Цветелина Спасова е родена на 9 октомври 1997 г. в гр. Дупница. Тя е едно от младите певчески дарования в общината. На националния конкурс „Път към славата“ печели второ и четвърто място, и наградата на БНР. Тази година завършва с отличен успех гимназия „Христо Ботев“ и има много интереси – пее, играе шахмат. Цвети ще продължи образованието си в Националната музикална академия, специалност „Поп и джаз пеене“. С нея разговаряме за училището, любовта и бъдещето.
– Цветелина, откъде идва любовта ти към пеенето?
– Родителите ми Нели и Спас не са музиканти, но имат афинитет към музиката и изкуството. Майка ми е фармацевт, а баща ми е бивш шофьор, пенсионер. Баба ми Радка е била учителка в детска градина. От нея съм се запалила по литературата. Баба ме учеше от малка да чета стихове, приказки. Всеки ден научавах по едно стихотворение. Дядо ми Васил не е бил с високо образование, но в село Червен брег е изнасял театрални постановки пред жителите. Още в детската градина станах солистка в групата. Тогава си казах, че като порасна, ще стана певица. По-късно се колебаех дали да се занимавам с пеене, защото, както казват хората, „музикант къща не храни“. Имам брат Радослав, който е в 7-ми клас, ученик в ОУ „Св. Климент Охридски“.
Моят първи и единствен вокален педагог е Таня Камбурова. Аз съм първата й ученичка във вокална формация „Арт Поп“. Ходя на училище с идеята, че там е мястото, където ще получа знания. Това е една институция, в която се спазват определени норми, затова винаги съм се разбирала с моите учители.
– Тази година си абитуриентка в гимназия „Христо Ботев“ – Дупница. Имаше ли трудни моменти в училище?
– Тази година завършвам гимназия „Христо Ботев“ – Дупница с класен ръководител Оксана Николова, която ни преподава по английски език. Въпреки че съм в математическа паралелка, любимият ми предмет е литературата. Нямам трудни моменти. Може би по-трудно ми е било, когато трябва наред с ученето да съчетавам пеенето и шахмата. Това са моменти, когато се е налагало да се справям с повече неща паралелно.
– Спомена, че се занимаваш с шахмат. Какво ти даде той?
– Започнах да се занимавам със шахмат още от 5-годишна възраст. Участвах в републикански първенства в Пловдив, София, Плевен, Червен бряг. Преди две години станах шампион при жените по ускорен шахмат. Станах шампион също на ученическите игри на националния кръг. Шахът ми е помогнал много за интелектуалното израстване, но никога не съм мислила да се занимавам професионално. Последно тренирах в софийски шахматен клуб при братята Йордан и Иван Стойнови. А в Дупница треньори са ми били Николай Милчев и Методи Стойнев. Тренирала съм и в шахматен клуб в Благоевград при Марин Атанасов.
Шахматът ме възпита на дисциплина, на борбеност, на труд. Дори когато ми е било неприятно, не ми се е ходило на тренировка, аз съм ходила, за да мога да успея. Шахматът развива логическото мислене. Той ми помага и в живота. Когато аз съм изправена пред някаква трудност, си създавам стратегия какво да направя в дадената ситуация.
– С какъв тоалет ще си на бала?
– На абитуриентския си бал ще бъда с дълга рокля, която е комбинация от бежово и черно. Първоначално мислех да бъда с червена рокля, но след като видях този модел, реших, че това е моята рокля за бала. Роклята ми не е много скъпа. Радвам се, че не съм дала много пари за тоалета си, защото средствата ще ми трябват, за да продължа образованието си.
– Отлична ученичка си, какво ще кандидатстваш?
– Ще кандидатствам в Националната музикална академия в София, специалност „Поп и джаз пеене“. Изпитът ще бъде в три кръга, за да премина в следващия кръг, трябва оценката ми да бъде над 4.50. В първия кръг ще изпълня три песни, една от които на български. Във втория кръг ще изпълня песни, които са по-трудни. Изпит по актьорско майсторство е третият кръг от изпитите, в който аз ще рецитирам стихотворение.
– Все повече млади хора изпадат в депресия и проявяват агресия. На какво се дължи това?
– Според мен агресията се дължи на неудовлетвореността на хората. Моите връстници искат да имат успех, слава, но, от друга страна, са обзети от апатия и не правят нищо, за да постигнат целите си. И това им създава чувство за малоценност, когато виждат как другите постигат нещо, а те – не. Това е нормално да породи лоши чувства, защото това е човешко качество. Другата причина за агресията според мен е семейната среда и това, което децата гледат в интернет. В много игри и филми има насилие.
– Предлагал ли ти е някой наркотици?
– Случвало ми се е, в 7-ми клас ми предложиха марихуана. Аз веднага отказах, никога не съм се колебала да откажа, тъй като съм добре информирана за вредата от наркотиците. Имах съученици, които употребяваха леки наркотици – марихуана. За съжаление част от младите хора имат зависимост към марихуана. Тя е една от причините за войната по пътищата. Аз мисля, че младите хора употребяват наркотици, защото не са добре информирани от вредата. В интернет има много провокации, които целят да развиват бизнеса на тези, които предлагат наркотици.
– Откри ли любовта?
– Да. Той е от Дупница, но учи и работи в Италия. За мен любовта е съчетание на приятелство и грижа. Човекът, когото обичам, е за мен един от най-близките ми хора.
– Как се виждате след 10 години?
– След 10 години се виждам като успяла певица с едно хубаво семейство. За мен семейството е смисълът на живота.
– Какво ще пожелаеш на всички абитуриенти?
– По-малко да гледат в паницата на другия. Да се трудят, за да постигат целите си. Да имат гражданска позиция като личности, а не да се влияят от мнението на някой друг.
Интервю на
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
