Председателят на ОбС – Благоевград Радослав Тасков „вдигна завесите“ около горещите теми, дискутирани на ХХ годишен конгрес на местните и регионални власти на Съвета на Европа в Никозия, който събра представители на общини от цяла Европа – Англия, Франция, Германия, Австрия, скандинавските държави, бившия Източен блок… По покана на Националното сдружение на общините в Кипър бяха и председателят на ОбС – Благоевград Радослав Тасков, кметът Атанас Камбитов и заместниците му.
Работната програма на форума била изключително натоварена, коментираха благоевградските участници и уточниха, че им останало много малко време да се запознаят с местния бит и характерни особености на населението.
Конгресът беше 3 дена, всеки ден имало панели с предварително заявени теми и в зависимост от спецификата на заеманата позиция участниците били разпределени в различни направления. Зам. кметът по финансите Иво Николов предпочел панелите, в които се коментира разходването на публични средства и новостите, които предстоят в ЕС в тази посока, а председателят на ОбС Радослав Тасков участвал в панел за новите предизвикателства пред европейските общини. За любопитните теми, дискутирани на форума, и впечатленията от бита на местното население потърсихме коментара на председателя на ОбС Р. Тасков.
– Г-н Тасков, кои са общите проблеми на общините в Европа, или те са различни и специфични за всяка държава?
– Оказа се, че проблемите могат да се групират в зависимост от региона, в който е разположена държавата. Южните страни например имаме едни проблеми, те са основно с инфраструктурата, доходите на населението, уреденост на живота, транспорт, екологичност. В страните от Централна Европа и скандинавските страни тези проблеми от години са много добре уредени. Социалната система в Централна и Северна Европа е изключително добре развита, за разлика от нас. Ако ние все още уреждаме нещата в сферата на здравеопазването и инфраструктурата и си говорим за улици, тротоари и осветление, северняците от Швеция, Норвегия, Дания, Германия извеждаха на преден план като основни проблеми как ще се справят със застаряващото население например и какво правят в тази посока.
– При нас също такъв проблем започва да се очертава като назряващ…
– За нашата община конкретно не бих казал, че скоро ще е на дневен ред. Колега от Норвегия каза, че в общината им около 20% от населението е над 65 г. и 10% са над 80 години. Те обясняваха, че обмислят как да върнат обратно към нормален начин на живот това възрастно население. Много важни в тази посока са народопсихологията и наложените стереотипи.
Известно е например, че при навършване на пълнолетие младите хора в тази част на Европа се отделят от родителите да се оправят сами (за разлика от нас). И това според мен, макар те да не го казаха, се връща обратно, когато родителят се пенсионира и остане сам. За разлика от нас, там много малко хора имат собствено жилище, обикновено живеят под наем. При пенсиониране обаче се налага да се сменят по-големите жилища с по-малки, често в по-изолирани райони на градовете, за да намалят разходите си. Северните нации бягат от модела на старческите домове, те смятат, че възрастните хора трябва да бъдат приобщавани и върнати обратно в града, а не да се изолират. Колеги от такава община коментираха, че строят в централната част на града три блока, в които да настанят възрастни хора и те да са близо до детска градина и училище.
По съвсем различен начин подхождат към същия проблем в Испания например. Участниците във форума от община до Барселона обясниха, че против разбирането им за живота е да вадят хората от едно място заради възрастта им и да ги „струпват“ на друго. Те са разработили общинска програма, с която, ако тези хора имат собствено жилище, им осигуряват онова, от което имат нужда – лекарска помощ, домашна помощница. За всеки поотделно се прави картотека със специфичните нужди и така помагат.
– Споменахте за разликите в инфраструктурата на държавите в Европа, какво предстои да се случи в общините в тази поскока?
– Предвид форума общото мнение бе, че общините са основата и трябва да им се даде повече свобода във всяко отношение. Имаше дори колеги, които искаха не централните правителства да имат основно думата, когато се разпределят европейските фондове, а ЕК да има поглед върху държавите и съответно върху всички общини, за да е по-справедливо разпределението на средствата.
– Това на този етап е трудно осъществимо…
– Да, така е. Но когато има проблем, общината е оставена да се оправя сама и това е факт. Един колега от Германия разказа как, въпреки че държавата им е изключително подредена, когато 25 000 бежанци влезли в общината им, се наложило сами да се справят със ситуацията. Защото, докато правителството се събере на заседание, докато прецени на коя община колко ще дава, на тези хора няма как да се каже: „Ако обичате, излезте или изчакайте, докато правителството вземе решение“. Потвърди го и друг колега, също от Германия, чиято община е приела 18 000 бежанци.
Всъщност въпросът за мигрантите бе „гвоздеят“ на обсъжданията и дискусиите на форума, това е основният проблем, който в момента вълнува общините в цяла Европа.
– Във всеки един момент този проблем може да се превърне и в наш, нали?
– Абсолютно. Коментирах с участници във форума точно това, че само на 100 км от нас има лагер и може да тръгне „вълната“ по Е-79. И ги питах не е ли неправилно, че мигрантите ни разглеждат само като източник на помощи. Защо не се поставя въпросът на тези хора да им се предложи работа и докога само ще им се помага, без да се поставят определени изисквания и условия, все пак общините изграждат помещения, осигуряват храна, вода, медикаменти от първа необходимост… Вярно, че тези средства впоследствие се възстанвовявет от републиканския бюджет, но ако днес трябва на 20 000 души да отнесеш вода и суха храна, как ги купуваш тези неща?! Правиш го със средства на общината, без да си провел обществена поръчка, защото финансовите рамки са в такъв размер, но нуждата е спешна. Това коментираха и останалите колеги, че са принудени да нарушават закона, а Европейската комисия мълчи. Или трябва да се уредят нещата законодателно, или в такива случаи на местните власти трябва да се делегират права, защото става въпрос за бедствие. Трябва да се намери начин кметовете и общинските съвети да могат при спешна нужда да взимат решения от днес за утре.
– Какво ще последва след този форум, ще има ли конкретни резултати, или само сте си изговорили проблемите?
– Всичко ще бъде представено както на Европейския парламент, така и на Европейската комисия, и се надявам да има промени в полза на общините, естествено.
– Споменахте, че не сте имали много време за разходки и контакт с местните хора, все пак какво Ви впечатли в Никозия?
– Форумът се състоя в гръцката част на града, но имахме възможност да отидем и в турската част. Интересно ми беше, че както си вървиш по централната пешеходна улица – с магазинчета и кафенета от двете страни, в един момент стигаш до пост, след който започва турската част. Минава се срещу представяне на лична карта и първото усещане е за два различни свята. Ако едната част на Кипър е повлияна силно от времето под владичеството на короната, откогато е запазено дори обратното движение на автомобилите като във Великобритания, и гръцкото влияние заради етноса – официалният език е гръцки, кухнята им е гръцка, сградите им са в гръцки стил, то в турската част нещата са тотално различни и разликата е огромна, само с няколко крачки се пренасяш на Капалъ чарши. Дори и сградите ми се видяха доста по-овехтели отвъд поста. Българка, която от 18 г. живее в Никозия, ни разказа интересни неща за разделянето на Кипър, тогава в турската част е останала 18% от територията на острова, но тя е по-хубавата, по-зелената, с по-хубавите плажове. По думите й световният навремето кипърски курорт Фамагуста в момента е призрачен град.
– Защо?
– Защото там не живеят хора. Основната собственост била на кипърски гърци, при разделянето те са напуснали и са оставили всичко. Сега, в последните години, по северното крайбрежие са започнали да строят комплекси като в Анталия – огромни, основните инвестиции са турски, като през последните години са се появили и руски. Имали са проблем с питейната вода след разделянето. Затова Турция прокарва водопровод по дъното на морето от континенталната си част до острова.
– Как работи кипърската държавна и общинска администрация?
– От 1 май до края на септември администрацията и банките работят от 6 ч. до 13 часа на обяд заради климатичните особености и горещините.
– Не е ли твърде неудобно за жителите?
– И аз това питах, но се оказа, че не е, защото така са свикнали, и като имат конкретна работа, я планират сутринта. Изобщо като начин на живот са някак по-лежерни, времето там сякаш тече по-бавно. Любопитно е, че кипърците не се местят в други държави, те проблеми в тази посока нямат. Доволни са от живота, въпреки това, което се случи с банковата им система. След фалита на банките са върнати само 30% от спестяванията на хората.
– Как го правят? Хем банките им фалираха, хем хората са доволни и не бягат в чужбина?
– Обясниха ни, че основната причина е, че хората си обичат държавата. Няма човек, който да не е засегнат от банковия крах, защото тогава фалираха основните им банки. Но държавата е декларирала, че няма да позволи кипърец да бедства и да има финансови затруднения, след като през банковата криза е загубил спестяванията си, и спазва това обещание. Българката, за която споменах, разказа, че нейна приятелка се нуждаела от операция в чужбина, подала молба и държавата покрила 75 000 евро за интервенцията, дала й ги безвъзмездно. Т.е. когато докажеш, че имаш проблеми със средства, държавата се грижи за теб. И затова хората са спокойни, обичат държавата си и няма изтичане на мозъци и работна ръка.
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
