Александър Лазов е на 70 години. Работил е като автобусен шофьор, тираджия, спасител на плажа на Бачиново. 10 години е бил на работа в българското посолство в Либия. „Живот на колела” е максимата, която изповядва. Откакто е пенсионер, с кемпера си обикаля Европа със съпругата си и внука си Александър. Може да си го позоволи, тъй като има доходи от наемите на реституирани наследствени имоти. Дядо му е имал фабрика за мебели, която след 9 септември 1944 г. е национализирана. След това върху същия имот е построена цигарената фабрика и сега се опитва да си върне по съдебен път мястото.
– Г-н Лазов, откога летувате с кемпер?
– Аз съм първият в Благоевград, който има кемпер, още от 2000-та година. Лятото гледах да съм на морето. Почивах на Южното Черноморие, на къмпинг Силистар, както и на Баташкия водосилов път, в Пирин, на Кирилова поляна в Рила. Кемперът е скъпоструваща инвестиция, една нова кола е около 50 000 евро. И трите, които съм имал, съм ги взел на старо. Първият ми кемпер „Сафари уей” е италиански, конструкция на „Фиат”, който купих за 8000 лв.
– Каква е разликата между кемпера и караваната?
– Караваната можеш да откачиш от автомобила, да я оставиш на къмпинг и така имаш възможност да разгледаш различни природни и исторически забележителности. Кемперът е за интензивно летуване. Два-три дни най-много да се задържиш на едно място. Пътуваш навсякъде с него. Къмпингът е за каравани. В Германия, Франция, Австрия, Турция са изградили инфраструктура – стопове за кемпери, които са предимно на бреговата линия до морето и цените са по-ниски.
– Какви са условията за кемперджиите в Гърция и Турция като предпочитани туристически дестинации?
– Преди 3 години обиколих Турция и стигнах до сирийската граница. Тъй като е по-особена държава в религиозно отношение, предпочитахме да сме на по-сигурни места. Таксите за къмпингуване са от 5 до 6 турски лири, т.е. около 4 лв. Имаше тоалетни, вода и морето е пред тебе. Никой не те притеснява, нямаш никакви проблеми. В Гърция обаче е различно. Да вземеш бунгало в къмпинг и да сложиш кемпер ти излиза 30 евро на ден за един човек. Цената е висока, а и условията не са пригодени за кемпери. Затова Гърция толкова не се посещава, а през последните години доста се изопнаха отношенията с чуждестранните туристи. Много българи и италианци бяха привлечени под наказателна отговорност заради незаконно къмпингуване. Гърците нямат точно определение за този вид летуване и всеки, който сложи два стола, попада в обхвата на закона, забраняващ свободното къмпингуване, който е направен през 1962 г. с цел да запази здравето и сигурността на туристите. В Гърция къмпингите работят само през пролетта и лятото и след това дори и да искаш, няма къде да отидеш да почиваш. Ако не летуваш на определените за къмпингуване места, глобата е от 100 до 300 евро. Но има и наказателно производство и ако стигнеш до него, глобата стига от 3000 до 5000 евро, от 5 месеца до 3 години затвор, или и двете заедно. Това беше по стария закон, който се отмени, но преди това много благоевградчани бяха глобени от туристическа полиция. Това лято се очаква да се активизират по отношение на къмпингуващите.
– Кои са най-интересните, най-екзотичните места, които сте посетили?
– Бил съм на много места. Пътувам със съпругата си Златка и внука Александър. Беше на 10 месеца, когато го взехме на кемпера и там проходи. Благодарение на пътуванията изгради отговорно отношение към природата. Да ви кажа право, кемперът ми върна 30 години от живота. В пътуването и различието е очарованието на живота. Виждаш нови държави, нови хора. Животът на колела за мен е най-добрият начин за релаксация.
В Турция бях очарован от Памук кале, впечатлих се от Измир. Отношението на турците е прекрасно, никога не са правили проблем. Бил съм два пъти на почивка в Германия, в Полша, Украйна. Либия ми е на сърцето, защото съм работил там 10 години, но сега не може да се ходи. Опасно е, бият се 3 фракции, по средата е „Ислямска държава” и не може да се мине. Мароко е добра дестинация и сигурно някой ден ще тръгна натам.
– Правите ли си предварителна програма за летуването в чужбина, срещате ли проблеми в организацията, в общуването?
– В българската кемпер асоциация постъпва информация за различни събития, организирани от клубове от други държави, която се публикува на специализиран сайт. Сега, здраве и живот, правим сметка да ходим до Испания на офроуд. Плащаме такса по 5 евро на ден. Организирано е много добре. Определено е място за престой, има ресторанти в района, включително и детски кът, предлагат интересна програма. Нямаме проблеми в общуването, тъй като в повечето държави комуникираме на английски. Германците не искат да говорят, но го разбират. Даже в Гърция се оправяме на английски. Внукът е четвърти клас, и той започна да го говори.
Обикновено гледаме да сме сред природата – било на море или планина. Избягваме градовете, шума, искаме да почиваме и релаксираме. В повечето случаи изкарваме по 20 дни в една държава през лятото. Откакто влязохме в ЕС, Гърция ни стана като втори дом. Ходим на средния ръкав на Халкидики, в Ситония. Създали сме си контакти, знаем кога водата е топла, кога кълве рибата.
– Как е уредена почивката с кемпер в битов план?
– Ние имаме двуетажна вила с 4 стаи, в която държим кемпера. Когато отидем там, спим в него, защото ни е по-удобно. Кемперът е като миниапартамент, оборудван е с всичко. Има баня, тоалетна, кухненски бокс, спалня. Нищо не ти липсва и всичко е наблизо. Кемперът така е направен, че щади околната среда. Препаратите за дезинфекция са екологични. За съжаление в България няма добра инфраструктура за изхвърляне на отпадни води. Обикновено се изсипват в някое дере или на бензиностанциите, но оттам се мръщят и често те връщат. На Балканите е пълен батак. Докато от Сърбия нагоре, в развитите европейски държави, това е уредено.
– Как приемате идеята за регламентиране на свободното къмпингуване, наскоро имаше протести срещу законопроекта, който се подготвяше?
– Аз имам аргументи и „за” и „против”. Има доста летовници, които са шумни, кресливи, надуват музиката до дупка, пускат кучета на плажа. Не се съобразяват с другите. Типичен български манталитет, който ни създаде проблеми с гърците. А е много просто – не прави това, което не искаш да ти правят на тебе. Истинските кемперджии държат чисто наоколо, не са като палаткаджиите, които оставят тонове боклуци.
– Колко са благоевградчаните, които имат кемпери?
– Може да има 15 човека, но не ги познавам. Аз съм малко единак, обичам да летувам сам, със семейството. Но познавам много кемперджии от Пловдив и София.
– Колко Ви излиза едно пътешествие?
– Храната в супермаркетите е евтина. Ние си готвим и рядко ходим на ресторант. Аз между другото от години не пазарувам храна в България, а от Гърция и Македония. За 20 дни пътуване плащам около 2000 евро с горивото. Кемперът харчи около 10 на сто. В България беше по-евтина нафтата, но с нея изминавах 80 км по-малко, отколкото ако ползвам гръцка. Тук проблемът не е само с качеството, а това, че на бензиностанциите крадат. Това го установих в България, но по този въпрос се мълчи. Държавата прибира ДДС и не я интересува дали някой граби хората. Предимството на кемпера е, че ми дава възможност да съм на хубави места, по-далече от блатото, в което е затънала държавата.
– Кое беше последното Ви пътешествие?
– Миналия уикенд открихме сезона край язовир „Копринка”. Събрахме се около 30 кемпера, срещнахме се с познати, имаше скара. Времето беше прекрасно, накрая заваля дъжд, за да ни върви по вода. Благодарение на това хоби създадох приятелства, които издържаха на изпитанията на времето. С италианци, французи и една бразилка се срещахме 4 години на Халкидики. Те пътуват постоянно. Имам приятел в Украйна, бивш военен, генерал. Като стана конфликтът с Русия, му предложих да дойде със семейството си у нас, но тогава отказа. Сега го очаквам да ми гостува.
– Какво друго хоби имате?
– Риболов. Това е семейно хоби. И съпругата, и внукът ловят риба. Такъмите и стръвта са малко скъпи, но риболовът е в кръвта ни. Прави ми впечатление, че много българи, които ходят на почивка в Гърция и се гмуркат, се разхождат с харпуни по плажа, което е забранено. Много е важно, когато отидеш в друга държава, първо да се поинтересуваш кое е позволено и кое не, но повечето не го правят.
– Разкажете интересна случка от Вашето летуване?
– Почивахме на Ираклица, Гърция, през август. Беше топло и внукът си играеше с едно фенерче. Някъде към 3 часа през нощта дойде полицейска кола. Първо на гръцки, после на английски попитаха какъв ни е проблемът. Казах, че нямаме никакъв проблем, но те поискаха да огледат кемпера. Поканих ги, влязоха и след това ни уведомиха, че от някакво корабче им се обадили, че видели светлините и помислили, че пускаме сигнали SOS за помощ. Обясниха, че не е позволено да даваме светлинни сигнали, погалиха внука по главата и си тръгнаха.
Веднъж бяхме на Ставрос с кемпера. Спираме, слагаме масата, жената вади яденето. Идва някакъв мъж с една мотопедка и ни казва на македонски: „Оти ядете на поле?”. Попитах го какъв е, полицай ли е, но той си тръгна. Жената се обади по телефона на туристическата полиция. След 15 минути дойде полицейската кола, обяснихме им, че е идвал някакъв, който се представя за техен колега, и какво ни е казал. Обиколиха и после затвориха капанчето отпред. Оказа се, че този, който ни нахока, е работил там. Полицаите дойдоха при нас да ни кажат да си почиваме спокойно. Затвориха му заведението на оня само заради това. Така работи гръцката полиция.
Циганите обаче създадоха лош имидж на България. Крадат дарове от гръцките църкви – дрехи, които са закачени на простори за подпомагане на бедни семейства. На границата бяха задържани автобуси, пълни с крадени дрехи, които караха натук. Крадат даже и зехтина от гробищата и го продават. Заради циганите вече като кажеш българин, в Гърция те гледат подозрително.
