Собственик на транспортна фирма в Благоевград вероятно е единственият бизнесмен в региона, даващ възможност на работниците си сами да определят заплатата си.
Във фирмата на Кирил Стойчев – „Стойчев груп“ ЕООД, има 40 коли за превоз на стоки и 38 шофьори, всеки от които получава, колкото сам е посочил.
Още при наемането им предлагам 4 варианта за плащане, разказа Стойчев. При първият шофьорът взема 50 евро на ден за 45 дни зад граница. Това прави 2050 евро за месец и половина.
Другите два варианта са 55 евро на ден, при 45 до 70 дни зад волана, а ако шофьорът се съгласи да пътува 90 дни, за всеки от тях плащам 60 евро на ден. Това са им сигурни пари и въпреки всичко доста от шофьорите избират четвъртия вариант, при който получават процент от навлото. Навло е сумата, която фирмата ми взема, за да извърши даден превоз. Ядосвам се, като изберат този вариант, защото много често процентът им е над надницата, която им предлагам, но пък надницата е по-сигурна. Като работодател аз искам всички да са доволни и много често, като дойдат да ги наемам, ги връщам у дома им и ги карам с химикал да си направят сметката кое ще им е по-изгодно, а после да дойдат пак при мен да ги назнача.
При атрактивния начин за определяне на заплатата и въпреки искането на част от шофьорите да вземат процент от стойността на превоза във фирмата на Стойчев един шофьор взема между 3300 и 3700 лв. месечно. Извън това получава и германска здравна и пенсионна осигуровка, която е върху 8 евро на час.
Работата на момчетата е трудна, защото с дни са зад волана, далеч от семействата си, затова настоявам всички да са доволни – ако те са добре с парите, и моите сметки ще са добре, обяснява простата логика транспортният бос.
Извън впечатляващите заплати и осигуровки Стойчев е поел изцяло грижата за шофьорите си и при инциденти с тях в чужбина.
Завчера един от моите си счупи ръката в Германия, той има международна застраховка, която ще му поеме лечението, но вече изпратих втори шофьор да довърши курса на камиона му, в края на седмицата ще пратя и кола да го върне в България, защото това са ангажименти на собственика – на него му е достатъчно, че го боли, дава пример бизнесменът.
Товарите на колите, наемани от „Стойчев груп“, са главно пелети и празни буркани, които турски фирми произвеждат в България и ги продават в Западна Европа. Няколко такива камиона в момента са блокирани на границата ни с Гърция. За блокадата на гърците, заради която от няколко дни стотици български тирове вият километрични опашки от двете страни на границата, Стойчев е категоричен, че няма решение. Гърците нямат право да нарушават международните закони за превоз, но го правят, Европа е длъжна да се намеси, но не го прави, а ние нито можем, нито се опитваме да правим нещо – остава ни само да чакаме на комшиите да им омръзне и да се приберат по домовете си, дава философски поглед върху патовата ситуация благоевградчанинът.
Лично той до момента не е претърпял финансови загуби, защото на всички доставчици казва: Няма как камионът ми да прехвърчи през границата, мога да ти прекарам стоката през Сърбия и Северна Италия, оттам в Южна Италия и на ферибота, но ще ти излезе много по-скъпо, ти решаваш – или чакаме, или плащаш. Все още всички избират вариант „чакане“.
Освен че камионите му пътуват по различни части на света, самият Кирил Стойчев е обиколил земното кълбо. Иделната страна за него е нещо средно между Швейцария и Китай. Ако може от Швейцария да се вземе нейната красота и уреденост, а от Китай – хората, защото там всеки си знае мястото, работи без глава да вдигне и в речника му няма думи като „изчакай, че съм в обедна почивка“, там бих отишъл да живея, категоричен е бизнесменът.
