Ели Зарева е родена през 1967 г. в Дупница. Завършила е средно образование. Семейна е. Баба е на три внучки – две от дъщеря й Весела и една от сина й Асен. Казва, че те я вдъхновяват да пише стихове, есета, романи. Работи в списанието, издавано от съпруга на дъщеря й – Цанко.
Две от внучките – Русалия и Борислава, живеят с родителите си Цанко и Весела Дамянови в италианския град Арзеняно. 6-годишната Русалия е балерина. Ученичка е в първи клас. Родена е в Италия. Сестричката й Борислава е на 9 месеца. Баба й Ели Зарева, която живее в дупнишкото село Бистрица, с гордост разказва за успехите на внучката си на италианска сцена.
– Ели, какво е чувството в теб след поредната награда на внучката ти Русалия?
– Чувството е великолепно! Пожелавам на всеки да има внучета, за да разбере каква радост и какво щастие е, когато те имат успехи.
Русалия има усет за ритъм. На 3-годишна възраст майка й я записа да учи сръбски танци. Ходи само 1 година. Отказа се, защото реши, че иска да ходи на балет. От две години учи усилено балет и ритмична гимнастика, като в същото време пее в детската група “Coro Lions”. През двете години в детския хор е участвала в повече от 10 концерта. Страстта към пеенето е наследила от майка си Весела, която в момента пее в италианската група “Antonio Pellizzari”, изпълняват опера и италиански канцонети. На 16 април в гр. Корнедо Русалия завоюва две купи за 1-во място и комплименти за отлично изпълнение по ритмична гимнастика и балет.
– Дъщеря ти Весела има бебе. Как успява да съчетае задълженията си на майка и певица?
– Малката ми внучка се казва Борислава. Весела пее от дете. Съпругът й Цанко й помага много. Когато тя ходи на репетиции в хора, той се грижи за децата. Дъщеря ми е и писателка, има издадени няколко книги – “Огнена червена роза”, “Аз съм просто себе си”, още няколко стихосбирки и роман “Красива мафия” в съавторство с мен и снаха ми, съпругата на сина ми – Надя Огнянова. Весела е и добра домакиня. Готви вкусотии, а нали казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Дъщеря ми се старае да угажда на съпруга си и по този начин му благодари, че й дава възможност да твори. Тя записа и курс по готварство, за да се усъвършенства в кухнята.
– Весела и Цанко от какво се издържат? Все пак животът не е само песен и стих.
– Зет ми издава списание за поезия. Дъщеря ми се грижи за оформлението на списанието. Аз им помагам от България и играя ролята на “Връзки с обществеността”. И зет ми, и дъщеря ми са мечтатели. Искат да обиколят света. Често пътуват до Франция, Австрия, обиколиха цяла Италия.
Когато децата ми са щастливи, и аз съм щастлива. Това ми дава крила да творя. До момента съм издала 30 стихосбирки, някои от които в съавторство.
– Русалия е родена в Италия, знае ли български език?
– Внучката ми говори български, но не всичко разбира. Когато я поздравихме с дядо й Борис за първото място на конкурса, тя помоли майка си да й преведе какво значи първо място на италиански.
– Имат ли намерение да се връщат в България?
– Дъщеря ми винаги казва: “Моето богатство е семейството ми – съпругът и двете ми деца. Мечтая да се завърнем окончателно в България и да сме щастливи на родна земя”.
