Ръководителите на Школа по народно пеене в НЧ “Миньор-2006” – Бобов дол и ОДК – Благоевград Димана и Боян Боянови: Резултатите идват, когато създадеш колектив, приятелство и извадиш децата от самотното ежедневие с компютъра

Димана и Боян Боянови са ръководители на Школа по народно пеене в НЧ “Миньор-2006” – Бобов дол и ОДК – Благоевград. Димана Боянова е родена на 22 май 1971 г. в Бобов дол. Завършила е Висшия химико-технологичен институт в София, специалностите “Инженер химик-биотехнолог” и “Инженерна педагогика”.
Боян Боянов е роден на 30 март 1968 г. в Благоевград. Завършва училището в Широка лъка, специалност “Тамбура”, а след това продължава образованието си в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, специалност “Ръководство на народни състави”.
Димана и Боян се срещат на сцената на ансамбъл “Пирин” – Благоевград. Тя е артист-хорист, а той е контрабасист в оркестъра. Имат две деца. Дъщерята Яница е студентка по медицина в СУ “Климент Охридски”, тя свири, пее и танцува и е част от ФА “Бобов дол”. Синът Ангел е ученик в седми клас в 8-мо СОУ “Арсени Костенцев” – Благоевград.
На чаша кафе в Дупница разговаряме със семейство Боянови за живота и работата им.

– Г-н Боянов, откъде идва любовта Ви към народната музика?
– Аз съм роден в Благоевград, а любовта ми към музиката идва от моя дядо Боян Алексов, който свиреше на гайда, тамбура и много пееше. С подкрепата на моите родители завърших училището в Широка лъка, специалност “Тамбура”, а след това продължих образованието си в академията в Пловдив. Прибрах се в родния Благоевград и кандидатствах във фолклорен ансамбъл “Пи- рин”. След конкурса главният художествен ръководител на ансамбъл “Пирин” проф. Кирил Стефанов ме назначи в ансамбъла, където работя и до днес като контрабасист в оркестъра.

– Г-жо Боянова, как се запознахте със съпруга си?
– Родена съм в Бобов дол. Баща ми Георги Цурев беше експерт криминалист в полицията, а майка ми Иванка 42 години работи в отдел “Кадри” на “Мини Бобов дол”. Завършила съм Техникум по химическа и хранително-вкусова промишленост в Дупница, специалност “Биотехнологичен синтез”, а след това Висшия химико-технологичен институт в София, специалностите “Инженер химик-биотехнолог” и “Инженерна педагогика”. През 1993 година моя близка приятелка, танцьорка в ансамбъл “Пи-рин”, а сега главен художествен ръководител на ФА “Бобов дол” – Антоанета Асенова, ми се обади и ми каза, че на 24 юни ще има конкурс в ансамбъл “Пирин” – Благоевград, и ако желая, да отида и да кандидатствам. Веднага след конкурса бях назначена от проф. Кирил Стефанов като артист-хорист, където продължавам да работя и днес. Там се запознахме със съпруга ми. От 1995 г. сме семейство. Имаме две деца – дъщеря и син. Дъщерята Яница е на 19 години и е студентка по медицина в СУ “Климент Охридски”, а синът Ангел е ученик в седми клас в 8-мо СОУ “Арсени Костенцев” – Благоевград. Живеем в Благоевград. Ансамбъл “Пирин” за всичките тези години е наш дом, наша страст и наша любов.
– Вашите деца обичат ли българската народна музика?
– Независимо че учи медицина, Яница винаги е била свързана с фолклора. Тя свири, пее и танцува и е част от ФА “Бобов дол”, а с певческото си майсторство мисля, че ме е надминала, а Ангел намира свои приятели сред децата от групата.
– Г-н Боянов, разкажете за концертната си дейност в ансамбъл “Пирин”?
– Първото ни турне извън граница с ансамбъл “Пирин” – Благоевград беше през месец юли 1994 г. в Израел. Посетихме Йерусалим, Яфа, столицата на Израел – Тел Авив, където изнесохме няколко концерта. Посетихме и Божи гроб. Турнето остави у нас незабравими спомени. Същата година през есента заминахме на 38-дневно турне в Япония. Там изнесохме концерти в 24 града.

– Г-жо Боянова, с какво Ви впечатли Япония?
– Япония е прекрасна екзотична държава. Японците ме впечатлиха с ред и точност. В дните на пребиваването ни там, наред с голямата ни концертна дейност, домакините ни предоставиха възможността да разгледаме редица техни забележителности. Посетихме императорския дворец в Токио, а принцът на Япония присъства на наш концерт и ни удостои с честта да се снима със състава на ансамбъл “Пирин”. От височината на Токийската кула видяхме целия град. Посетихме и град Киото – старата столица на Япония, където опитахме традиционна кухня и видяхме много будистки храмове. Япония е островна държава и придвижването ни бе предимно със самолети, но усетихме и тръпката да се возим с влака-стрела. В Страната на изгряващото слънце бяхме още веднъж, отново благодарение на концертите ни с ансамбъл “Пирин” през 2000-та година. И като цяло всичко, на което са се нарадвали очите ни, се е случило с ансамбъл “Пирин”. Посещавали сме Турция, Гърция, Македония, Албания, Италия, Франция, Португалия, Белгия, Русия, Алжир. Незабравими ще останат за нас залата на Большой театър, в която имахме честта да представим нашето родно изкуство, както и залата на ЮНЕСКО в Париж, където подкрепихме кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО.

– Как се зароди идеята ви за основаването на школата по народно пеене в Бобов дол и в ОДК – Благоевград?
– В Бобов дол Антоанета Асенова ръководеше голям танцов състав с над 120 деца. През 2006 г., в началото на учебната година, у нея се зароди идеята да се развива освен танцовото и певческото изкуство. Тя ни покани и ние приехме да работим заедно. Стартирахме с осем деца, а в момента в школата ни се обучават над 70 деца от 4 до 24 години. Малко след това последваха покани от читалищата в селата Извор и Дрен, община Радомир, където също водехме певчески групи. Паралелно с това обучавахме и децата в ОУ “Христо Ботев” в Сапарева баня. Последната наша рожба е школата ни по народно пеене в ОДК – Благоевград, където работим вече две години.
– Как съчетавате работата си в ансамбъл “Пирин” с обучението на деца в толкова много школи?
– С течение на времето разбрахме, че който копае кладенец на няколко места, вода не излиза. Трудно съчетавахме служебните си ангажименти, които бяха наш абсолютен приоритет, със страстта ни да работим с деца и намалихме обема на работа. В момента ръководим две школи по народно пеене: в НЧ “Миньор-2006” – Бобов дол и ОДК – Благоевград. В школата ни по народно пеене към ОДК – Благоевград се обучават над 50 деца, които вече имат първите свои успехи.

– В какво възпитавате вашите ученици?
– Най-напред да бъдат добри и внимателни един към друг. Стараем се първо да създадем колектив, защото в днешното напрегнато ежедневие всеки живее сам със себе си и своя компютър. Когато има приятелство и децата от групата се търсят извън репетиции, тогава идват и резултатите. Школата по народно пеене в Бобов дол се посещава от деца от съседните общини Дупница, София, Кюстендил, Сапарева баня, Радомир, Благоевград, както и от околните села. Това са много характери и индивидуалности, събрани на едно място. Приемаме като предизвикателство необходимостта да ги обединим.
– Според Вас как ще запазим българщината в това трудно време?
– Освен работата ни с деца, ние извършваме и теренна и изследователска дейност. Срещите ни с възрастните хора, носители на изворния фолклор, ни задължават да предадем на идните поколения всичко, което сме научили от тях. Глобализацията на днешното съвремие размива и заличава истинността за бита на българина, който е живял скромно, простичко и безкрайно подредено. Чувстваме се отговорни пред онези, които не са виждали сърп и рало, да знаят за какво служат те и защо ги възпяваме в народните песни. А как ще запазим българщината? Българщината ще я запазим, като здраво се държим за корените на българския фолклор, който нашите възпитаници ще пресъздават и предават на следващите поколения.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *