Каква да е роклята, какъв костюмът, прическата… ще взема ли матурите, дали да се откажа от последната екзотична екскурзия с класа, за да кандидатствам в чужбина, къде ще продължа образованието си и колко ще струва на родителите ми, това са основните въпроси, които вълнуват абитуриентите дни преди абитуриентския им бал. Празничната суета е завладяла дванайсетокласниците и техните близки, случва се всяка година в най-красивия месец – май, това е като кръговрата на живота – децата са готови да излетят от гнездото и да се справят сами.
За трепетите от този уникален в живота на човека момент разговаряме с четирима абитуриенти от гимназия „Яне Сандански“ в Сандански.
„За бала съм вече напълно готова и съм заложила на дълга рокля в светла гама, тъй като е по-официална“, обяснява разпалено Мартина Динкова от 12 „а“ клас, профил математика, родителите й са дългогодишните ресторантьори Димитрина и Васил Динкови. „Дипломата ми през всичките години е 6.00, но от матурите зависи всичко, вярвам, че ще минат отлично и те. От две седмици се готвя много усилено, решавам постоянно задачи, включително и такива, които вече са се падали в миналите години – от 2008 г. до 2015 г. Решила съм отделно и от сборниците“, обяснява за подготовката си Мартина.
Както повечето абитуриенти, и тя се вълнува от празничната суетня: „Предстои ни събиране с роднините в нашия ресторант на 24 май, за да може да ме видят с тоалета, а след това да ме изпратят за тържествената вечер до училището. Прави ми впечатление, че тази година момичетата залагат на пуснатата коса с по-естествен вид, без много екстравагантност, както беше миналите години, или поне от нашия клас почти всички ще сме така, нещо по-семпло. Роклята си я уших в София при дизайнерките Соня и Силвана, тъй като готовите не ми харесаха. В столицата ми взеха мерките, а в Благоевград ходих на проба. Цените на шита рокля в тази агенция варираха между 800 лв. и 1500 лв. За моята похарчих малко над 1000 лв. Знам, че не си струва за една вечер да се похарчат толкова много пари, но нали все пак това е нашата дългоочаквана вечер, всеки иска да изглежда максимално добре“, обяснява дванайсетокласничката.
Както много нейни връстници, и тя има намерение да продължи следването си в чужбина: „Ще продължа обучението си в Англия, специалност „Бизнес и финанси“ в „Ковънтри университет“, който се намира на час от Лондон и толкова от Бирмингам, вторият най-голям град в държавата. Завършвам математически профил и логично избрах да се насоча в тази сфера. Там образованието е със студентски заем, тъй като таксите са 9000 паунда на година, което ще рече, че са непосилни за голяма част от студентите. Ако ти отпуснат в Англия такъв заем, за да почнеш да го връщаш след завършването си, трябва да изкарваш определена заплата – ако си в България, над 2000 лв., а ако си във Великобритания, над 1.800 паунда на месец. Това ще рече, че докато учиш, никой не те притиска да връщаш заема, а чак след това, и то ако взимаш над посочените суми. Доколкото знам, повечето нашенци, които завършват там, се връщат в България и заемът си остава, защото такива заплати у нас са рядкост. Затова английските институции вече избягват да дават много такива заеми, особено на българи и румънци. Аз се надявам на мене да ми дадат, ако стане някакъв гаф и ми откажат, ще се наложи да се върна и да продължа да уча тук“, споделя плановете си Мартина Динкова.
Хвърля светлина и за това, кое я е накарало да потърси реализация в чужбина: „Избрах да уча в чужбина, защото мисля, че образованието е по-качествено и е признато в повече страни, това ми дава по-големи възможности за последваща реализация“.
От ученическите си години смята, че ще запомни завинаги няколко неща: „Най-много Вечерта на езиците, в която с нашия клас участвахме много активно с различни песни, танци, сцени. В училище освен съучениците ще ми липсва най-много нашият класен г-н Давидов, който преподава по изобразително изкуство. Този човек даваше всичко от себе си, най-доброто за нас, стараеше се да бъдем като цяло много добър клас. Неслучайно ни наричаха „Класът на г-н Давидов“. Сега Мартина е раздвоена: „Предстои ни екскурзия с класа до о-в Корфу в Гърция, но аз няма да мога да отида, защото ми съвпада с изпита за Англия, който ще се проведе в британското консулство в София. Съжалявам, но все пак изпитът е по-важен от екскурзията“, убедена е абитуриентката.
Съученичката й Виолета Накова мисли да се насочи към специалността „Педагогика“ в Софийски университет.
„Честно казано, не усещам още еуфория по бала, не ми е на преден план. Притеснена и стресирана съм заради предстоящите матури, въпреки че успехът ми е над 5.50. По-стресирана никога не съм била. Според мен като цяло тези изпити са много излишни, защото учиш толкова години, накрая една матура може да те ореже толкова много. В този ден ние няма как да покажем знанията си на 100% заради стреса, който изживяваме.
Искам да кажа също, че който иска да учи, го прави навсякъде, не е вярно. Ако няма учители, които да те подкрепят, никога няма да можеш да постигнеш пълен успех. Ние имахме възможността да работим със страхотни учители в гимназията, като госпожата по английски Галина Дерменджиева. Тя ни беше като втори класен ръководител – един уникален човек. Също и г-жа Таня Русева по математика, такива учители оставят незабравим отпечатък в сърцата ни“, обяснява Виолета.
Дава си сметка като човек на прага на зрелостта и за финансовите измерения на бала: „Сериозни средства се харчат за абитуриентска, тъй като се готвим за екскурзия ол инклузив с класа на о-в Корфу, която струва 510 лв. за 6 дни. Отделно за тоалет около 1000 лв., да не говорим за гости и други. Има хора, които дават и по 5000 лв. само за рокли. Намирам тези разходи за много ненужни, но всички правят балове и няма как. Има родители, които влизат в заеми, за да изпратят децата си абитуриенти, което е тъжно“, смята Вили.
Дъщерята на бизнес дамата от курортния град Тодорка Андонова – Магдалена, заминава да учи архитектура УАСГ в София, където един семестър варира около 900 лв. Тя също е сред пълните отличнички в гимназия „Яне Сандански“.
Маги си е купила роклята за балната вечер от Букурещ, защото в София не е успяла да си хареса. След това попада на случайна дизайнерка в социалната мрежа, която е публикувала изящните тоалети. Къдрокосата абитуриентка харесва именно оттам роклята, свързва се с дизайнерката и заминава за Букурещ. „Не искам да коментирам цената на роклята, защото не смятам, че човек трябва да се хвали с това, но важно е, че ще я облека удовлетворена от избора си. Радвам се, че общо взето почти целият клас сме се насочили да продължим образованието си в софийски университети и там ще продължим да имаме много общи излизания навън. Щастлива съм от факта, че ще изпълня детската си мечта да стана архитект, тъй като чичо ми Иван Андонов се занимава със строителство, но във фамилията ни няма архитект и се надявам аз да бъда първият. Първоначално имах нагласа да тръгна за Германия, обаче със събитията, които се случват там, реших на този етап да не се отделям от семейството и приятелите. Дано един ден не съжалявам , че съм останала в България да уча“, обяснява разпалено Тодорка. Тя не може да скрие радостта си от жеста, който й направил нейният брат за празника: „Брат ми Кристиян, който работи като трейдър на Нюйоркската фондова борса, като този от „Вълкът от Уолстрийт“, вече ми подари страхотен подарък за абитуриентската – 15-дневна екскурзия до Куба, където бяхме заедно през март. Там изкарах незабравими моменти, делфините да те целуват или пък с муцунките си да те повдигнат, а след това да те изхвърлят във водата…“, спомня си тя.
Не пропуска и темата за матурите: „Матурите и според мен са много ненужни, защото обезсмислят кандидатстването на студентите. Не разбирам – да имаш 12 години само шестици и в един момент на зрелостния изпит оценката да ти е 5.60 и да ти свалят 20 стотни от общия успех заради една тъпа матура. Да не говорим, че може и по-малко да изкараш, защото притеснението е голямо, може да не си концентриран в момента толкова, има много притеснителни ученици, които се стъписват… Другото – не можело повече от един път да отидеш до тоалетна, и то с придружители. Най-голямата простотия за мен е и това за кандидатстването с матурите. Това пък обезсмисля кандидатстудентските изпити. Не може от тази година в Техническия университет изпитът да е равен на матурата, той е много по-труден, а ги приравняват“, ядосва се абитуриентката.
Опитва се да види себе си и в перспектива: „След 10 години се виждам да обикалям света, може още да не съм семейна тогава, но ще обикалям със сигурност. Сега ни предстои един нов етап от живота – почваш да блъскаш в ежедневието сам. Аз две години ходих на уроци в столицата и затова свикнах там и няма да е нещо ново за мен. Зная как да се справя в различни обстановки и ситуации, общо взето съм адаптивен и смел човек“, смята красавицата Магдалена Алберт Андонова.
Райчо Митов напуска любимата си гимназия зареден, с много мечти, иска един ден да е кмет на Сандански, дори нашега подхвърля, че преди това иска да бъде и шеф на полицията, та дори да се прослави като втория Тодор Живков в нашата държава. „Искам да променя облика на страната ни, начина на мислене… С нас, младите хора, трябва да дойде началото на промяната. Трябва да дойде едно ново време, старите неща да се загърбят. Мисленето на хората е крайно време да се промени, а това може да стане само и единствено с нас, младите, проспериращи кадри, които да останем да учим и работим в България, а не да хукваме за „близката“ чужбина, изброява стратегическите си приоритети като бъдещ управник и политик Райчо Митов.
Като повечето момчета неглижира суетнята около костюмите и тоалетите: „Костюм все още не съм си купил, но на 21 май имам среща с един дизайнер на известна марка, който ще ми ушие до 24-ти спортно-елегантния костюм за бала“, открехва леко завесата дванадесетокласникът, който ще кандидатства в Академията на МВР в Симеоново.
