Въпреки младежката си възраст волейболният статистик Иван Ясенов е постигнал много за годините си – спечелил е 5 купи за един сезон с един от най-добрите африкански волейболни отбори – “Сфаксиен”, и е помогнал на редица отбори и волейболисти да подобрят играта си. Иван Ясенов бе любезен да отговори на въпросите на “Струма”, свързани с волейбола и екзотичните страни, в които е бил. Той говори и за новото предизвикателство пред него – националния отбор за девойки до 19 години, в който работи заедно с треньора Димо Тонев.
– Здравей, Ванка! Първо ни разкажи как започна кариерата ти като волейболен статистик.
– Здравейте! Ами какво да ви кажа, около мен нещата станаха наистина доста бързо. Бях разпределител при юношите старша възраст на волейболния „Марек“ и един ден ми предложиха да ме обучат и да стана статистик. Така започна всичко…
– Как се разви професионалният ти път след „Марек Юнион-Ивкони“?
– Спомням си мача от Шампионска лига с „Марек“ срещу „Нолико“ в Белгия. Почивахме преди вечерната ни тренировка. Бях в стаята си с Гаджанката (Костадин Гаджанов) и си говорехме някакви глупости, колкото да минава време, защото и на двамата не ни се спеше. И в един момент ми звънна телефонът, обаждаше се Виктор Карагьозов. Попита ме дали искам да отида в най-титулувания отбор в Африка и аз му казах, че трябва да питам шефа Бате Любо (Людмил Найденов). Развиха се нещата много смешно, защото аз бях много ентусиазиран и му разказвам на шефа, а той ми отговори: „Момче, ти луд ли си? Това да не ти е махалата? Не става, не може, никъде няма да ходиш“. След чутото аз се натъжих, но на вечерната тренировка Карагьозов отново звънна и аз пак попитах шефа дали може да отида в Африка. Този път получих положителен отговор и на лицето ми грейна усмивка, бях много щастлив.
– Именно заедно с треньора Виктор Карагьозов в тунизийския клуб „Сфаксиен“ спечелихте внушителните пет купи в един сезон. Как успяхте да го направите?
– Наистина бе много трудно, но пък разполагахме със страхотен треньор, който разбира от работата си не на 100, а на 1 000 000%. Имахме и много добър отбор, съставен предимно от местни кадри. Работихме здраво и нещата се получиха.
– Бил си и в Ирак, в отбора на град Басра. Знаем, че там положението е много напрегнато и винаги има опасност за живота на човек, особено на чужденците. Как се чувстваше ти?
– Да ви кажа честно, при мен обстановката бе предимно нормална. Но, повярвайте ми, много е труден и напрегнат животът в тези държави! Слава на Бога – жив съм (смее се).
– В последната година напрежението, свързано с бежанците, постоянно ескалира. Като човек, живял сред хора от този етнос, какво е мнението ти за тях? Как се разбираше ти с тях?
– Вижте, границата на отношенията между европеец и арабин е много тънка – един път влезеш ли му под кожата, ще те боготвори. Като хора са добряци, повярвайте ми!
– Носят се легенди как собствениците на клубовете в тази част на света са доста ексцентрични. Можеш ли да потвърдиш това и да ни разкажеш за някоя интересна случка?
– Случките при тях са много, но лъжите са два пъти повече. Просто са си такива… Казват едно днес, а на другия ден вече са на коренно противоположното мнение.
– От страните, които си посетил, къде ти хареса най-много и къде би се върнал с радост?
– Не мога да кажа къде най-много ми харесва, но винаги бих се върнал в Тунис, в моя отбор „Сфаксиен“. Обичам го този отбор! Все пак с него съм постигнал най-много в чужбина, засега.
– Къде поставяш нивото на родния волейбол спрямо този в чужбина?
– Личното ми мнение е, че волейболът в България е ужасен, в пълния смисъл на думата. Според мен имаме най-великите волейболисти на света. Но всички те, а дори и тези от средно ниво, играят в чужбина. Именно това е проблемът и затова нивото на този спорт у нас е доста ниско.
– Какво според теб трябва да се подобри в България, за да можем да настигнем по-развитите във волейболно отношение страни?
– Това не мога да го кажа аз, не съм достатъчно компетентен по този въпрос. Но със сигурност трябва да се започне с изграждането на по-добри бази и да се отделя повече внимание на детско-юношеските школи, където има доста таланти.
– В момента си изправен пред ново предизвикателство – заедно с Димо Тонев работите в националния отбор на България за девойки до 19 години. Успяхте да се класирате за европейското първенство…
– Никога не бях работил с женски отбор досега. Ужасно съм щастлив, че успях да помогна на тези момичета да се класират за европейското първенство. Това бе тяхната мечта и я изпълниха. Сработихме се много добре с Димо Тонев, който е страхотен треньор, и с наша помощ те постигнаха своята цел.
– Разбрах от треньори, че много бързо сте си паснали с момичетата?
– Както споменах вече, не бях работил с жени в моята кариера до този момент. Момичетата ме приеха страхотно. Още от първия ден създадохме контакт помежду си с голяма част от тях и най-вече с Наина Иванова. За това момиче смея да твърдя, че е една страхотна състезателка, която може да помогне на националния отбор на всеки пост, било то либеро, разпределител, диагонал и т.н. Също така си допаднахме и с Ива Халачева, която играе на поста диагонал в „Марица“ (Пловдив). Това са двете състезателки, с които най-много поддържах контакт и до ден-днешен се чуваме по няколко пъти на ден. С всички се разбирам, в отбора всичките са страхотни. Никога няма да забравя това преживяване с този отбор, обичам ги и те го знаят, за тях винаги ще има резервирано място в моето сърце. Тук искам да им кажа, че ако по една или друга причина аз не съм с тях на европейското първенство, дори и на другия край на света да бъда, ще ги подкрепям с цялото си сърце.
– Кога и къде ще се проведе това европейско първенство и ще бъдеш ли част от този отбор и по време на заключителната фаза?
– Европейското ще се проведе от 27-и август до 4-и септември. Отборите ще бъдат разпределени в две групи в Унгария и Словакия, но не се знае в коя група ще бъдем ние. Иначе все още не мога да кажа със сигурност дали ще бъда част от отбора и тогава. Имам оферти от клубове в Южна Корея, както и от националния отбор за жени на България. В зависимост от това как се развият преговорите, ще знам дали ще бъда с момичетата на европейското. Но с ръка на сърцето заявявам, че първото ми желание е да бъда част от този отбор.
– Как си почиваш в свободното време? Имаш ли хоби?
– Обичам да играя футбол с приятели и да се забавлявам с най-различни неща, които ме зареждат с енергия.
– Известен си и като голям фен на футбола и местния „Марек“. Какъв е коментарът ти за случилото се на стадион „Бончук“ и защо отборът трябваше да играе в Областна група „Рила“?
– Вижте, станалото – станало. Няма да коментирам, гледаме напред и продължаваме!
– Следиш ли изявите на дупнишкия клуб в момента и очакваш ли да влезе във „В“ група?
– Да, разбира се, че ги следя. Надявам се да преодолеем баражите и да влезем във „В“ група. След това вече трябва да мислим и за влизане в „Б“ група.
– И накрая – ти си доста млад, но вече си постигнал много големи успехи. Каква е тайната да успееш и да сбъднеш мечтите си?
– Препоръчвам на всеки, който иска да постигне целите в живота си, да прочете книгата „The Secret“ („Тайната“). По-мързеливите пък могат да изгледат филма, който е със същото име, и ще разберат много неща за успеха и постигането му.
