От студовете в Кюстендилско са унищожени не само черешите и ябълките, но и новосъздадените градини с орехи и лешници. За това се оплака един от земеделските производители в кюстендилското село Драговищица – Страхил Шулев, който заедно със сестра си и зет си има над 30 декара орехова градина. През последните години в региона са създадени десетки декари нови орехови и лешникови градини по различни програми на ДФ „Земеделие“, като повечето от тези насаждания след последните студове са измръзнали или са с унищожени почти на 100% плодове, казват земеделците от региона.
„Нищо не остана, имам чувството, че студовете унищожиха всичко, което е завързало, по дърветата се виждат почернели плодни пъпки, а под тях направо е страшно, почерняло е от плодчета”, разказва Шулев, който заедно с неговия съсед Иван, собственик на черешова градина, последните дни обикалял насажденията, за да оцени щетите. „Опасявам се за най-младите фиданки, засадени в края на миналата година”, разказва Шулев, който от една петилетка всяка година увеличава броя на ореховите дървета, отглеждани в градините на родното му село.
Според съседа му Иван Ранчин същото е положението и при черешите. „Надеждите са някои от спящите цветни пъпки да са се запазили, за да има череши като за комка”, допълва земеделецът, подкрепян от друг собственик на черешова градина – Симчо Иванов.
Според специалистите от Института по земеделие в Кюстендил собствениците на черешови насаждения трябва да редуцират обработките на овощните градини. „Редуцирането трябва да бъде свързано с пръскането с хербициди и други препарати на измръзналите дървета”, обясни директорът на Института по земеделие в Кюстендил професор Димитър Домозетов. „Ако се спазват традиционните агродейности, силните дървета, на които плодовете са измръзнали, ще избият към растеж, което обаче ще доведе дотам, че трудно ще заложат плодова реколта за следващата година. Разумният стопанин трябва да намали пръсканията на тези дръвчета, но не и да ги изостави. Растителната защита трябва да се провежда задължително, с изключение на тази за плодовата реколта. Не може да изоставим всички дръвчета”, допълни професор Домозетов. Според него при младите овошки няма поражения и всичко е запазено. „Разсадниците и младите насаждения са без проблем и дано това да остане така”, заяви Димитър Домозетов.
Измръзване има и при асмите, а жителите на планинските села се оплакват, че са загубили всичко в зеленчуковите си градини, споделят селските кметове от региона.
Все още се очаква решението на Областна администрация във връзка с искането на инж. Огнян Атанасов – общински съветник от Кюстендил, да бъде създадена специална комисия, която да огледа и регистрира на място пораженията от ниските температури, както и от Областна дирекция „Земеделие” да започнат разяснителна кампания сред земеделските стопани за стъпките, които трябва да предприемат както за запазване на овощните си градини, така и за евентуални обезщетения.
„Нямам отговор на моето писмено питане информиран ли е министърът на земеделието за настъпилото на 26-27 април природно бедствие в Кюстендилска област, за да може с негова заповед, съпроводена с необходимите документи (доклад към заповедта, метеорологична информация от Националния институт по метеорология и хидрология към Българска академия на науките), да се обяви настъпилото бедствие”, каза инж. Атанасов.
