филология“, завършва в ЮЗУ „Неофит Рилски“. След това избира да живее в Италия, където започва да гради живота си от нулата – в началото, работейки като бариста в кафене, после печели конкурс в Националния институт за ракови заболявания, където работи като мениджър за клинични изследвания върху рака на гърдата. Впоследствие се връща към първоначалната си страст – журналистиката. Работи в „Спортал Италия“, където води радиопредавания и взима интервюта от най-големите италиански и световни звезди във футбола. Като хоби развива la gazzetta dei vip, където търси и работи с таланти на съвременната италианска музикална сцена. През 2009 г. започва да се интересува от нови технологии и така стартира кариера в информатиката. Преди 4 години заедно с годеника си Франческо Корналба решават да емигрират в Австралия. В момента живее в Сидни, където работи като мениджър на развитието и ръководи продажбите за „Stickman Consulting“ – фирма за информационна и сайбер сигурност. Гери разказва за живота си на два континента, какви са разликите между България, Италия и Австралия и защо е хубаво да си човек на света.
– Гери, от няколко години живееш в Сидни. С какво животът тук е по-различен от Италия и особено от България?
– Ако бъда честна, аз се чудя кои са приликите. Италия, особено Милано, където живях 10 години, може би има допирни точки със Сидни. Фактът, че е мултикултурен свят например. Въпреки това, ако считам Милано за интернационален, то Сидни е мултигалактичен. Тук наистина има невероятен микс от националности, идеи и възгледи. Сидни, като изключим невероятните му красоти, е най-интересното място, където съм живяла досега. Ако трябва да го сравня с моята България, бих казала, че ще победи. В България имаме много да учим какво е толерантност, какво е интеграция и т.н. Много хора сочат проблемите с аборигените като негатив срещу австралийската политика на интеграция, но интеграцията не е процес, който се осъществява лесно или става за едно поколение. Във всеки случай това, което се вижда от пръв поглед в работния свят, в който аз живея, е, че има място за всеки. И това ме вдъхновява.
– Какво ти липсва от България?
– Шкембе чорбата (смее се, бел.ред.), Пирин планина, близките и приятелите ми.
– Коя е най-неприятната черта у нас, българите, която особено ясно си личи в страна като Австралия?
– Мисля, че е нашият страх. Страх да живеем. Тук децата играят навън, по плажовете и в природата постоянно, поне в моя квартал, родителите ги оставят да растат и да се учат от природата. Няма забрани или страхове, които се предават на поколенията, както при нас. За пример ще дам как мен ме обличаха със сто пуловера, за да не настина през зимата. Българите са изплашени да живеят. Разбира се, не всички, но е тенденция. Ние винаги гледаме какво може да не стане, да не се осъществи, какви са негативните страни и какви са нещастията или несполуките. Рядко гледаме напред с доверчивост и смелост. Нещо, което австралийците правят добре. Затова те живеят в бъдещето, а ние в миналото. От друга страна, мисля, че политиката и законите тук са страхотен начин населението да прави това, което е добре не само за тяхната лична изгода, но най-вече за обществото. Има социално мислене. Корупцията е минимална – почти не съществува. Нещо, с което ние, в България, не можем да се похвалим. В това отношение сме по-близки до италианците и тяхната „невъзможност“ да променят нещата. Трябва да кажа, че за нас има надежда. Ние сме малка нация и ако сме сплотени и започнем да гледаме напред, ще успеем. Но е въпрос на промяна, а всички знаем, че промяната не е лесна и не става бързо.
– Вярваш ли, че каквото и да работиш, ако го правиш с любов, няма как да не успееш? У нас все още трябва да си човек на някой важен, за да пробиеш.
– Вярвам напълно в това! И тук, както и в Италия, ако си син или дъщеря на някой управленец да речем, успяваш. Но разликата е, че тук има място и за тези, които не идват от такива среди. Наскоро бях избрана да водя ICT – Австралийско-индийския бизнес съвет. Моите контакти в сферата на информатиката, поради работата ми със „Стикмен“, се гледат с добро око от управляващите и ми дадоха мястото, избраха ме единодушно заради идеите и проектите, които представих, а не заради факта, че съм дъщеря на някого или защото съм австралийка или индийка. Тук националността няма значение, ако някой покаже способност и желание за работа. Ако сложим това в перспективата на откриване на собствен бизнес, Австралия пак води. Тя е една от държавите, където най-лесно може да се започне собствен бизнес и да се вземе кредит – ако, разбира се, покажеш добър бизнес план и модел на развитие. Годеникът ми Франческо Корналба отвори иновативна фирма, която ще произвежда хранителни добавки за вегетарианци и хора със сърдечни заболявания, така наречените омега-3, но интересното е, че проектът ще бъде напълно веган – от микроводорасли, първите организми на земята. Тук успя да намери място за подобен вдъхновяващ проект, не в родната му Италия, за съжаление.
– Опиши с няколко изречения как протича един твой ден.
– (усмихва се, б.р.) Гледам да не съм монотонна, но ще опитам: ставам към 6,30 сутринта, сега е лято, така че понякога отивам да посрещна изгрева на плажа пред нас – Менли Бийч. После душ, подготвям тоалета си, след което хващам параходчето, което тук е моят градски транспорт, и след 20 минути прекрасно пътуване съм в центъра на Сидни, където е офисът ми. Там ръководя малък колектив и денят ми минава в срещи с различните отдели и телефонни разговори с клиенти. След работа спортувам или отивам на плаж.
– Българите още се бием в гърдите, че сме много работливи и гостоприемни. Това обаче отдавна не е така. Как ти виждаш австралийците?
– Със сигурност австралийците са работливи, но знаят как да си дават и почивка. Обичат да има баланс между работа и свободно време. Ненапразно тук качеството на живот е много високо. Колкото до гостоприемството, ще дам един пример от собствения ми опит. Миналата година на рождения ми ден една от моите австралийски приятелки цял ден стоя вкъщи, за да ми опече италиански пастичини, само защото бях споделила, че ги обичам! И ме изненада с тях! Почувствах се на седмото небе. Когато си в къща на австралийци, си всъщност
y дома си. Те са много спокойни хора.
– Какво ще посъветваш сънародниците ни, които мечтаят да емигрират в Австралия?
– Направете го! Но преди това изучете добре къде искате да идете. Австралия е огромна и има много място, но не всички градове и щати са добри за емигранти. Австралия не е лесен континент. Информирайте се, научете английски добре, ако искате да се интегрирате лесно и бързо. Уебсайтът на имиграционните служби дава много информация за това как да вземете виза, така че използвайте го. И ако идвате, елате с много добри намерения.
– Това, че си живяла и посетила много различни места по света, какво ти даде?
– Разбиране. Чувствам, че всички хора сме много сходни, въпреки че ни делят езици, култури, разстояния. Даде ми самочувствие и благодарност, че живея в страхотно красив и разнообразен свят. Даде ми и вдъхновение. Искам да споделя, че пътуването променя пътуващия. Така че ме направи и ще ме прави и за в бъдеще по-добър и по-богат вътрешно човек. Но не забравяйте, че можем да пътуваме и с фантазията. Затова сме хора – защото имаме въображение. Така че моят съвет е – никога не спирайте да мечтаете и да пътувате с въображението си. Само така един ден ще имате куража и желанието да изпълните мечтите си. Най-голямото ми щастие е в това, че винаги около мен е имало хора, които са ме стимулирали умствено. Така че го добавям като съвет – обградете се с такива хора.
Назаем от BIG.5.BG
