На 90 години мозъкът й цепи като бръснач. Като млада я спасяват от спукана язва, прекарала е инфаркт, но е доволна, че все още акълът й е на място. Помни всички и всичко, през което е минала в този живот. Фамилията й по бащина линия се запазва и по линия на съпруга й – Надежда Фотева Христова.
Майката на баба Надка е родена в Разлог. Дядо й и баба й по майчина линия умират рано и тя не ги помни. Майка й остава сираче на 8 години. Баба й Велика и дядо й Христо по бащина линия идват от с. Тушим, Гевгелийско, което се намира на границата между Егейска и Вардарска Македония. След като гонят българите от родните им места, те се преселват да живеят в Горна Джумая. И двамата са били много добри хора. Често и на Надка казвали вкъщи, че прилича на баба Велика.
Баща й се казва Фоте Христов, а майка й Цвета Фотева. И двамата са работили в Тютюневия склад „Бохча”. Имали са 5 деца – двама синове и три дъщери. Големият брат на Надка – Кирил, е роден в края на декември 1923 година. Бил е ръководител на бригада към Енергото. Често е пътувал по селата, за да ги електрифицират. На 39 години взел решение да се жени. Обещал да направи сватба, като предадат обекта, за което се налагало да работят и през почивните дни. Една събота и неделя през 1962 година той тръгва да вземе заплатата на работниците, защото искал да ги пощади. Работили без прекъсване, за да направят изкопите за електрическите стълбове. По пътя завалял силен дъжд. Към Разлог изчакват да премине бурята. Тръгват си и към Симитли ги спират 11 души – едно българско семейство и група цигани, които били на сватба. Започнали да се молят да ги качат до града. Шофьорът се съгласил да се качат на каросерията в камиона. На пътя при мина Брежани срещу тях друг камион ги осветява с фаровете, шофьорът на Енергото вместо да завие наляво, завива надясно и колата пада върху голяма скала в река Струма. Шофьорът и брат й Кирчо изхвърчат от кабината, пътниците на камиона падат похлупени във водата. Кирчо бил със счупени ребра и от болките се удавил, преди да дойде Бърза помощ. От всички 11 души остават живи само 2-ма – шофьорът и помощникът му. Семейството на Надка тежко преживява тази трагедия, защото вместо да стягат сватба, правят погребение.
Много близки вече е загубила Надка Фотева и се чуди с какво е заслужила Господ да й дава още живот. Другият й брат Александър е бил шофьор. Сестра й Добра на две години и половина се разболява от шарка, която преминава в пневмония и след това в менингит. Германски лекари я лекували, но без надежда. Надка казва: „Душичката й се беше скрила под ноктите и на 30-ина години си беше останала с детския акъл, говореше по бебешки”. На Надка е казвала Лала. Другата й сестра е Снежана Шопова. Тя е по-малка от нея, но за съжаление умира скоро след тежка деменция.
Били са задружно семейство. Къщата им е била винаги пълна и отворена за гости и приятели. Надка казва, че тя е живяла в най-хубавата махала на града – къщите по улицата над Военния клуб. Преди се казваше „Катина и Янчо Хайдукови”, днес е ул. „Аргир Манасиев”. На мъжете са казвали, че в тази махала са най-щастливите жени в града. Хубаво са живеели всички заедно. През есента се събирали в къщите, за да помагат на тази, която е имала нужда от повече ръчички, за да се свърши работата. Помагали са да си направят тарана, юфка, рачел, лютеница, туршии и всякакви зимнини.
„Имам чувството, че махалата ни беше едно семейство! Не помня къща, в която да е имало скандал или омраза – казва Надка Фотева. – Сега като гледам телевизия, постоянно ме заливат с омраза и нищо не върви на добре. Ние бяхме бедни. Имотът ни беше около 2 декара и половина. Нямахме ни кон, ни магаре, ни каруца, имахме малко дворче, но много китно. Майка обичаше много цветята”.
На 90 години Надка си спомня всички от старата махала. Помни им имената, никого не е забравила. Разказва ми, че пред къщата на Иван Караджов винаги е имало стража. Със съпругата си Олга не е имал деца и си осиновили дъщеря Мария. Помни съседите дядо Андон Караджов и баба София, които са били по-богати, защото са имали крави, кабриолет, много ниви, градини, ливади. Те са дядо и баба на Славчо Караджов, известен шеф на всички търговски работници навремето. Помни и неговите родители, дядо Санде и баба Мария. Те имали четири деца – Славчо, Добрето, Кирчо и Стойна. Ходила е често в дома им да им помага на тютюна. Тогава на момичетата не им давали да ходят по улиците и да си губят времето. Ако е свършила къщната работа, отива да помага на съседите.
Спомня си старата турска къща, на мястото на която баща й с помощта на братята му построяват нова, където е минало детството й. Била е на два етажа, неизмазана, но с широки прозорци. Много били близки с наследниците на баба Савата. Така наричали Крум и Страхил Руйчеви, чиято баба се е казвала Сава, а майка им Мария. Казвали й Муша. Баба Сава била дребна, но жилава жена и тартор на цялата фамилия, продавала млякото от кравите им в целия град и затова името й като прякор остава и на потомците. Имали крави, каруца, кон, много имоти. Надка, майка й Цвета и сестра й Снежанка са ходили да помагат при беритбата на тютюна им. Те пък са помагали за беритбата на техния тютюн и с каруцата са го прибирали.
По време на Втората световна война баща й бил дежурен, когато засвирят сирените при тревога, трябвало да приканва хората от улицата да се прибират и да не се показват на открито. Криели се в скривалището под черквата. Чувала е как хората си приказвали и се страхували, че взривовете от самолетите ще унищожат тяхната къща. Но големи поразии не е имало. Само една бомба е паднала на гарата. Чувала е от големия си брат, че германците са искали София да бъде срината със земята, че да остане само поле за картофи от нея. Спомня си, че по това време големият й брат Кирил е бил на пост войник в София с още едно момче. При една бомбардировката над столицата той избягал встрани и това го спасило, а по заповед не е трябвало да мърда. Бомбата убила момчето, с което са били заедно на пост. Разказвал им колко разрушена е София, дори виждал накацали леки коли по дърветата.
Надка си спомня, че е била дете, когато дошли партизаните на площада. Започнали да гърмят, но хората били изненадани и се разпръснали по домовете си. Спомня си и осъдените от Народния съд във Военния клуб на града в близост до затвора. Децата от махалата са гледали как осъдените на смърт при сбогуване предавали скъпи за тях вещи на близките им. Разказвали са й по-големите деца от махалата как изложили мъртвото тяло на Веса Бараковска в района на пожарната. Карали хората, които минавали оттам, да ритат и да плюят по убитите.
Много ясно си спомня наводнението на Благоевград през 1954 година. Тогава е работила с Тинка Тасева в канцелария, която е била в близост до централния мост покрай река Бистрица. Времето в Благоевград е било хубаво, слънчево, ясно. Гледат обаче как водата в реката тече мътна и става все по- пълноводна, без да е валял дъжд в града. Но гледката към балкана е била тъмна и мъглива. Явно там е паднал дъждът и е понесъл по реката каквото е заварил по пътя си. Свекървата и свекърът на Тинка Тасева живеели покрай реката.Тя предложила да заключат канцеларията и да видят какво се случва в дома на Тасеви. Стигнали до моста, който свързвал града с черквата. Много хора се събрали да гледат как реката става все по-голяма. Двете виждат, че мостът се клати, а те трябва да пресекат от другата страна на реката, за да стигнат до дома си. Надка предложила да изтичат по моста, защото усеща, че няма да могат да се приберат, и тръгва първа, след нея и Тинка. Тичайки, чуват писъците на хората: „Какво правят тези две жени на моста, той се клати!”. На високата част на улицата краката им вече били мокри. Обръщат се назад, а моста вече го няма. За секунди се спасили! Надка си спомня, че много жертви е взела реката. И войници са отишли курбан, за да спасяват хората. Къщата на Тасеви е отнесена. Помогнали са на свекърва й да се спаси, защото се качила на тавана на къщата. Спомня си една от хубавите къщи в махалата с една стара жена. Като видяла водата по улицата, тръгнала да се спасява, но решила да се върне за парите, които имала в дома си, и след няколко дена я намерили удавена в тинята, защото я застигнала най-голямата речна вълна. Много къщи е отнесла тогава реката.
„Отнесена беше и къщата на д-р Джогов, на Комитови, на учителката Чемкова… Ние с Тинка Тасева сме се качили в нашата къща и гледаме от прозореца. Страхил, малкият внук на баба Савата, се съблича и се хвърля във водата да плува. Успява да спаси две жени, които се добрали до най-високата част на къщата си. Качва ги на гърба и плува. Много беше страшно! – казва Надка. – Много магазини бяха отнесени със стоката. Едно семейство от с. Бистрица пострада много жално. Водата отнесе воденицата им, а дядото и внучето намериха удавени. Мъртвият дядо продължаваше да държи внучето си за ръчичка. Коритото на реката тогава беше плитко. След това го изчистиха и го направиха голямо, но хората загубиха къщите и живота си”.
Надка Фотева е завършила Стопанското училище в града. Там се научава на шев и кройка. Работи в ТПК „Нов свят”, но след смъртта на брат си получава страхова невроза и се премества да работи в отдела за износ. И след това до пенсиониране работи в ТПК „Рила”. Тогава са ги пенсионирали на 55 години.
„Да не се хваля, но като работник бяха доволни от мене, награди получавах”, казва Надка. Стана ми мило, защото е работила с моята майка Филка и с татко Петър Кючуков и с много любов говореше за тях: „Много добри бяха и всички ги обичаха. Филка беше много прецизна. Правеше кройки на оризова хартия, която после се превръщаше в прекрасна рокличка, или каквото облекло й беше поръчано. Тушката и Филка бяха номер 1 в нашата кооперация! Когато си тръгваха от работа, все пееха!”.
Питам я как се запознава със своя съпруг. И Надка си спомня за съседката баба Велика: „Тя имаше син Борис Михов, бащата на Иван Михов, на когото всички казват Чоф. Борис беше бранник и по-късно интерниран. Тя имаше и две дъщери – Ифта, която се омъжи в София, а Виктория стана снаха в Северови – богато семейство в Благоевград, но после ги интернираха като „врагове на народа”. Баба Велика остава самичка, работеше тютюн и цялата махала й помагахме при отглеждането, брането и низането. Постоянни бяхме аз, Добрето Караджова и Лилето на баба Савата. В къщата на баба Велика се настаниха на квартира две момчета – военни”.
Надка и майка й често са ги виждали да минават по улицата и са коментирали. Единият бил русичък, ходел доста наперено и имал малки очички, а другият, когото Надка харесва, забелязва, че краката му били като на човек, който язди кон: „Е, краката не са му като на пушка – казва тя – ама черноок, симпатичен, талийка като на жена. Харесва ми!”.
Надка е израснала в къщата на баба Велика. „Имах чувството, че баба Велика, тетка Муша и леля Мара Караджова са ми като втори майки. Много ме обичаха и аз все си бях при тях”.
На една тютюнева седянка на момичетата се запознават с момчетата квартиранти в къщата. Така Надка Фотева и Яни Христов от с. Хаджиите, Карнобатско, се събират и никога не съжаляват, че са заедно. Той е роден на 3 февруари 1929 година. Декември се женят, стоят няколко месеца при неговите родители, но климатът в Карнобатско не й действал добре и май месец се връщат в Благоевград, където остават да живеят. Съпругът й изкарал курс за майстор в Тъкачната фабрика, където се и пенсионирал. Преди това е бил учител в Несебър, след това завършва Школата за офицери. Пращат го в Симитли и след това в Благоевград като военен.
Надка брои 19 години без Яни и се натъжава, защото на неговата 75-годишнина той й казал да съберат пари, за да отпразнуват 50-годишнината от сватбата им в края на годината, но той не доживява този ден. Получава инсулт и на 15 февруари умира. Още не може да го прежали, защото е имала хубав живот с него – добър съпруг, добър баща и добър дядо.
Днес е жива благодарение на грижите на децата си. Гледат я като малко дете. Баба Надка знае, че младите не желаят да живеят със стари хора и се чуди, защо Господ на нея е дал привилегията да живее с грижите на своите деца, като за такива приема и техните половинки. Дъщеря й Ани е счетоводител в строителна фирма. Ани и Георги Якимови имат син Асен, който се занимава с компютри, а отскоро имат и внучка Емили. Синът й Димитър и снахата Димитрина имат две дъщери – Яна Маламова и Надежда Бачева. Митко работи в строителството, а съпругата му е начална учителка в 11-о основно училище. Имат четирима внуци, които са правнуци на баба Надка. Яна има две дъщери – Димитрина и Симона, които още са ученички, а Надежда има син Веселин, който се очертава добър футболист, и дъщеря Джулияна, която е на 23 години и е студентка в специалност „Фармацевтика”.
Надка се гордее с децата, внуците и правнуците си. Ежедневието й днес минава пред телевизора и това, което гледа и чува, не й дава надежда за добро бъдеще, но вярва в силите и възможностите на младите и в добротата и грижите на най-близките си. На тях дължи дълголетието си.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
Респект към фамилия Фотеви. Не да се хваля, но бях любимец на баба Цвета Фотева.