Миналата седмица Административният съд в Благоевград даде ход на делото по жалба на Емине Шаматарева, 16-годишна деветокласничка от СОУ „Христо Ботев“ в с. Вълкосел, община Сатовча, изключена за неправомерно носене на забрадка в училище. От нейно име се яви бащата Расим Шаматарев, експерт в Главното мюфтийство.
Още преди да стартира делото районният мюфтия Айдън Мохамед заяви, че изключването било неправомерно и незаконно. „Символ – заяви той, – означава да нося полумесец на шията, както християните кръст. Забрадката е религиозно задължение, Конституцията не го забранява“. Аргументът на мюфтията разкрива
АВТОГОЛ, ДОКАЗВАЩ НЕВЕЖЕСТВО,
съчетано с характерна за тези служители наглост. В България по Конституция църквата (респ. мюфтийството) е отделена от държавата. Самият акт на влизане със забрадка в светската институция „училище“ е религиозна пропаганда. Без да се усети – от глупост и невежество – заявявайки, че забрадката е „религиозно задължение“, мюфтията призна нарушение на светския характер на училището.
Опитвайки се да заблуди съда, че „забрадката не е религиозен символ“, мюфтията се самоопроверга, забравяйки встъпителните думи: „Никой не оспорва светския характер на училищата“. От момента на влизането на забраденото момиче в светското училище забрадката става „религиозен символ“. Така Емине потвърди едни думи на мюфтията („забрадката е религиозно задължение“) и същевременно опроверга други думи („забрадката не е религиозен символ“). Две противоречиви фрази неусетно натикаха мюфтията в капана на неговото невежество. Но самото явяване на мюфтията на процеса е недопустим политически акт. В чл. 13, алинея 4 на Конституцията ясно пише: „Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели“.
Още преди процеса бащата заяви: „Ще платя глобата, но насила няма да предприема нищо спрямо Емине, щом така е решила“. Думи за наивници. Всеки, познаващ Корана и шариата (обичайното право), знае: в мюсюлманското семейство думата на бащата е закон, а жена и деца са тиранизирани роби. Самият баща се изтърва на първото заседание: „Емине събираше подписи по моя заръка“. Става дума за пусната подписка сред съучениците, в която изразяват съгласие да носи забрадка. Но излъгани, че за това получила разрешение от директора на училището. Картината е ясна: момичето е „маша“ за провокация, замислена отгоре. Представеното от бащата становище на главния мюфтия, че носенето на забрадка е регламентирано в Корана, препотвърждава наличие на тази провокация към светския характер на училището.
За кой ли път полуграмотни експерти на Главното мюфтийство стават жертва на неисторически подход. Окончателната версия на Корана е канонизирана при третия „праведен“ халиф Осман (644-656), 20 години след смъртта на Мохамед (8 юни 632 г.). Тогава държавите са религиозни, а светската държава се ражда едва с капитализма, след Френската революция 1789 г. Тъй че представеното от бащата мюфтийско „доказателство“ е закъсняло с векове. Днес е валидно само за съд в „средновековната останка“ Саудитска Арабия.
Един ексдепутат и бивш кмет на Гърмен – Ахмед Башев, като че ли е по-наясно по казуса от лъжеекспертите на Главно мюфтийство. И от политици. В предаването „Лице в лице“ по БНТ заяви: „Слушах много внимателно министъра на образованието г-жа Кунева и срещнах едно много правилно и точно нейно изявление. Тя каза, че този въпрос е толкова разнороден във всяка област в България, че трябва да се дадат права на директорите и на педагогическите съвети да разглеждат и решават поотделно всеки случай“.
Министър Меглена Кунева: „Аз съм много внимателна, когато говоря за сигурността на страната. Проблемът с бурките се преекспонира. Не са много случаите, в които момичета носят бурки. На този етап няма проблем. Друго ще е, ако дойдат бежанци. Щом сме казали, че училището ни е светско, трябва да вървим в тази посока“.
Не Вие сте „казали“, г-жо Кунева, а Конституцията на Република България! Коментарът разкрива съждение на високопоставен бюрократ от съмнително образованата част на управляващата върхушка. Говорим не за обикновен министър на образованието, а за носител на две престижни номинации за 2008 г. („Европеец на годината“ и „Европейски комисар на годината“), когато отговаряше за ресор „Защита на потребителите“ (2007-2010). Това, което изумява в изказването й, е, че не знае що е бурка! Девойчето Емине няма нищо общо с нея. Това, което е навлякло по заповед на бащата, е hijab (хиджаб), по нашенски забрадка, т.е. вижда се цялото лице. Ако за бившия селски кмет Башев е допустимо да не знае що е бурка, за 2 пъти номиниран европолитик и просветен министър е жалко и непростимо!
В тиражираното изказване на г-жа Кунева, че „проблемът с бурките се преекспонира“, бие на очи самият термин. „Преекспонира“ е странна безсмислица. Буквалният превод иде от лат. expono „излагам“, т.е. преизлагам. Нашенски политици го употребяват, когато им липсват познания и ясна позиция по даден въпрос. Тогава се „измъкват“ с неясен за масовата аудитория термин, маскирайки невежество или неспособност да реагират адекватно. Но едва ли знаят, че expono има омоним (дума с еднакъв звуков състав с друга, но различна по значение от нея) – баш излагация пред хората.
М. Кунева, носител на най-високото френско отличие (Орден на почетния легион на Франция, 2003 г.), вероятно знае, че през 2011 г. Париж прие закон, съгласно който мъже, принудили жените си да носят burka (буркa) или niqab (никаб), се наказват с глоба до 30 000 евро и 1 година затвор. Никабът също като бурката закрива изцяло лицето, с изключение на очите. За непълнолетно момиче обаче (случаят „Емине“), санкциите са двойно по-големи. Фанатичен лобист сляпо да следваме Европа, логично се очакваше министър Кунева да инициира законопроект с подобни наказателни мерки у нас, както във Франция! Вместо това ни предложи дебат по проблема. У нас по традиция дебатите или са закъснели, или безплодни. В случая – първото. Но предлага още. Нова бюрократична структура: „За целта имам идеята да възстановя един Съвет по религия към Министерството на образованието“. И тъй, вместо силовият вицепремиер да „хване бика за рогата“, да стегне силовите министри и себе си да представят съвършено нов Закон за вероизповеданията + Закон за борба с тероризма, лансира идея за висш импотентен орган, обслужващ високоплатени „наши съпартийци“.
Най-тревожното е, че управляващите още не са проумели, че от няколко години в България подмолно тече тревожен процес. Паралелно на светската, методично
СЕ СЪЗДАВА ИСЛЯМИСТКА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА.
Става дума не само за 3-те средни духовни училища в Русе, Шумен и Момчилград, главно субсидирани от Турция и ислямски фондации, а за още дузина нелицензирани (незаконни) училища. Учебният процес в лицензираните училища се ръководи от Анкара чрез служители на турския Диянет (Държавна агенция по вероизповеданията). Възползвайки се от престъпното овчедушие на всички управляващи от 1998 г. насам, Анкара контролира Главното мюфтийство. Тогава държавата разреши на мюфтийството да кани от Анкара служители на Диянета. Но тогава Турция се управляваше от светски, антиклерикални правителства. Днес светска Турция „бере душа“, смазана от религиозния фанатизъм. У нас е видно в смесените райони. Всички 22-ма зам. районни мюфтии са служители на турския лъжесветски Диянет! Самият главен мюфтия Мустафа Хаджи призна, че е финансиран от Анкара. Тези и други факти показват наличие на таен план за рязко увеличаване броя на тези училища, чиято кадрова база усилено се разширява чрез масовите летни детски курсове за изучаване на Корана. Държавата пък е парализирана от престъпното нехайство на препълненото с кириакстефчовци безпросветно министерство.
През 90-те години зомбиращото младите души образование в духовните училища бе приравнено със светското. Това позволи религиозно обучени кадри да проникват в светските структури на държавата. Полуграмотни, фиктивно (привидно) подготвени по научни дисциплини, доколкото се набляга на механичното наизустяване сурите на Корана. Вместо да създава ненужен Съвет по религия, министър Кунева просто трябва да премахне клаузата, приравняваща дипломите от религиозните училища със светските. Както е на Запад. А който иска да работи в светска институция, да има светско образование. Така ще се ограничи притокът на ученици в духовните училища, дето контролът на Министерството на просветата е формален. Нов Закон за вероизповеданията пък ще анулира кадровото присъствие в България и забрани финансиране от Анкара и от ислямски фондации. Както е в Австрия и други европейски страни.
Едва ли бе случайно присъствието на първото заседание на делото в Пазарджик на Юсуф Горелски, един от 13-те подсъдими за проповядване радикален ислям. Бивш учител в с. Горно Краище, Якорудска община, той и съпругата Найме (като секретар в Учебен отдел на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград) се споменават в материалите на процеса под името „Групата Горелски“. Става дума за финансиране на магистърски програми на 14 студенти, като Юсуф твърди, че ги заплащал от собствения си джоб. Та докато Найме се наема срещу заплата от 200 евро месечно и 50 евро допълнителни разходи чрез курсове да зомбира студентките, Юсуф се опитва „да пробута“ чрез Найме да завършат магистратура лица, завършили висше ислямско образование в чужбина. Не станало. Не само защото дипломите на завършилите в Саудитска Арабия, Йордания и Емиратите Министерството на образованието и науката (МОН) не признава, а и защото колежката на подсъдимата Найме Горелска – София Дерменджиева, принципно отстоява закона. Целта на съпрузите Горелски била прозрачна: випускници от споменатите страни с непризнати дипломи, ако получат магистърска степен в ЮЗУ, финтово „заобикалят“ закона и се внедряват в светски школа, университети, държавни и общински структури.
Това, което протича пред смижналите власти, едва ли случайно е съчетано с рязко повишената дейност на толерирани от Главното мюфтийство
ПРОПОВЕДНИЦИ НА РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ СРЕД ЦИГАНИТЕ
в две многохилядни гета – Столипиново (Пловдив) и квартал „Изток“ (Пазарджик).
Изказването на А. Башев от 7 април 2016 г., че „забраната за носене на бурки е удар срещу мюсюлманската общност“, освен невежество доказва подкрепа на процеса на кардинално отхвърляне на традиционния (умерен) ислям у нас. На негово място иде ретроградният салафизъм, господстващ в Саудитска Арабия, съчетан с ихванизма, идеология на терористичната организация „Мюсюлмански братя“ („Ихванул муслимин“). Тя зове за джихад срещу християнската цивилизация. Днес салафизмът и ихванизмът налагат в Африка, Азия и Европа никаба и бурката, които никога не са били традиционно облекло на мюсюлманите на Балканите и в Турция.
У нас от няколко години се забелязва сериозно проникване на салафитско-ихванисткото направление в исляма. Че тази линия доминира в Главното мюфтийство, ни предупреди топекспертът на ЦРУ Алекс Алексиев. Казано простичко: налице е процес на изтласкване чрез заплахи и подкупи на кадрите на умерения (традиционен) ислям у нас, заместени с подготвени в Саудитска Арабия, Йордания и Емиратите фанатици с промити мозъци.
За какво точно става дума, разбираме от пледоарията на прокурор Попова (Пазарджишка окръжна прокуратура). На база събрани доказателства през 2012 г. в процеса срещу 13-те имами се доказа наличие на организация, която „си е поставила за цел да извършва престъпления по глава първа от Наказателния кодекс, изразяваща се в проповядване на антидемократична идеология – а именно срещу принципите на демокрацията за разделение на властите, формата на държавност и върховенство на закона; срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава“.
Салафизмът е реформаторско движение от края на ХIХ век и оказва огромно влияние, вкл. и върху „Мюсюлмански братя“. Прокурорката не е прецизна. Не става дума за чисто салафитска интепретация, зовяща връщане към корените на исляма, а за чудовищен продукт, съчетание на ретроградния салафизъм с панислямизма на ихванизма, чието оръжие са „Мюсюлмански братя“. Терористичната организация е изгонена 1954 г. от Египет при президента Насър и нейните лидери намират убежище и подкрепа в Саудитска Арабия. Там, в родината на Мохамед, става доктринално-организационното съвкупление на салафизма с ихванизма. И се раждат две чудовищни рожби – „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. С програма минимум (насилствено вземане на властта в ислямските страни) и програма максимум: възстановяване на Халифата (глобална религиозна държава от Мароко до Сибир). През май 2014 г. обаче изненадващо Саудитска Арабия обяви „Мюсюлмански братя“ за терористична организация. Защото подкрепя лидера на „Ислямска държава“ Абу ал-Багдади. Който месец по-късно (29 юни 2014 г.) под името Ибрахим се самообяви за халиф на всички мюсюлмани и се закани, че ще свали от власт Саудитската монархия.
Логично никне въпрос: има ли интерес Анкара да подкрепя проникването на салафито-ихванистите в България“ Логичният отговор е – не. Да, ама не! „Мюсюлмански братя“, включени от Държавния департамент в списъка „забранени терористични организации“, имат официално бюро в Истанбул. Т.е. сътрудничат с Анкара. Турски журналисти днес гният в затвора, задето доказаха логистичната и материално-оръжейна подкрепа, оказвана от Турция на „Джабхат ан-Нусра“, военни формирования на „Мюсюлмански братя“ в Сирия. Финансирани от Саудитска Арабия и Катар, те воюват не срещу „Ислямска държава“, а срещу светския режим на сирийския президент Асад, враг на Анкара и на Ер-Рияд. Общността на целите обединява „Мюсюлмански братя“ и Ер-Рияд, въпреки че в самата Саудитска Арабия „ихваните“ (братята) са извън закона!
В Пазарджик лансират лъжлив мит: цигани емигранти пренесли от Западна Европа „модата на бурките“. Парите и логистичната подкрепа идат от Саудитска Арабия и емиратите. Ключова роля играе саудитската фондация „Ал Уакф ал-ислями“, официално регистрирана у нас 2002 г. Ролята й изпъкна на процеса срещу 13-те имами, обвинени в проповядване на радикален ислям. И макар фондацията през 2004 г. да е с отнета регистрация, продължавала нелегално да действа и плаща заплати на подсъдимите. Както сочи прокурор Попова, от „Ал Уакф ал-ислями“ са „предприети действия за срастване с регистрираното (Главно) мюфтийство на РБългария“. Т.е. от Диянета били напълно наясно какво става. Но не и държавните институции.
Докато Петата колона на исляма действа необезпокоявана от ДАНС, прокуратура и др. институции, в началото на април 2016 г. чухме поредно
ПОПУЛИСТКО ИЗКАЗВАНЕ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР
против носенето на бурки в училище и на обществени места. Със „стойност“ на малотрайни колбаси, подобно „преекспонирания“ коментар на министър Кунева. Популистко, защото не последват законодателни инициативи, както стана във Франция и Белгия 2011 г.
Като отбелязва, че „бурката не е догматичен елемент от ислямската идентичност“, арабистът Вл. Чуков допълва: „Ще цитирам бившия президент на Иран Мохамед Хаттами, който казва, че бурката няма нищо общо с исляма. Автентичният ранен ислям никога не е поощрявал носенето на забрадка. Първата забрадена жена в исляма е сестрата на втория праведен халиф Омар ибн ал-Хаттаб (634-644 г.), който реално създава Халифата. Забрадката се появява като белег на аристократизъм, не като белег за скриване на жената“.
Ето истината, неподозирана и от Главно мюфтийство! По времето на Мохамед и първите „праведни халифи“ (632-661) на женското покривало се гледа не като на религиозен отличителен белег, а отразява високия социален статус на жената в новоизпечената арабска аристокрация. Едва по-късно при следващите халифи: Омейяди (661-750), Абасиди (750-1517) и Османи (1517-1924), покривалото върху жената се превръща в религиозен символ и форма на унижение на личността, на нейното духовно и плътско заробяване. Едва тогава прониква надолу, в масите, и влиза в масова употреба. До гроб.
Историците на исляма са категорични относно разликата между забрадка (хиджаб), където лицето е открито, и фереджето (никаб и бурка). Вл. Чуков: „Бурката категорично е антидогматичен елемент. Никъде в нито едно шериатско писание този компонент не се допуска. Бурката е цялостно скриване тялото на жената. Виждат й се само очите, но има и такива, които си слагат марли (пред очите), ходят с ръкавици. Това са едни „пингвини“, както ги наричат в западните медии, понеже носят черни роби“.
И тъй, бурката е своеобразен „подвижен затвор“, напомнящ афоризма на поляка Станислав Лец: „Видях орли в летящи клетки“. Но винаги ли е било така“ Битуват два мита:
ПЪРВИ МИТ. Коранът строго изисква мюсюлманката да си крие лицето. 24-та сура на Корана с име „Ан-Нур“ (Светлината) го опровергава: „Кажи на вярващите жени, че им е заповядано да не показват съблазняващата мъжете телесна красота – места, на които жената носи украшения: гърди, шия, рамене, освен лицето и китките на ръцете. Кажи им да прикриват местата, видни в деколтето на дрехата, като гърди и шия, намятайки върху им своите покривала“.
ВТОРИ МИТ. Покривалото е забранено само в християнски държави. Първата ислямска страна, където забраняват хиджаба в държавни, образователни учреждения и на обществени места е Турция (1925 г.). Със закон от 1997 г. пак Турция забрани бурката. Същото се отнася до Азербайджан, Таджикистан, Казахстан, Чад, Сенегал и др. страни.
В ислямските страни тече перфидно режисирана „тиха война“ между, от една страна, неспоменатите в Корана никаб и бурка, и, от друга, ниджаб (единствено разрешено от Корана покривало, при което лицето е открито).
Във Франция през април 2011 г. бе наложена първата глоба от 150 евро на жена с бурка, засечена в търговски център. Според закона (приет 11 март 2011 г.) носенето на никаб или бурка е забранено на обществени места – гари, паркове, улици и др. У нас фундаментална смяна на стария с нов Закон за вероизповеданията трябва да реши проблема. За това обаче управляващите мълчат. Мълчи и опозицията! Мълчат и от коалиционния „Патриотичен фронт“! На неделния конгрес (17 април 2016 г.) ВМРО обяви, че ще внесе закон за забрана на бурките. Но защо забравят никаба“ И при него лицетои е забулено, с изключение на очите!
А докато нашенски политици активно се занимават с лобистки промени на законите, в Европа трескаво приемат рестриктивни закони и репресивни мерки за предотвратяване превръщането на етноанклавите в бази за религиозни бунтове. Във Франция война срещу бурките обяви още 2009 г. тогавашният президент Никола Саркози: „Жени, които покриват лицата си, не са добре дошли в страната. Бурката и никабът потъпкват правата на жените и ги превръщат в затворници. Пълното покриване на лицето е обида за ценностите на светската държава и равенството на половете“.
Последва яростна реакция на Хамам Саид, лидер на йорданския клон на „Мюсюлмански братя“ във Франция. За него законът бил „нов кръстоносен поход срещу мюсюлманите“. Странно твърдение и нелепа ситуация! Родината на лозунга „Свобода, Братство, Равенство!“ трябва да се оправдава пред мюсюлманин, живеещ в християнски доминирана страна. Очевидно за Саид Франция и Европа са част от бъдещия Халифат, крайната цел на „Ислямска държава“!
В Барселона, както и в други испански градове, местните управи забраниха носенето на никаби и бурки на обществени места. Същото сториха и редица градове в Италия още през 2011 г. Тъй че внесеното на 8 април т.г. в деловодството на Общински съвет – Пазарджик предложение на кмета Тодор Попов за забрана носенето на никаби и бурки трябва да бъде последвано от общини,
където има проблем. Поне до приемането нов Закон за вероизповеданията, който да забрани носенето на нетрадиционни наметала в цялата страна. В Пазарджик публична тайна е, че циганки получават по 400 лева със задължение да ходят на публични места. И това е отпреди 2012 г.
Свидетел с идентификационен № 004 визира главния обвиняем Ахмед Муса Ахмед: „Той каза на присъстващите мюсюлмани да не се подчиняват на законите на държавата, че е убеден, че след време държавата ще стане халифат и всички хора ще станат мюсюлмани. Че ако това не стане доброволно, ще стане със сила, със меч. Че жените трябва да се покриват и забулват с черни дълги дрехи, дори да си закриват очите със сито“.
Обобщаващ извод на прокурор Попова: „Нямат право подсъдимите да налагат исляма на репресивното средновековие в 21 век на населението на една европейска държава. Възползват се от ниската образованост, бедността и безработицата или от зависимостта на образованите, но бедни учащи се, за да изискват от тях определено поведение: участие в семинари, четене на Корана на арабски, при наличие на български превод; носене на бурки, участие или неучастие в избори, начин на погребение, определен външен вид за мъжете, последователи на салафизма“.
Най-разумно изглежда предложението на германската евродепутатка Силвана Кох-Мерин. Тя предлага забрана на бурките в цяла Европа: „Пълното покриване на главата и лицето – казва тя, – е натрапчиво обявяване на стойности, които не се споделят в Европа“.
На законовата забрана на бурките във Франция през 2011 г.
ГНЕВНО РЕАГИРА РЕДЖЕП ЕРДОГАН,
тогава премиер на Турция. Пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обвини Париж, че „нарушава свободата на религиите“.
Защо бе тази реакция“ Франция е първата страна, която със закон криминализира непризнаването на турския геноцид над арменския народ през 1915-1916 година. Ердоган отмъщава! Но ако това е обяснимо, странно в позицията му е, че по традиция турските жени носят хиджаб (с открити лица). Въпреки това законът изрично забраняваше носенето на хиджаб на публични места, в държавни институции, училища (включая религиозни), университети. Но след 2002 г., когато на власт дойде Партията на справедливостта и развитието, пръв наруши закона премиерът Ердоган. На партиен митинг скандално се яви с жена си, носеща хиджаб. И още една странност отбелязват запознатите с турските закони: Ердоган се гневи на Париж за бурките, а самата Турция ги забрани през 1997 г.!
Акцентът в Европа върху забраната на бурките не е случаен. Ако при никаба се виждат само очите, при бурката са скрити зад фина мрежичка. Затова с основание бурката се смята за символ на потисничество над жените. Друг аргумент за забрана е свързан със сигурността. Първите три страни, където ги забраниха, са мюсюлмански (Сенегал, Камерун и Чад). От години обект на нападения на екстремисти от нигерийската групировка „Боко харам“, клон на „Ислямска държава“. Терористите се предрешават като жени, облечени в никаб, удобни за криене на оръжие и взривни устройства. По време на войните в Босна и Херцеговина и в Косово преоблечени в никаби албански и други терористи избиват десетки сръбски семейства.
И тъй, не само в Европа, но и в България протичат дълбинни процеси на изтласкване на умерения ислям от фанатичния му събрат (салафит-ихванизма). Ислямизмът се възползва от неолибералната концепция на мултикултурализма, продукт на мисловна недостатъчност, наложен в края на миналия век от евроидиоти. Тълкува се като синоним на културно разнообразие, съвместно съществуване на различни култури.
Оглушителният крах на мултикултурализма дойде с ислямистките атентати в Европа. Но и преди 2010 г. британският премиер Д. Камерън, тогавашният френски президент Н. Саркози и немският канцлер А. Меркел признаха провала и вредата на мултикултурализма, изразяващи се в нарастваща дезинтеграция на обществото и обособяване в анклави на многобройни ислямски етнически групи. Още 2001 г. политологът Джовани Сартори предупреди: „Мултикултурализмът означава разчленяване на плуралистическото общество на затворени подгрупи и в крайна сметка поставя под заплаха политическия модел и идентичност на Европа“.
Най-голямата имигрантска група в Европа са турците в Германия. През 2009 г. са 2,5 млн. души. Данни от 2005 г. сочат: 3/4 от родените в Германия турски деца не могат да говорят на немски. Голяма част от турския бизнес е ориентиран преимуществено към своя работник или потребител. Защо му е тогаз на турския младеж да знае немски, щом общността е създала своя „етноикономика“. 40% от турските младежи в Германия сочат за свой лидер не канцлера Меркел, а Ердоган. В началото на 2011 г. в Дюселдорф Ердоган се обръща към родените и израснали в Германия съплеменници с немски паспорти с думите: „Вие всички сте мои граждани!“. А на среща с канцлера Меркел безуспешно поиска отпадане задължителното изучаване на немски език.
Това напомня скандалното изказване на зам. председателя на турската националистическа Партия на националното движение (ПНД) Семир Ялчън по време на учредителната конференция на ДОСТ. Пред клонинга на Лютви Местан и Пета колона на Анкара в България Ялчън заяви: „Където и да се говори нашият гласов флаг – турският език – това място е част от нашата родина“. От държавниците единствено вицепрезидентът Маргарита Попова реагира на наглостта на Семир Ялчън, а „мъжете“ Плевнелиев, Борисов и Митов – поради слабост, глупост или навик да седят на два стола едновременно – страхливо се сгушиха!
Общото между нашенските лъжедържавници и фалиралите мулти-култи политици от типа на Ангела Меркел е, че не проумяха последиците. Тълкувайки термина „интеграция“ като „репресивен“, отказаха да наложат задължителни интеграционни изисквания и рестриктивно-репресивни мерки към имигрантите, погазващи светските закони. Резултатът“ В ислямските гета на „Европа на свободата“ действат чудовищни практики: омъжват 8-годишни момиченца, многоженство, убийства на честта, обрязват клитора на жени в африканските диаспори, за да не изживяват удоволствие при секса, и прочее издевателства.
Този резултат логично „резултира“: тотално сринат имидж на неолибералните държавници, от 2-3 години обект на протестни митинги, унищожителни статии, фейлетони, карикатури и комикси. Знак, че Европа бавно се събужда и на власт неминуемо ще дойдат нов тип политици, за да спасят европейската християнска цивилизация.
