Красива сграда, част от архитектурното богатство на Пловдив, е нападната от багери точно в неделя, в почивния ден, за да бъде срутена и изтрита до основи, а на нейно място алчни бизнесмени да построят поредния стоманобетонен билдинг с МОЛ и скъпи офиси, които да им осигурят рентиерско съществуване в следващите десетилетия.
А защо са избрали точно почивния ден? Може би защото изразът „кьоравата неделя“ за България си има гротескно измерение – тогава държавният чиновник блажено почива, т.е. беззаконието в неделя е позволено, не е негова работа, то е само от понеделник до петък, освен в случаите, когато цялата седмица не е определена от МС като почивна заради поредния празник.
За пъкления план се разбра съвсем естествено постфактум, едва когато се пристъпи към действие, и само жива верига успя да опази културния паметник.
Едва ли някой може да повярва, че това е случайно и без намесата на чиновници и властимащи, жадни да напълнят джоба си с рушвет. И както във всяка схема при разконспирирането й, всеки отрича да е замесен.
„Министерството на културата е разпоредило създаването на комисия по чл. 73 от Закона за културното наследство, която да обследва случая и да даде предложение към министъра на културата какви да бъдат последващите действия”, обясни главният архитект на Пловдив Румен Русев. По думите му, наличните документи в общината са, че тази сграда не е паметник на културата. „Тези документи са предоставени с протокол на разследващите”, каза архитектът на Пловдив.
По въпроса дали има фалшифициране на документи, архитект Русев коментира, че това ще бъде доказвано от разследващите тепърва. По думите му, вече има и признание, че има техническа грешка, с която най-вероятно е било спекулирано. „Сбъркан е адресът, а на ул. „Одрин” 8 сградата не е паметник на културата”, каза архитект Русев. „Виновни сме всички, че това се случи”, добави той.
Нали не си представяте, че някой ще купи сграда, без предварително да е обсъдил инвестиционния си план в общината, защото в противен случай би се оказал най-големият балък. Естествено, когато са седнали на кръглата маса, са знаели за опасностите и препъникамъните по пътя към реализирането на строителството на огромен хотел.
Събарянето на Тютюневия склад в Пловдив е едно морално престъпление и ще го възстановим всички заедно. Това каза пред журналисти министърът на културата Вежди Рашидов.
„Който го е съборил, той ще го възстанови. Българският народ казва „чупи-купи“ и законът това казва в общи линии“, допълни той. Паметника в Пловдив ще го възстановим всички заедно с една хигиена към нацията, към бъдещето, към историята ни“, коментира още министър Рашидов.
Хубави думи, но какво щеше да стане, ако народът не се бе вдигнал на бунт? И може ли държавата да действа само когато е притисната от общественото мнение?
Това съвсем естествено не е единственият пример, в който някой се опитва да се облагодетелства за сметка на всички нас.
Жителите на Варна години се борят с частните интереси да се застрои емблемата на града, а именно Морската градина.
Само преди дни се проведе поредният протест. Какво обаче ще се случи там и кой ще надделее, времето ще покаже.
За подобни примери можем да говорим във всеки град.
През 2005 година в Сандански общинските съветници дадоха съгласие петричка фирма да строи 5-звезден хотел в парка в курортния град, който догодина трябва да отбележи 100 г. от създаването си. Прекрасен “подарък“!
След като целият град въстана, проектът бе временно замразен.
Благоевград също не е изключение от правилото.
През 2014 г., след 21 години съдебни битки, започна строителството върху последния незастроен парцел от т.нар „Причкапови ливади“ в центъра на Благоевград, място, отвоювано от социалистическата администрация, за да има градът модерен център. Е, вече няма да го има, ще е поредното запушено пространство, с поредната бетонна кооперация, от чиито прозорци ще надничат самодоволни реститути, които ще благоденстват от наемите на кафенетата от партерния етаж.
Благоевград има и други примери за човешка алчност и брутално потъпкване на законите. В края на миналата година, само няколко седмици след като лично премиерът Бойко Борисов и министърът на благоустройството Лиляна Павлова откриха парка „Скаптопара”, изграден с европейски средства, лични интереси нарушиха входната алея и се наложи да бъде отрязано дърво от парка, защото пречело на поредната кооперация, която никой не се наема да провери дали не е навлязла незаконно в границата на парка. Защото ако много се разшуми, видите, ли ще трябва да връщаме парите на ЕС, вложени в парка.
„Не става въпрос за вековни дървета, а за саморасляци”, побързаха да се оправдаят от общинска фирма „Биострой“. Според специалистите практика в страната е самораслите дървета да бъдат премахвани, защото пречат на околната растителност, „изпивайки“ с масивната си коренова система водата, но в случая община Благоевград е издала разрешително за премахването им. Освен това 3-те дървета не са в района на парка, а на частен терен, и разрешителното е издадено на името на собственика, уточни тогава Бачев.
Ако въпросното дърво е трябвало да бъде премахнато, защо при строителството работниците са го оградили с тротоарни павета, а не са го отрязали и не са поставили направо декоративните плочки, питат се логично всички живеещи наоколо, които са свидетели на безобразието. Затова България никога няма да е Америка, както се пееше в една песен на Тодор Колев.
И тук съвсем актуално се вписва коментарът за Сентръл Парк в Ню Йорк на руския адвокат Вадим Фоменко:
Всеки път, когато попадна на снимката на Сентръл Парк в Ню Йорк, не преставам да се удивявам и завиждам на американците.
И това е, защото… от средата на 19-и век, от толкова „апетитно парче“ земя в сърцето на Манхатън, нито един чиновник от градската управа не е „отхапал“ и парченце за свой зет, кум, сват или брат, за строеж на скъп имот или търговски център.
Ех… Америка, Америка! Казват, че си бездуховна страна, а може ли така да се отнасяш към роднините си, зетьове, кръстници, братя? С една дума – пиндоска му работа.*
Между другото, интересен факт е, че през декември 2005 година независими оценители по искане на градската управа са извършили оценка на парка (включваща пазарната стойност на земята в Мидтаун и всички недвижими имоти на територията на парка). Оценката е на обща стойност в размер минимум на 529 млрд. щатски долара.
Колко ни остава още и как ще ги стигнем американците, след като сюжетът в България винаги е един и същ, а главните действащи лица са мафиоти, корумпирани политици и дребни печалбари, никой не може да каже. А как да храним вярата на младото поколение, че и тук има хубави неща, че и тук човек може да бъде щастлив, да намери съмишленици, че си струва да се бори и че може да постигне много? Затова повечето младежи избират Сентръл парк пред „Скаптопара“.
*пиндос – пренебрежително отношение към военнослужещи граждани на САЩ, действащи зад граница. С тази дума на оскърбителен жаргон руските военни наричали американските войници в Косово.
