Казвам се Боян Манов, от Благоевград, на 68 г. Предизвикан съм от изказването на треньора на „Пирин” /Благоевград/ г-н Наджи Шенсой, който пред журналисти казва, че старият „Пирин” е умрял, а това е нов „Пирин”.
Ще започна, че съм ветеран от славния отбор и съм имал честта да играя с футболисти от национална величина като Христо Христов-Бараката, вратар на националния отбор на България, Йордан Попмихайлов, халф във втория отбор на България, Атанас Пецовски – титуляр в ЦДНА – София, Ангел Драганчев, също с участия в младежкия национален отбор. Всички други футболисти бяха много добри, отговорни и сериозни хора.
За себе си мога да кажа, че съм част от историята на футбола в Благоевград. Защото съм започнал организиран футбол в Спортната школа на ІІ основно училище „Д. Благоев” – Благоевград и след това в новосъздадения отбор за юноши на „Ботев” /Благоевград/, а от 1972 г. преименуван на „Пирин” /Благоевград/.
Следва славната страница на „Пирин” с треньори Георги Берков и Виктор Андонов, който започна и даде началото на битката за влизане в „А” група, сезон 1972-1973 г.
Славни времена, а ако ви споделя за какви пари ставаше реч, просто ще кажат младите пиринци, че сме били ненормални, че само будали ще си трошат краката. Може би са прави, защото сега е друг животът, други са ценностите.
Малко за ориентир: премия при победа – 27 лв. на титулярите и наполовината на резервите. Заплати от предприятията, където ни водеха – те бяха от 120 до 170 лв. И за справка – една лека кола „Жигули” струваше 6 хил. лева. Всичко това го споделям не за да се хваля или оплаквам – зависи от четеца и неговия манталитет, а за да разберат младите пиринци за какво и защо сме играли футбол.
Пак си припомням думите на треньора „умрял” и „нов” „Пирин”, и мисля, че сега играят млади старци или момчета, за които честта е празна дума и камуфлаж.
А на треньора г-н Шенсой ще кажа: „Пирин” не е отбор само когато той е треньор, а е отбор със славно минало, с горди пиринци, които и в момента играят класен футбол зад граница и в родината.
Г-н Шенсой, няма умрял „Пирин”, има умрял пирински дух и отговорност пред хората, които боледуват и милеят за „Пирин”.
А вие, г-н треньор, трябва заедно с тактическата и физическата подготовка да работите за този дух, с тичане по тъч линията не се вдига дух и увереност, дори така момчетата с по-голяма чувствителност повече бъркат.
А на момчетата ще кажа какво значи да се надскочиш… Значи 90 минути. Да дадеш всичко, каквото можеш, дори и това, което мислиш, че не можеш. И след тези 90 минути пътят от игрището до съблекалнята да ти се стори най-трудният път, а не да отидеш на дискотека и да се прибереш в сутрешните часове.
Защото вие сте професионалисти, това ви е работата и трябва да знаете, че пари се взимат за свършена работа, и то качествено.
И така, г-н Шенсой, „Пирин” никога не е умирал, и при Вашето ръководство няма да умре, и след Вас няма да умре.
„Пирин” е и ще го бъде, ние сме българи от исторически и борбен край!
БОЯН МАНОВ,
Благоевград
