невести”. И те ли са военнопленници?! Същото е и с третия синджир – “все тез млади юнаци”. Професорът забравя за девширмето (кръвния данък): периодично здрави момчета от 14-и до 18-и век са вземани от християнски семейства за еничари (доживотни военни роби).

Инак относно нелепия термин “съжителство” професорът е прав: “За какво съжителство може да става дума, ако едно голямо село като Батак съжителства с две мюсюлмански села – Камръш и Барутин; и в един чудесен момент съжителите им от въпросните две села вдигнат ятаганите, дойдат и изколят в Баташката черква пет хиляди души?! Историците още спорят 14 хиляди ли са изкланите в Стара Загора, или само 8 хиляди? В Карлово са избити всички мъже през 1877 г. Просто са събрани в двора на джамията, бивша църква, и са изклани всички 777 мъже в града на възраст от 16 до 77 години”.
Споменавайки, че Османската държава е халифат (верска държава), професорът не се осмелява да “изплюе камъчето” и да каже: Османската империя не е феодална държава от класически тип, а феномен, чийто фундамент е робството.

На “робския фундамент” на Османската империя обръща внимание великият британски историк Арнълд Тойнби. Изправени пред кървавия милитаризъм на Корана, генетично кодиран в “джихада” (свещената война) срещу неверниците, победените християнски феодали имали два изхода: или да приемат вярата на Мохамед и да получат малки владения в Анадола, или главата на дръвника. Тойнби доказва робовладелската база на Османската империя: “В сърцевината на православното християнство е робовладелската институция на Османския падишах, която станала пословична заради потисничеството си над раята”.

Че няма паралел между крепостничеството в Европа и безправната рая в Османската империя говори друг текст на Тойнби: “Османските падишахи поддържат империята си, като обучават робите за човешки придатъци, помагащи им да поддържат реда сред “човешките говеда”. Забележете, дори “пълнежът” на османската управляваща пирамида бил предимно от роби неверници. “Тази забележителна система – казва Тойнби – за превръщане на робите във войници и администратори, е идея, привлекателна за номадския дух, но на нас съвсем чужда”. Това го казва британец, абсолютно наясно с термина “британско владичество”!

Щом еничарите били роби до смърт, набирани чрез кръвния данък от християнските народи, щом самата управленска пирамида (с редки изключения) била основана на робовладелския принцип (варварство, несрещано никъде в Стария свят), какво да говорим за безправната рая, наричана “човешки говеда”?!

А на Балканите най-тежко било положението на българите. По три причини. Първата е военностратегическа. Българските земи непосредствено влизали в стратегическия хинтерланд на империята: от Истанбул до Стара планина (първа зона), от Стара планина до Дунава (втора зона). Отец Паисий обяснява защо българите носят най-тежкия кръст на робството от всички балкански народи. “Но България се намира сред турците, близо до Цариград, затова българите са така угнетени и поробени от турците, както се вижда”.

Втората причина, доказваща, защо има “турско робство”, а не “владичество”, непосредствено изхожда от първата. За коварната турска политика на периодично прочистване на българския етнос от най-будните и заможни българи. Отделно от това, са масовите ислямизации. За българския корен на турците от Лудогорието например признава самият велик везир Мидхад паша в публикация във френски вестник. Отец Паисий: “В една кратка немска история се намира подред за турските царе. И за султан Мурад имало там: когато взел българската земя, избрал много народ, млади и красиви юноши, със сила ги грабел и събирал в Едрене и ги турчел насила. Избирали черквите, които били хубави, и ги обръщали в джамии; така отнемали черковните и манастирските места от християните: и големи къщи, и ниви, и лозя, и хубави места, каквото пожелаели, грабели. Убивали първите и предни християни и им ограбвали имота”.

Третата причина доказва не просто “робство”, а “двойно робство”. От държавно-материален и от духовен характер. С ликвидирането на Охридската архиепископия в 1767 г. българите попадат под духовното робство на гърците.
Днес неосманистите се опитват да докажат, че управлението на Османската империя било блестящо. Изопачават тезата на големия български историк (ориенталист, балканист) Мария Тодорова.

Сръбският учен Дарко Танаскович: “Между другото на привържениците на неоосманизма, но и на повечето му противници убягва основната нишка в анализа, на който Мария Тодорова подлага споменатия “механизъм на османското наследство”. Тя се съсредоточава върху различните видове негово възприемане, което подразбира взаимодействие между миналото, което постоянно се връща и се натрупва, от една страна, и трайните, все по-многобройни представи, каквито пазят поколения хора, които отново и отново дефинират и оценяват миналото, от друга страна.

Иначе казано, това възприемане не е предмет на реконструиране на миналото, а на конструиране на миналото чрез историографията, прозата, журналистиката и всекидневния дискурс. Следователно става дума за идейно конструиране, а не за реконструиране, към каквото неоосманистите антиисторически се стремят с политически и други средства. Мария Тодорова с убедителни аргументи подкрепя тезата си, че Османската империя не е била класическа колониална империя, така че борбата на народите да се освободят от нея, не е същата като процеса на деколонизация. Никъде българският учен не поставя под въпрос освободителния характер и изход на тази борба”.

Не може и дума да става дума за съпоставяне на “османското” с британското (или френско) колониално владичество. Целта на неоосманистите е, ако успеят да наложат термините “владичество” и “съжителство”, от учебниците “логично” отпадат националноосвободителните борби. Т.е. да зачеркнем националните герои Раковски, Левски, Каравелов, Ботев, Бенковски, Гоце Делчев, Яне Сандански и др. Все едно италианците да се откажат от Мацини и Гарибалди, унгарците – от Лайош Кошут и Шандор Петьофи! Но, следвайки тая логика, турците трябва да се откажат от Ататюрк, спасил Турция след краха на Османската империя! Същият Ататюрк, в чиито вени българската кръв била 50%.

Политиката, заради която си отиде министър Танев и екипът му, обаче има и втори (дълбинен) пласт, свързан с неосманизма на Анкара. Чрез инфилтрирани и купени в образователното министерство висши бюрократи да победи духът на отродителството. В днешното управление важна роля за прокарване на тези нечисти цели играе анкарският “клонинг” в Реформаторския блок – Народната партия “Свобода и достойнство” (НПСД) с лидери Касим Дал и Корман Исмаилов (възпитаник на университета в Кония, Турция).

Защо скандалът се разрасна? По настояване на ВМРО премиерът поиска оставката на целия политически кабинет на министерството: зам. министър Ваня Кастрева, началник кабинета Мюйессер Солак и Евгения Костадинова, шеф на дирекция “Образователни програми” в МОН. Ключова фигура в кабинета бе “човекът” на Корман Исмаилов (т.е. на Анкара) – М. Солак. ДАНС има данни за агентурна и провокаторска дейност на настанени от години в просветното министерство турци, работещи против България. В края на 2015 г. на М. Солак, дясна ръка на К. Исмаилов, по искане на ДАНС бе отнет достъпът до класифицирана (секретна) информация след постъпили данни за опит на кадровичката да назначи в Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград за учители двамина с ислямистки уклон, имащи връзки с турските тайни служби.

ТУРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ В МИНИСТЕРСТВОТО
е от години. Най-скандалният случай бе с Мукадес Налбант, бивш зам. министър на образованието в първия кабинет “Борисов”. Името й нашумя покрай скандала с опита й да “извади” Ботев от учебниците. В доклади до Антидискриминационната комисия лъжеекспертката предложи да се махнат имената на Левски и Ботев от учебниците. Наглост дотам, че да настоява в учебниците да се обяснява на децата защо Апостола Левски не е герой, а нарушител на османския държавен ред, че борбата за свобода във всичките й измерения е винаги срещу “законния ред”; че Ботев бил терорист, щото завзел австрийския кораб “Радецки”!

Благодарение решителната намеса на ВМРО след разговор с премиера Борисов се разплете истината за ненормалното влияние на партийката на К. Исмаилов в образователното министерство. От ВМРО настояват за цялостно и съвестно разследване сигналите за турско влияние в Министерството на образованието. И питат: “Тази жена е от квотата на партията на Касим Дал и Корман Исмаилов, част от Реформаторския блок. Изключително притеснително е, че се допуска протурска партия да прокарва обезбългаряване на образователната ни система чрез неглижиране на фундаментални исторически и литературни текстове”.

К. Исмаилов наложи самият министър на образованието, а съпартиеца му Касим Дал пробута зам. министър на отбраната. Двамата открито демонстрират, че техният бос е турският президент Ердоган. Същият, който е обвиняван, че методично и неотклонно ликвидира светския характер на държавата. В западния печат не са редки карикатури, показващи истинския лик на прикрития ислямски фундаменталист.

Добре че скандалът с термина “съжителство” вдигна на крак будните граждани на възрожденските градчета Карлово, Калофер, Сопот, Копривщица. Един въпрос обаче остава открит: Защо се стигна дотам? Какво проспа ДАНС, какво е подценила държавата? Става дума за недопустима, открито демонстрирана връзка на една “българска” политическа партия (НПСД) с Анкара, с чиято финансова помощ на 1 декември 2012 г. тя бе учредена. “Инженерният проект” неслучайно бе инфилтриран в т.нар. Реформаторски блок, самодефиниращ се за дясна формация, но нямащ нищо общо с дясното. Жалките “остатъци” от някогашното СДС и НДСВ проповядват една и съща идеология с “Анкарския клонинг” – национал-предателски либерализъм.

ЩО Е ТО “ОПИПВАНЕ НА ПУЛСА”?
Премиерът назначи за свой съветник ексминистър Танев. Същият на 4 юни 2010 г. дава интервю на Анна Кълцева, в което изразява недоволство от “острото нежелание на Министерството на външните работи преди години при предно правителство да направи стратегия за участие на България в инициативата “Алианс на цивилизациите”. Дали г-н Танев е знаел чия е инициативата, не знаем. Но ако не е знаел, що за професор по политология е?! Ако е запитал топексперта по ислямски фундаментализъм Алекс Алексиев, щеше да разбере: инициативата е на Анкара, в изпълнение доктрината на неоосманизма.
Д. Танаскович осветлява знаковото участие в нея на тогавашния турски премиер Ердоган при посещение в Сараево (06.04.2010 г.). В Босненския културен институт той обоснова инициативата “Алианс на цивилизациите”.

Самото название подсказва: тя е контрапункт на тезата на американския геополитически експерт Самюъл Хънтингтън, разработена в известната книга “Сблъсъкът на цивилизациите” (1996 г.). На нея Анкара противопостави тезата на тогавашния външен министър Ахмет Давутоглу, автор на нашумялата книга “Стратегическа дълбочина” (на тур. Stratejik derinlik, 2001 г.). Така се ражда турската антитеза “Алианс на цивилизациите”, за да внуши на невежите “миротворческата”
природа на исляма. А защо инициативата стартира не от Турция, а в Босна и Херцеговина (Сараево), отговор ни дава книгата на Давутоглу. В нея “турският Кисинджър” пише, че на Балканите неоосманизмът залага на два етно-религиозни стълба: босненските и албанските мюсюлмани. Които през османското иго играели кървава башибозушка роля при потушаване на християнските бунтове и въстания.

Целта на инициативата, за която се тюхка проф. Танев, е мащабна идеологическа кампания на Анкара за възвръщане нейното комплексно (икономическо и културно-политическо) влияние в бившите провинции на Османската империя. “В Турция – сочи Д. Танаскович – на различно основание се образоват и специализират лица от мюсюлманските общности от Балканите (К. Исмаилов е типичен пример), докато значителен брой турски граждани от румелийски произход е ангажиран с различни професионални и интелектуални дейности, свързани по един или друг начин с Балканите. Неоосманистите са изключително опитни и успешни в целевото използване на специфичните човешки ресурси, осигурени им от историческата и географската дълбочина на османското наследство”.

Разбира се, пред стратезите и планьорите на турския неосманизъм за “хибридно проникване” в бившите османски провинции стои сериозен проблем: дълбоко наслоените исторически негативи на балканските народи към турците и Турция. Затова експертът Семих Идиз препоръчва на Ахмет Давутоглу “по-внимателно да подбира думите”, защото “уроците на освобождението от турците все пак още се намират между първите уроци по история в училищата на Балканите и в Близкия изток”. “Давутоглу пък – ни открехва Д. Танаскович – препоръчва колкото е възможно по-активно да се действа превантивно спрямо България и нейното двустранно и многостранно обвързване с Турция, да се установи механизъм за периодично “опипване на пулса”.

Препоръките са 2010 година, когато Ердоган е премиер, а Давутоглу външен министър. Днес Ердоган е президент, Давутоглу – премиер. Механизмът на периодично “опипване на пулса” е перфидно разработен. И става онова, което се случва у нас през последните години. Добре обмислени провокации, изхождащи главно (но не само!) от образователното министерство. Последната с термина “съжителство” на българи с турци през османското робство. Целта” Анкара да “напипа пулса”. Да тества, от една страна, народното търпение на будната част на българското общество, от друга – да оцени степента на проникване на турското културно-политическо влияние, и накрая, докъде е стигнало жалкото, предателско падение на институции, политически партии, държавници.

Подобно “опипване на пулса” усетихме по време двудневното официално посещение в Република Турция (28-29 ноември 2012 г.) на президента Плевнелиев. В навечерието на визитата бе афиширана книга фалшификат (“Турците в България”), представена в турското посолство. В нея се твърди, че не е имало петвековно турско робство, че турци и българи живеели пет века добре като съседи. Вместо да отложи визитата, той послушно замина за Анкара.

Чужди наблюдатели и експерти отдавна отбелязват унизителното поведение на български държавници пред Анкара: “Значителна част от българската общественост възприема политиката на своите правителства в отношенията с могъщия съсед като неоправдано и потенциално вредно протурско слагачество”.

Неглижирането на неоосманисткото проникване в България получи последните седмици ярко потвърждение в странната позиция на държавата относно присъствието у нас на командировани служители на турската Дирекция по вероизповеданията. “Няма проблем с командированите у нас 23-ма служители на турския Дианет – заяви премиерът. – Командироването се практикува в много държави на територията на Европейския съюз, като Германия, Австрия, Холандия, Франция. Представителите на Дианета, които са в България, са турски държавни служители и получават своите възнаграждения от Турция. По Конституция вероизповеданията са свободни, а религиозните институции са отделени от държавата”.

Премиерът се позова на Закона за вероизповеданията от 3 януари 2003 г., според който има възможност чуждестранни свещенослужители да пребивават в страната по покана на централните ръководства на вероизповеданията. Но оттогава нещата са кардинално влошени. От 2013 г. радикалният ислям води хибридна война срещу еврохристиянската цивилизация, а Ердоганова Турция ускорено се ислямизира. Държавата си затваря очите пред незаконното финансиране на Главното мюфтийство от Турция. Призна го и главният мюфтия Мустафа Хаджи (незаконно избран след натиск от Анкара и обвиняван за връзки с ислямисти). Ежегодно се получават 3 млн. лева, около 70 служители на Дианета са командировани у нас, назначени за зам. районни мюфтии в мюфтийства и духовни училища.

На казуса реагира и евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки: “На джамиите надписите са на турски и на арабски, говорим за вероизповеданието на една част от българските граждани – те са българи мюсюлмани, не са турци. Скандално е, че това вероизповедание е оставено да бъде завзето от турския Дианет”.

Очевидно необходима е спешна промяна на Закона за вероизповеданията. Ето какво пише Райнер Херман в немския Allgemeine Zeitung: “Новият австрийски закон за исляма създава задължителни рамки за религиозния живот на мюсюлманите и за тяхната интеграция в австрийското общество. Това означава, че имами вече не трябва да се изпращат от Турция и освен това повече не трябва да се приемат изпращаните от Саудитска Арабия пари за финансиране на джамиите. Ако ислямът се явява част от Австрия, то тогава образованието на имамите трябва да преминава само в Австрия”.

ЕРДОГАН: ИСЛЯМИСТ ИЛИ…”
На 25 ноември 2012 година чухме необичайно откровение на Ердоган: “Ние сме движени от духа, създаден от Империята на османците”. Един от най-проникновените наши историци, академик Георги Марков, преди 3 години предупреди: “Ако не спрем имамите, ще дойдат терористите!”.

Ето малко познат епизод от биографията на Ердоган. Политически стаж при премиера-ислямист Неджметин Ербакан, отстранен от военните през 1997 г., когато Ердоган е кмет на Истанбул. “Що се отнася до Ердоган – отбелязва Д. Танаскович – той не само е принуден да напусне кметския стол в 1998 г., но е осъден за “подстрекаване на религиозна омраза” и прекарва четири месеца в затвора. Наказанието е за публично рецитиране на стихотворението “Войнишка молитва” на поета Зия Гьокалп (1875-1924), един от основателите на пантюркизма. Стихотворение, сътворено през Балканските войни”. В съда Ердоган се защитава с безспорния авторитет на поета, но по-късно се установява, че версията на рецитираното от него стихотворение не съответства на оригинала. Неизвестен източник добавил начален куплет, който се оказва проблемен за защитата на Ердоган. Отстраненият кмет влиза в затвора. Ето стиховете, предупреждение за нас, българите:
“Минаретата са нашите байонети (щикове), а куполите – нашите шлемове.

Джамиите са нашите казарми, а вярващите – нашите войници.

Тази божа войска чака моята вяра. Аллах е най-велик! Аллах е най-велик!
А за нашенските кириак-стефчовци още Любен Каравелов им е посветил фейлетон (3 март 1873 г.) в “Независимост”. Ето фрагмент:

“- Кой си ти” – попитах аз шкембеджията.
– Аз съм един от ония патриоти, които обичат да стават посредници между народът и правителството. Аз съм един от софийските комисари, аз съм хаджи Иванчо Пенчович ефенди – отговори шкембеджията.
– Кръстен ли си ти, или обрязан” – попитах аз.
– Тялото ми е кръстено, а душата ми е обрязана”.

 

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *