Кюстендилската бизнесдама Анелия Миланова е добре изглеждаща жена, на която никой не може да й даде възрастта. След като заговори за работата си обаче, госпожата става все по-интересна, тъй като се оказва, че заедно с тридесетгодишния си син отглеждат 40 декара зеле, картофи и лимец в близкото до областния център село Жабокрът.
„Аз съм от друго кюстендилско село – Цървеняно, но то е по-планинско и там обработката на земята е по-трудна, заради това се ориентирахме към съседното Жабокрът, където земята е равнинна и по-богата”, разказва с охота г-жа Миланова и издава секрета на успешното си бизнес начинание: „Всичко, което отглеждаме, е био”.
Двамата биоземеделци преди три години се ориентирали към запустели парчета земя. „Взехме изоставени ниви, необработвани от собствениците. Земите им бяха запустели поне от 10-15 години”, обяснява земеделката и допълва, че на практика именно това ги спасило от скъпото и продължително почистването на земята от химикали и пестициди. „Трудното беше да преведем тези ниви в ред, най-вече да се преборим с бурените. Установихме, че лесният начин е първата година на тези земи да се засее лимец, той се справя чудесно с бурените, има си начини, може би заради това е бил отглеждан преди по нашите земи”, допълва Миланова.
Тя от години имала интерес от прирозосъобразен начин на живот и най-вече към биохрана. „Винаги съм се стремяла да храня семейството си с чисти храни, без ГМО, пестициди и консерванти. Може би от този интерес води началото си нашето занимание с биоземеделие”, споделя Миланова и допълва, че и когато се стигне до медицина, семейството й използва предимно алтернативни методи. „Това е една идеология за живота – идеята за чиста храна и природосъобразен начин на живот”, обяснява г-жа Миланова.
В момента и тя, и семейството й са в първия етап на сертифициране за производството на биопродукция. Според пресмятанията им първоначалният капитал, който вложили, бил в порядъка на 15-16 хиляди лева и 40 декара земя. „Не сме си избили още разходите, защото като биопроизводители имаме малки добиви, а и досега нямахме достатъчно опит да направим с малки разходи най-доброто, но се надяваме да станем по-добри”. Тази година средният добив от декар лимец бил 150 килограма.
„На пазара все още не сме стигнали, защото тази година ни беше първата по-силна, но възможностите за такава продукция не са малко – като се започне от кооперативния пазар в Кюстендил и т.нар. фермерски пазари в столицата, та се стигне до специализирани групи, в които хората си купуват биохрани по интернет. Нашата продукция засега се реализира и без да стигаме до пазарите, защото не беше много, идеята ни е да я увеличаваме и от тази година да продаваме все повече”, обяснява г-жа Миланова.
На наивното питане какво може да се направи от килограм брашно от лимец, г-жа Миланова отговаря: „Много неща. Можете да си направите питка, солети, пица, мъфини, сладкиши. Абсолютно за всичко става, както традиционното брашно”, обяснява с ентусиазъм Миланова и допълва, че целият добив тази година те смлели на каменна мелница, преработена на ток, и много отдавна продали.
„Обикновено смиламе брашното в момента, в който получим поръчката, така че да е прясно и да издържи по-дълго време. В люспата зърното от лимец може да се съхранява 4-5 години без проблем, а смляно е добро до половин година, след това сякаш губи от ценните си качества”, разказва г-жа Миланова.
Според нея столичани са по-настроени да се хранят здравословно. „Определено в София хората, които се интересуват от биохрани, са повече, клиентите ни са главно от там”.
На въпроса не зависи ли от това, че в София и заплатите са по-големи, жената отговаря убедено: „Не е точно така, по-скоро е до култура. Защото един френски картоф, който се продава в големите магазини, струва 1.60 лв. за килограм, а ние реализираме биокартофите си на цена от 1.20 лв. за килограм. Истината е, че ние произвеждаме биокартофи от сорта „Адрия”, най-вероятно защото е био, нашата продукция е от изключително сладки картофи, защото, когато земята не се третира с химия, тя максимално си усвоява микроелементите. Всеки знае, че зеленчуците, когато са био, са много по-трайни. Много по-бързо се разваля един пръскан плод, отколкото чистия”, споделя Миланова.
От тази година биоземеделците от Жабокрът вече ще получават субсидиране от програмите на ДФ „Земеделие”, но не като еко, като обикновени земеделци. „Заради това първите пет години ще отглеждаме само зеле и картофи, а впоследствие ще разширим с грах и спанак, а ако се развием, ще направим оранжерии за домати и краставици”, издават плановете си биофермерите от Жабокрът.
На въпроса достатъчно ли се субсидират земеделските производители, г-жа Миланова отговаря, че парите за биопродукция са двойно повече, отколкото за обикновеното зеленчукопроизводство, но засега интересът не е особено голям. „Именно това ме изненада, в Жабокрът има много земеделски производители, всички те много се трудят, за да отглеждат зеленчуци, но досега нито един от тях не се е поинтересувал от производството на биопродукция. Може би чакат да видят как ще се справим ние. Не мога да си обясня страха от биоземеделието или липсата на интерес към тази продукция. Когато дойдохме в Жабокрът и казахме, че ще произвеждаме биопродукция, всички бяха много негативно настроени и казаха, че нищо няма да стане, нищо няма да излезе от нашето начинание и само ще си хвърлим парите на вятъра. Сега обаче виждам, че все повече хора се интересуват от чистата храна и са готови да плащат за нея. Разликата в добивите при конвенционалната пшеница и при лимеца е 2:1 например, но цената на килограм брашно от лимец е 5 лв., а на конвенционалното брашно 60-80 ст.”, казва г-жа Миланова и набързо дава рецептата си за питка от лимец:
„Обикновено тази питка се прави с квас или със сода. Най-добре е да се купи содата от биоаптека, за да е чиста, защото и тя има доста обработки в обикновения случай. Особеното на хляба от лимец е, че не се меси, защото глутенът в брашното е малко. Заради това питката се забърква, като се слагат традиционните подправки, сол и мед, оформя се за пет минути и се пече. Вкусовите качества са несравними. От този хляб обаче много малко се яде – обикновено от 1-2 филийки вече сте сити, защото зърното е абсолютно пълноценно, с всички микроелементи, хлябът е много вкусен, няма я тази глетавост, която може да се получи от конвенционалния хляб в стомаха, този хляб дори чисти стомаха и червата от токсини, а най-вече лимецът не може да бъде ГМО.
Хубавото на това хлебно зърно е и че ви трябва много малко обработка – изоравате, засявате и го забравяте. Отивате на нивата чак когато стигнете да жънете. За разлика от обикновената пшеница обаче, зърното има една обработка повече, тъй като то има изключително дебела люспа, защото зърното вътре е много нежно. Също така в сравнение с другите пшеници, които са киселинни, вредни храни, лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи”, обяснява производителката.
Миланова с охота разказва и за историята на тази пшеница, която според изследванията е определяна като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос.
„Лимецът е най-древното жито – най-старите останки са отпреди 18 000 години. В тракийските гробници са намирани останки от лимец, както и в египетските пирамиди. Интересно е, че се открива все един и същи вид пшеница – значи той и сега е съвсем същият, както е бил преди. Така че това е нещо ценно, което трябва да стане достояние на повече хора”, аргументира се г-жа Миланова.
Според нея лимецът е култура, която е изостанала и забравена по икономически причини – труден е за обработка и дава малки добиви. „След края на Втората световна война настава голямата промяна в отглеждането на житото заради големия глад. Използват се какви ли не прийоми, включително генно модифициране, за да се увеличи добивът на жито. По-възрастните хора си спомнят, че някога са се изхранвали с лимец. Но след войната започват да се появяват примеси, докато съвременната пшеница изцяло измества лимеца.
Плевелите си растат заедно с лимеца, има ги, но това не му пречи. Иначе лимецът според мен може да вирее във всякаква почва. Вече има хора, които гледат лимец, но те нямат опит в зърнопроизводството. От една страна, това е хубаво, че толкова хора имат желание да произвеждат лимец, но, от друга страна, си има и минуси – те не знаят как да го обработват след това. Много е хубаво човек да си засее половин декар, да си го ожъне със сърп и да го ползва сам. Обаче новопрохождащият земеделец, който иска да сее лимец, трябва да си направи добре сметката още в началото – какво го очаква, има ли близо до него машина за лющене. Или пък да си направи сметка – тази година ще засее половин декар, за да изкара семена за посев, догодина ще засее повече, после да си купи машина и така лека-полека да навлезе навътре, да е подготвен, без да има изненади”, обяснява г-жа Миланова.
„Колкото повече хора започнат да се занимават с това, толкова по-добре. Ако във всяко село има двама, които сеят лимец в дворовете си, ще бъде перфектно. Много е вероятно в близко бъдеще да се появят цели кооперации, групички, селища”, казва биоземеделката от с. Жабокрът Анелия Миланова.
