Иван Чолаков бе избран за председател на УС на Адвокатска колегия – Благоевград на общо събрание, което се състоя на 30 януари. Санданският адвокат получи 132 гласа от 220 и спечели безапелационно вота и доверието на колегите си. За това какви цели си поставя в 3-годишния управленски мандат, ще има ли протести на адвокатите и какво трябва да се промени в правосъдната система разговаряме с Иван Чолаков, който се съгласи да даде първото си интервю за вестник „Струма“ като председател.
– Г-н Чолаков, кой е Вашият учител по право, кой Ви въведе в професията?
– Първият ми учител бе покойният професор Страшимир Кучев, при когото в началото на кариерата си имах честта да работя като стажант адвокат. Но, слава Богу, това не бе единственият ми учител – научил съм много неща за правото, адвокатската професия и не малко ценни житейски уроци от много колеги, с които работата ме е срещала през последните 18 години.
– Кога Ви беше по трудно – в началото на кариерата или когато трябваше да защитавате интересите на гилдията?
– Пречупен през призмата на времето, вече май съм си изградил малко идеалистичен спомен за началото на кариерата ми и нямам спомени да ми е било истински трудно, защото винаги се захващах с голям ентусиазъм с всяка следваща задача. Трудностите и спънките винаги ме амбицират допълнително. Безспорно защитата на интересите на адвокатската гилдия винаги изискват много повече усилия – изисква се, на първо място, да убедиш обществото от необходимостта от промени, на второ място, да убедиш нормотворците от въвеждането на по-прецизна нормативна уредба на тези обществени отношения и не на последно място да убедиш колегите, че е необходимо предприемането на съвместни и решителни действия за защита интересите на адвокатите и гражданите, чиито интереси всъщност защитаваме.
– Наскоро благоевградската адвокатска колегия отбеляза 100-годишен юбилей. Връщайки се назад в миналото, кои са адвокатите, оставили следа в историята на Пиринския край?
– Много са, едва ли мога да ги изброя всичките. Според мен всеки един адвокат оставя къде по-малка, къде по-голяма диря в професията и развитието й в нашия край, за да можем сега с гордост да кажем, че сме петата по големина колегия в страната от общо 28 и сме една от най-активните. Първите адвокати след oсвобождението 1912 г. е трябвало да работят при много трудни условия – на „гола поляна“, както се казва, но тогава в нашия край се е изграждала не само правораздавателната система, но и държавата като цяло. През периода на социализма също е било трудно да работиш като адвокат и да отстояваш разбиранията си за свобода и права, но немалко колеги са успявали дори и тогава.
След 1989 г. не е по-лесно да си адвокат, тъй като нормативният хаос и увеличаващото се в резултат на него безправие и корупция се увеличават. Само преди 15 години всеки колега имаше някаква приблизителна предвидимост на развитието на един процес, както и приблизителна предвидимост за крайния резултат от процеса. Сега в правораздаването цари такъв хаос, че не знаеш дори при един и същи съдебен състав, по два идентични казуса дали ще получиш един и същи краен резултат, да не говорим за предвидимост на съдебните актове при различни състави и различни съдилища.
– На кои адвокати се възхищавате?
– Кумири нямам. Възхищавам се на всеки колега, който при упражняването на професията демонстрира увереност в собствената си позиция, както и знания и възможности да я защити, който в работата си се води единствено от интересите на гражданите, които са му се доверили, съвестта си и разпоредбите на закона, който по никакъв повод не позволява адвокат да бъде поставен в подчинена позиция спрямо съда, органите на досъдебното производство или друг държавен или общински орган и никога не си позволява сервилно отношение към тях.
– Какви ще бъдат Вашите цели като председател на Адвокатския съвет?
– Непосредствените ми цели са свързани с приемането на измененията в Закона за адвокатурата, както и създаването на Асоциация на българските адвокати, която да запълни онази празнота в представителството на българската адвокатура, която не може да бъде запълнена от Висшия адвокатски съвет и отделните адвокатски съвети.
– Какво ще промените и какво ще запазите от старото ръководство на адвокатската колегия?
– Вероятно ще запазим досегашната схема на две заседания месечно на Адвокатския съвет, макар че по закон трябва да е поне веднъж месечно. Тази схема се наложи преди шест години, когато по мое предложение като зам. председател на съвета променихме тотално начина на обслужването от Адвокатския съвет на т. нар. служебни защити, съобразявайки го изцяло със Закона за правната помощ и Закона за адвокатурата. Начинът на обслужването на правната помощ, въведен тогава, също ще се запази, но е безспорно необходимо въвеждането на пълна прозрачност при разпределянето на служебните защити, за да се избегнат всякакви съмнения за субективизъм и фаворизирането на някои колеги за сметка на други. Ще се стараем да запазим добрия график на семинарните занятия от поне един семинар месечно, който дава широки възможности на адвокатите от нашата колегия да повишават квалификацията си, което е и наше задължение по закон.
С гордост мога да кажа, че може би само Софийската адвокатска колегия, където има 5400 адвокати, провежда толкова семинарни занятия, колкото благоевградската адвокатска колегия, имаща 396 членове. В тази връзка ще положим усилия за по-често съгласуване с колегите на темите, по които да се провеждат семинарите. Надявам се да запазим добрите и колегиални контакти със съдилищата в региона, а където е възможно и да ги подобрим. Категорично имам намерение да намалим дисциплинарната дейност в колегията.
– Задават ли се протестни действия и в какво биха се изразили те, ако не бъдат приети поправките в Закона за адвокатурата?
– Очевидно е, че се налага да предприемем много по-радикални действия за подкрепа на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Мина повече от година, откакто законопроектът е внесен в деловодството на Народното събрание, а не е минал дори и през правната комисия. Вялите действия, които предприе Висшият адвокатски съвет за подкрепа на законопроекта, като хепънинги и носене на лентички са очевидно недостатъчни. Висшият адвокатски съвет бе “насила оженен” за законопроекта и затова не правят нищо да го защитят от злостните нападки на всички, които не желаят статуквото в правораздаването да се промени и имат интерес от съществуващия хаос на пазара на правни услуги. В края на този месец има Общо събрание на адвокатите от страната, на което ще предложа да се вземе решение за предприемане на общи действия за защита на законопроекта с конкретни мерки и организационни планове, като изпълнението им ще се възложи на адвокатските съвети, а не на Висшия адвокатски съвет.
– Какво трябва да се промени в съдебната система, за да не чуваме констатации като: българите са отчаяни от липсата на справедливост; принципът „равенство пред закона“ е куха фраза?
– Недостатъчни ще са само промени в съдебната система, колкото и прецизни да са те. На първо място трябва да се промени мисленето на хората и отношението им към правораздаването като основа на всяко общество. Хората трябва да разберат, че не можеш да искаш да има справедливо правосъдие като цяло, ама ако може точно твоят въпрос, когато се решава от съда, да се реши по „втория начин“. Корупционната връзка е винаги двустранна, винаги има предлагащ и приемащ. Трябва да има обществена нетърпимост към липсата на справедливост в правосъдието, а такава все още не е налице – хората може и да плюят правораздавателната система по кръчмите и пред телевизора, но не правят нищо по въпроса.
Ние, адвокатите, когато изготвихме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, го направихме с цел да си подредим нещата в нашия двор, защото идеята за „правосъдие за всеки“ започва с идеята за квалифицирана правна помощ за всеки, изпълнена от лица, упражняващи тази дейност по професия, допуснати да я упражняват след полагането на подробен изпит, а не вписани по някакви общи и неясни критерии, професионалисти, които поддържат висок морал, самочувствие на свободен гражданин, който освен морална, носи също така професионална, имуществена и дори дисциплинарна отговорност за работата си, и не на последно място – поддържащи постоянно висока професионална квалификация.
Очакваме, разбира се, и всички други в правосъдната система да имат решителността и куража да си подредят нещата при тях. Първи признаци за раздвижване вече се появяват при съдиите с речта на председателя на ВКС, а защо да не се появят и при прокурорите? Сигурен съм, че голяма част от колегите прокурори биха искали да имат повече законови гаранции за вземане на независими решения и преценки в работата си, които няма да бъдат впоследствие „коригирани“ от по-горестоящи прокурори.
